Решение № 35 от 18.06.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Габрово, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Благовеста Костова

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно административно наказателно дело № 20244200600124 по описа за 2024 година

С Решение № 41/ 30.03.2022г., постановено по НАХД № 777 по описа за 2021г. на Габровски районен съд, обвиняемия Г. П. Т. от гр.Трявна е признат за виновен в това ,че като управител и представляващ на „**” ЕООД – гр. Габрово, ЕИК 20408*, на 30.06.2018 година, в гр. Габрово, в 30 тридесет дневен срок от спиране на плащанията, считано от 06.07.2018 година, на задължения, посочени в Съобщение за доброволно изпълнение № С180007-048- 0110670 от 19.04.2018 г. на ТД на НАП – Велико Търново, произтичащи от подадени декларации по ЗКПО и ЗДДС, не поискал от Окръжен съд Габрово да открие производство по несъстоятелност на дружеството, с което е извършил престъпление по чл.

227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като съдът на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово.

Решението е обжалвана от адв.Й. П. в качеството му на защитник на обвиняемия, като неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане обжалвания съдебен акт да бъде отменен и обвиняемия да бъде оправдан. По делото е депозирано допълнение към въззивната жалба в което адв.П. излага доводи в подкрепа на тезата си, че към 15.10.2018г. дружеството управлявано от обвиняемия имало вземания, които многократно надвишавали задълженията му и поради това не било изпаднало в неплатежоспособност. Излага доводи и в подкрепа на тезата си ,че към инкриминираната дата задълженията на обвиняемия към 1

НАП не били ликвидни поради това, че не бил влязъл в сила обжалвания от него ревизионен акт.

В съдебно заседание обвиняемия и неговия защитник поддържат депозирана жалба по съображенията изложени в нея.

Прокурорът намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Габровски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание от прокурора и защитата‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт констатира следното:

Първоинстанционния съдебен акт е постановен при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото писмени, и гласни доказателства, подробно описани в първоинстанционния съдебен акт.

Всички доказателства са обстойно обсъдени в мотивите на РС-Габрово и при преценката на същите, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото. Настоящият съдебен състав изцяло споделя установената от РСГаброво фактическа обстановка и извършения доказателствен анализ.

Предмет на оспорване пред въззивната инстанция е началния момент от който обвиняемия е изпаднал в неплатежоспособност и дали изобщо Г. Т. е изпаднал в такава.

Тези възражения са наведени и пред първоинстанционният съд, който задълбочено и подробно е отговорил в мотивите си, които се споделят от настоящата инстанция.

От материалите по досъдебното производство е видно, че до средата на месец август 2018 година обвиняемия Г. Т. е бил едноличен собственик на капитала, управител и представляващ „**” ЕООД, ЕИК 20408*. Дружеството е било със седалище и адрес на управление гр. Габрово, улица **. До този момент съобщенията и разпорежданията за присъединяване на вземания на дружеството са били изпращани за връчване на посочен от него електронен адрес – [email protected]. И на този електронен адрес обвиняемия е бил уведомяван за наличните му задължения.

На 01.08.2018 г. Т. продал своите дялове от капитала на дружеството на св. Д. като това обстоятелство и вписването на последния като управител на дружеството, е било извършено на 15.08.2018 година.

През 2018 г. в ТД на НАП Велико Търново е било образувано производство по изпълнително дело № 180498948 за събиране на публични вземания, които са произтичали от подадени от дружеството данъчни декларации по ЗКПО и ЗДДС. Към 19.04.2018 година задълженията на дружеството по това изпълнително дело са възлизали на общата сума от 159 138,39 лева, включваща 141 692,39 лева главница и 17 445,94 лева лихва върху нея. В рамките на действията по него, които са били предприети за събиране на вземанията, е било установено, че дружеството не притежава сметки в банките действащи на територията на страната, както и не притежава безналични ценни книжа. Поради констатираната липса на 2 активи и имущество, върху които да се наложат обезпечения с цел гарантиране на вземанията на държавата, с Изх. № 4205 от 04.03.2020 година ТД на НАП Велико Търново подала уведомление до РП Габрово, че Г. Т. е изпаднал в неплатежоспособност и не е подал молба за откриване на производство по несъстоятелност.

