Определение № 637 от 05.10.2020, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 637

05.10.2020 г.

Окръжен съд – Перник

Град Перник

Втори граждански състав

На 05.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20201700500509 по описа за 2020 година

Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от управителя И. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В. Г., против Разпореждане № 10045 от 27.05.2020 г. по ч. гр. дело № 2201 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против М. П. З. от гр. П. за сумата от 30,56 лева такса за административни разноски за извънсъдебно погасяване на кредита и сумата от 58,85 лева - възнаграждение по договор от 05. 12. 2017 г. за предоставяне на поръчителство по договор за кредит № ****** от 05. 12. 2019 г.

Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната му част. Твърди, че посредством размяна на електронни волеизявления съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ между жалбоподателя, като поръчител и длъжника М. П. З. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, подписан на 05. 12. 2019 г. от длъжника, чрез използване на индивидуално генериран петцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово съобщение на посочения от ответника мобилен номер. Сочи, че по силата на този договор „Ай Тръст“ ЕООД се е съгласил срещу месечно възнаграждение в размер на 50,20 лева, дължимо за срока на обезпечения договор, да отговаря солидарно с М.

З. за изпълнение на всичките му задължения на кредитополучател по сключен на 05. 012.

2017 г. между длъжника и “Кредисимо” ЕАД договор за кредит № ******, по който “Кредисимо” ЕАД е предоставил на кредитополучателя заем в размер на 500 лева при лихва и други условия, подробно уговорени в договора за кредит, Приложение № 1 към него, Стандартен европейски формуляр и общи условия. Посочва се, че при кандидатстването си 1 за заем длъжникът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение, но сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор за кредит чрез поръчителство от трето, одобрено от “Кредисимо” ЕАД юридическо лице съгласно раздел II, § 17 от Общите условия. Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство няма задължителен характер, сключва се единствено по желание на кредитополучателя и стои извън кредитното правоотношение, сключен е след договора за кредит и по своята същност представлява възмезден договор за поръчка. Оспорват се изводите, че се касае за прикрити разходи по кредита, като се твърди се, че „Ай Тръст“ ЕООД е отделно юридическо лице, различно от “Кредисимо” ЕАД. В тази връзка се навеждат доводи, че възнаграждението по договор за поръчителство не е за допълнителни услуги, свързани с кредита, поради което жалбоподателят счита, че същото не следва да се включва в ГПР. Изложени са и съображения относно изискването по чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, като се твърди, че в случая уговорката за заплащане на възнаграждение на поръчителя не заобикаля тази законова забрана като дължима по валидно сключен с оглед свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД договор.

Претендира и разноски за държавна такса по частната жалба.

Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представеното с молба рег. № ****** от 03. 09. 2020г. „Допълнение към частна жалба“ не обвързва съда ни никакъв начин да преценява дали е допустимо и дали е основателно, тъй като е подадено извън срока за подаване на частна жалба. В тази насока съдът следва да отбележи, че такова допълнение би могло да доразвие вече навадените в частната жалба оплаквания, на вече изложените в частната жалба основания, но не и да навежда нови основания , а камо ли пък да разширява предмета на обжалване на частната жалба.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 02201 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу М. П. З. от гр. П. за заплащане на следните суми:

1. сумата от 500 лева, представляваща главница по договор за кредит № ****** от 05. 12. 2017 г.

2. сумата от 30,56 лева, представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по договор за кредит № ****** от

05. 02. 2017 г.

3. сумата от 58,85 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне 2 на поръчителство от 05. 12. 2019 г.;

4. сумата от 61,84 лева, представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 05. 12. 2017 г. до 31. 12. 2019 г.;

5. сумата от 168,16 лева, представляваща наказателна лихва по договора за кредит за периода от 11. 01. 2019 г. до 04.03.2020 г.;

6. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

С Разпореждане № 10045 от 27. 05. 2020 г. по горепосоченото дело районният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 500 лева, представляваща главница и 61,84 лева, представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 05. 12. 2019 г. до 31. 12. 2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за сумите от 25 лева - държавна такса за заповедното производство, и 20 лева - юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за сумата от 30,56 лева - административни разноски за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит, сумата от 58,85 лева възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 05. 12. 2019 г., и сумата от 168,16 лева - наказателна лихва по договора за кредит /в последната част, разпореждането не е обжалвано с частната жалба и не е предмет на въззивното производство. За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел, че клаузите за неустойка за неизпълнение на задължения по договора за кредит и за такси за административни разходи за извънсъдебно събиране на кредита са нищожни, тъй като с уговарянето им се цели заобикаляне на ограничението по чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Районният съд е счел също така, че неустойката в посочения размер се явява несъответна на очакваните от неизпълнението на задължението вреди, поради което по своя характер е единствено санкционна. По отношение на възнаграждението по договора за поръчителство ПРС е приел, че се касае за скрито възнаграждение за кредитора по договора за кредит “Кредисимо” ЕАД, като е посочил, че същият е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и падежът на задълженията за заплащане на това възнаграждение съвпадат с тези на вноските по договора за кредит. Поради това заповедният съд е направил извод, че се цели заобикаляне на забраната по чл. 33 ЗПК, като се преследва забранена от закона целнеоснователно обогатяване на кредитора.

От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на 177,85 лева се претендира от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз основа на сключен между страните на 18.02.2019 г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на длъжника Б. П. като кредитополучател по договор за кредит № ******* от 18.02.2019 г., по силата на който е получил потребителски кредит в 3 размер на 1000 лева от кредитора “Кредисимо” ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено още, че на 31.12.2019 г. е настъпил падежът на последната погасителна вноска по договора за кредит и вземането на “Кредисимо” ЕАД е станало изискуемо, като на 04.03.2020 г. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай Тръст” ЕООД в качеството му на поръчител, отговарящ солидарно с длъжника пред заемодателя, а поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от договора за поръчителство е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми. Твърди се също, че в указания срок на 09.03.2020 г. поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника суми, като на същата дата уведомил длъжника за извършеното плащане, както и за встъпване от поръчителя в правата на кредитора, включително и за дължимото възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, които суми са описани в т. 9 от заявлението. Поради това заявителят, в качеството му на поръчител, встъпил в правата на първоначалния кредитор, е поискал издаване на заповед за изпълнение и за наказателна лихва по договора за кредит в размер 107,65 лева за периода от 01.04.2019 г. до 04.03.2020 г., както и на административни разноски в размер на 80,14 лева за извънсъдебно събиране на вземанията по договора, които суми претендира, че е заплатил в полза на “Кредисимо” ЕАД.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 30,56 лева - такса за административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит, настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението, уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.

1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.

По отношение претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според индивидуализацията на това вземане в размер на 58,85 лева, съдържаща се в т. 12 от заявлението и изложението в частната жалба, между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по силата на договор за поръчителство от 05. 12. 2017 г. той се е съгласил да отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния по сключения на същата дата с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Видно от представеното към заявлението по чл. 410 ГПК Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 500 лева за срок от 6 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 50,20 лева месечно за срока на договора за кредит или общо 301,20 лева. От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да - съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен 4 прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛпоръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aca03d69-7ba2-475f-a48f-20f678ef5d00