Решение № 3005 от 17.07.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3005

Велико Търново, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - V състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА

При секретар П.И. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ВАСИЛЕВА-ДАНАИЛОВА административно дело № 20267060700617 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалбата на И. Т. И. от [населено място], чрез адв. Р. И. от ВТАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0350-000023/01.06.2026 г., издадена от полицай към РУ Стражица при ОДМВР – Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 6 месеца. Мярката е наложено поради това, че е управлявал колесен трактор Беларус ЮМЗ, без поставена регистрационна табела на определените за това места и без да е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил 140, ал. 1, пр. 1 от ЗдвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител оспорва процесната заповед като нищожна, алтернативно незаконосъобразна, тъй като твърди, че същата е издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, доколкото не е доказано нарушение, във връзка с което да се приложи ПАМ. В тази връзка в жалбата сочи, че макар да е управлявал МПС без табели, то това е станало на пасище, а не на път за обществено ползване. Освен това твърди, че до пасището тракторът е стигнал с платформа с рег. № [рег. номер]. Ето защо намира ПАМ за незаконна, а и за непропорционална и несъответна на целта на закона и иска отмяната й. В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя оспорва нарушението, с твърдението, че липсват доказателства за това, че И. е управлявал тракторът на път за отворено ползване, като намира, че неясно е описано и нарушението - не става ясно дали се претендира управление в посока към [улица]или от [улица]. Посоката на движение намира за елемент от индивидуализацията на нарушението от значение дали е била възприета от Л., по чиито данни е съставен АУАН.

Ответникът по жалбата – полицай към РУ Стражица при ОДМВР В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди процесната ПАМ като законосъобразна. Получили сигнал от лице, което е свидетел по акта за трактор, който се движи без регистрационни табели по улиците на селото. След като пристигнали на място установили трактора в полето, не по пътищата, пак бил в движение, но в полето. Същият бил управляван от жалбоподателя и без регистрационни табели. Установило се, че не е регистриран по надлежния ред към момента на проверката. Съставили акт и ПАМ, връчили веднага акта на място, а ПАМ на следващия ден. Жалбоподателят заявил, че трактора е негова собственост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото, вкл. служебно доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0350-000023/01.06.2026 г., издадена от полицай към РУ Стражица при ОДМВР – Велико Търново, основание чл. 171, т. 1, б. 3)ГГ) от ЗДвП, е временно отнето СУМПС на И. Т. И. до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 6 месеца. Мярката е наложено поради това, че е управлявал колесен трактор Беларус ЮМЗ, без поставена регистрационна табела на определените за това места и без да е регистрирано по надлежния ред. Горното било квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, за което бил съставен АУАН на водача във връзка с това нарушение. Пак във връзка с него била съставена и заповедта за прилагане на процесната ПАМ. Тази заповед е връчена на И. Т. И. на 02.06.2026г. и недоволен от нея той я оспорил по съдебен ред пред настоящия съд, като е образувано това дело.

В хода на същото като писмени доказателства по делото са приети документите, приложени към жалбата и административната преписка. От страна на жалбоподателя са представени документи за регистрация на трактора и застрахователна полица, а именно Свидетелство за регистрация на ЗГТ Част I; Свидетелство за регистрация на ЗГТ серия № ВТ 0023497 А; Знак за технически преглед на ЗГТ; Застрахователна полица № BG/07/126001894501.

При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е допустима. Разгледана по същество е основателна по следните мотиви:

След служебно извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, настоящият състав намира, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, издадена в изпълнение на Заповед № 81213-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са и полицейските инспектори в структурните звена на ОД на МВР в рамките на обслужваната територия. Следователно, оспорваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от лице, което е сред надлежно и изрично упълномощените лица, които могат да издават такива. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от оправомощен за това административен орган, в пределите на териториална и материална компетентност и е валидна.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за издаване на заповедта и мотивите, обосновали приложението на тази норма, поради което същата не страда от формални и процесуални пороци.

Съдът намира обаче заповедта за материално незаконосъобразна и издадена в несъответствие с целта на закона, по следните мотиви:

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Неизпълнението на това задължение е административно нарушение, за което чл. 175, ал. 3 от същия закон предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. Следва да се отбележи, че цитираната норма санкционира както водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред така и водач, който управлява регистрирано, но без табели с регистрационен номер МПС. От своя стана, чл. 171, т. 1, б. "з" гг) от ЗДвП предвижда и прилагането на ПАМ по отношение на водача в хипотезата на нарушение на чл. 175, ал 3.

Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "з" гг) юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. В тежест на жалбоподателя, който оспорва ПАМ е да опровергае релевантните за настоящето дело констатации в АУАН.

Нарушението, заради което е приложена процесната ПАМ спрямо И. Т. И. е това, че той управлявал на 31.05.2026г., около 14:10часа в [населено място], ул. Васил Левски в посока ул. Георги Бенковски, колесен трактор БЕЛАРУС ЮМЗ с [номер на рама] без поставена регистрационна табела на определените за това места, като при извършена справка се установило, че МПС не е регистрирано. Това поведение, за да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, следва да е доказано осъществяването му по пътища, отворени за обществено ползване. От приложените по делото материали и изнесеното в открито съдебно заседание от ответника се установява, че когато пристигнали на място установили трактора в полето, не по пътищата. Бил е в движение, управляван от жалбоподателя, но в полето. В направените от И. възражения категорично отрича да е управлявал тракторът по път отворен за обществено ползване и твърди, че до пасището тракторът е стигнал с платформа с рег. № [рег. номер], което обстоятелство не е изследвано от органа преди да бъде отхвърлено като неоснователно. Единственото твърдение за движението по ул. Васил Левски в [населено място] произхожда от писмено сведение на И. И. Л.. В него (л. 58 от делото) обаче не е описано, че управлението е осъществено от И. Т. И.. В тежест на органа е да установи фактическите основания, посочени в оспорения акт, а в случая самият АУАН не е съставен въз основа на непосредствени възприятия на актосъставителя, а по данни на лице, чийто сведения е необходимо да бъдат потвърдени от други обективни доказателства.

По повод оспорване на процесната заповед жалбоподателят оспорва официална доказателствена сила на АУАН № GA 3928907 по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като се позовава на пропуски, неточности и съществени противоречия в него. Представените по преписката доказателства и данните на АУАН подкрепят твърденията за противоречие в описанието на нарушението по повод посоката на движение на трактора. В издадения АУАН и ЗППАМ посоката на движение е обратна от тази в сведението на И. И. Л.. Писменото сведение, както се посочи по-горе, не съдържа посочване самоличността на водача, а актосъставителят не е очевидец.

На последно място, оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на Закона за движението по пътищата. Към датата на връчване на ПАМ на 02.06.2026г. вече са налични Свидетелство за регистрация на ЗГТ Част I за процесния трактор, Свидетелство за регистрация на ЗГТ серия № ВТ 0023497 А, Знак за технически преглед на ЗГТ и Застрахователна полица № BG/07/126001894501.

Предвид изложеното са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И. Т. И., [ЕГН] от [населено място], [улица]Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0350-000023/01.06.2026 г., издадена от полицай към РУ Стражица при ОДМВР – Велико Търново.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