На досъдебното производство са изготвени съдебно-икономическа и допълнителна съдебно-икономическа експертизи от вещото лице К.. От заключенията на същите се установява, че към 29.04.2020 година задълженията на „**” ЕООД, ЕИК 20408*, са възлизали на общата сума от 188 410,86 лева, включващи главница 141 760,39 лв. и лихви в размер на 46 641,47 лева върху нея. Последното плащане във връзка с тези задължения е било извършено на 02.02.2018 година. Вещото лице е установило, съобразявайки размера на съществуващите задължения на дружеството, прекратената стопанска дейност и липсата на дълтотрайни и краткотрайни активи, установена след проверки на данъчните инспектори, че същото не е било в състояние да погаси тези задължения. Според вещото лице, дружеството се е намирало в състояние на неплатежоспособност от 06.07.2018 година – т.е. от първия ден след датата 05.07.2018 г., на която е изтекъл седемдневния срок за доброволно изпълнение на задълженията, описани в Съобщение за доброволно изпълнение с Изх. № С180007-0480110670 от 19.04.2018 година. Настоящия съдебен състав намира заключението на съдебноикономическата експертиза и за допълнителната такава за задълбочени, мотивирани и логични, същите кореспондира с писмените и гласни доказателства по делото и съдът кредитира като правилни изводите на експерта.Пред първоинстанционният съд е назначена и съдебно икономическа експетриза, която е възложена на вещото лице К.. По своята същност експертизата се явява повторно, като на експерта е възложено да анализира и представените пред РС-Габрово фактури за извършени доставки от „**” ЕООД към „**“ЕООД. От заключението се установява ,че към 09.03.2018г. „**” ЕООД е имал 140 073.80 лева задължения към държавния бюджет от ДДС и 1552.19 лева задължения по ЗКПО, както и 109 000 лева задължения към доставчици към 31.12.2017г. Вещото лице е установило, че след 15.03.2018г. не е извършвано плащане към държавния бюджет, а на 01.04.2018г. е извършено последното плащане на задължения. На 28.06.2018г. е връчено съобщение за доброволно изпълнение и на 06.07.2018г. е изтекъл 7-дневния срок за заплащане на задълженията към бюджета. От представените от обвиняемия фактури, вещото лице е установило, че след 12.10.2017г. „**“ЕООД е преустановила плащанията на доставки към „**” ЕООД, като дължимата сума към 30.03.2018г. е била 156 702.00 лева. Според вещото лице К. още към 01.01.2018г. **” ЕООД е било в затруднено положение.

Установило е ,че по делото няма документи за това обвиняемия да е поискал информация от фирмите длъжница за това дали имат възможност да му заплатят доставките, за да прецени какви са финансовите възможности на дружеството. Съдът счита, че не е налице разлика в изводите на изготвените първоначална и повторна съдебно икономически експертизи, поради което съдът ги цени, като правилни и обосновани.

Субект на престъплението по чл.227б, ал.2, във връзка с чл. 227б, ал.1 от НК, е обвиняемия Т., който е управлявал и представлявал търговското дружество „**” ЕООД, ЕИК 3

20408*. Т. е едноличният собственик на капитала и като такъв, в неговата компетентност е било вземането на решение, с което да депозира в съда молба за откриване на производството по несъстоятелност, вследствие на което възниква задължението му, като управител и да я подаде в съда.

Съгласно чл. 608 ал. 1 от "ТЗ", неплатежоспособност е налице при търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. За да се улесни доказването на неплатежоспособността в ал. 2 на чл. 608 от ТЗ, законодателят създал законово предположение, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията.

За съставомерността на деянието по чл.227б, ал.1 от НК е достатъчно да се установи, че обвиняемия има качеството на търговец, че е налице изискуемо и ликвидно парично задължение на представлявано от него дружество, по която плащането е спряно и в 30дневен срок от спиране на плащанията същият не е уведомил за това съда.

В случая се установява по безспорен и категоричен начин, че още към 01.01.2018г. обвиняемият е имал изискуеми и ликвидни задължения към НАП за което е било образувано и описаното по-горе изпълнително производство. Същият е бил надлежно уведомен за тези си задължения и му е дадена възможност да ги изпълни доброволно, като в законния срок до 05.07.2018г. не е извършвал плащания. Именно тогава съдът приема, че Т. е изпаднал в неплатежоспособност. Несъстоятелна е тезата на защитата, че към този момент вземанията към държавата не са били изискуеми, тъй като обвиняемия е обжалвал издадения ревизионен акт на ТД на НАП-В.Търново от 09.03.2017г. Действително, към инкриминираната дата подсъдимият е обжалвал Решение № 104/23.05.2018г. на ДОДОП с което е потвърден ревизионния акт обхващаш данъчния период от 27.05.2016г. до 31.07.2017г. Жалбата срещу решението е подадена от обвиняемия на 11.06.2018г. и е отхвърлена с Решение №167 от 12.04.2019г. по АД № 432/2018г. на Административен съдВ.Търново. Още с връчването на ревизионния акт, Г. Т. е бил уведомен съгласно чл.127, ал.1 от ДОПК след изтичане на законния срок за доброволно плащане на задълженията към държавата, ревизионния акт подлежи на принудително изпълнение, дори когато е обжалван, освен ако изпълнението е спряно. Следователно, още от момента на връчване на ревизионния акт, констатираните в него задължения към държавата, ведно с начислените лихви са били изискуеми и обвиняемия е бил надлежно уведомен за това. Обвиняемият не е направил нищо, за да покани сочените от него, като дружества-длъжници да му заплатят доставките, не е извършил преценка на финансовото състояние на дружеството и не е обективирал действия в тази посока. Последната възможност да извърши плащане към държавата е била в срока, указан му с поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, когато е бил уведомен, че спрямо него ще бъдат предприети принудително описи и принудително изземване на движимо и недвижимо имущество в случай, че не погаси задължението си към държавата. Съдът приема, че след изтичане на 4 посочения в поканата 7-дневен срок, обвиняемия е изпаднал в неплатежоспособност, поради това, че не е предприел плащане или действия по събиране на вземания.

Съгласно чл.227б, ал.1 от НК, търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда се наказва. От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като обвиняемия е бездействал и не е изпълнил вмененото му задължение, като съзнавал обществено опасния характер на инкриминираното деяние, а именно, че нарушава нормите, регламентиращи установения в страната правов ред за уведомяване за изпадане в неплатежоспособност, предвиждал е обществено опасните последици от деянието и е искал настъпването им.