Определение № 16109 от 27.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16109 гр. София, 27.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509264 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от ответника ЗК „Лев Инс“ АД срещу определение № 30668 от 18.07.2025г., постановено по гр.д. № 17954/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на решение № 11298 от 12.06.2025г. постановено по същото дело.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото на адв. В.В.О. /процесуален представител на ищеца В.И.К./ адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 720 лева с ДДС е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Голяма част от подлежащите на доказване факти били приети за безспорни между страните, а спорните такива не обосновавали висока правна и фактическа сложност, освен това жалбоподателят бил направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Счита, че съобразно тълкуването дадено с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС следвало да се приеме, че уредбата на НМРАВ е неприложима и съдът не следвало да се ръководи от определения в нея размер на възнагражденията. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението като отхвърли изцяло искането за присъждане на разноски, евентуално да намали техния размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата адв. В.В.О. е подал отговор на частната жалба, в който са развити съображения за неоснователност на същата. Поддържа, че присъдената сума не се явявала прекомерна с оглед характера и сложността на делото, че съответствала напълно на размера, посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не произвеждало правен ефект. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

1

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирано лице – ответник в производството – срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийският районен съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, предявен от В.И.К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило по вина на водач на застрахован по „Гражданска отговорност“ при ответника автомобил, ведно със законната лихва считано от 08.06.2023г.

От представения пред СРС договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024г. се установява, че ищецът В.И.К. е бил защитаван безплатно по делото на основание чл. 38, ал.

1, т. 3 ГПК от адв. В.В.О..

С постановеното по делото решение № 11298 от 12.06.2025г. предявеният иск е уважен изцяло /в тази част решението е влязло в сила като необжалвано на 05.07.2025г./ При така изложените обстоятелства, адв. О. има право на възнаграждение за осъществената от него безплатна защита на ищеца, което се дължи от ответника на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Размерът на това възнаграждение се определя от съда съобразно цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, както и броя и характера на извършените процесуални действия. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа /изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари 2025г./ наредбата урежда единствено критериите за определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, поради което съдът не е обвързан от посочените в нея размери. За определянето на размера е ирелевантно и дали ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като това възражение касае единствено размера на определеното от страните в договора възнаграждение, което се възлага в тежест на ответника при уважаване на иска, а не и възнаграждението, чийто размер се определя служебно от съда по горепосочения ред.

В настоящата хипотеза материалният интерес по делото е в размер на 3000 лева, проведени са две открити съдебни заседания, приети са писмени доказателства и е приобщена административно-наказателна преписка, изслушани са заключенията на вещи лица по съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза и са събрани показанията на трима свидетели. Освен подаването на исковата молба, адв. О. е участвал /лично и чрез преупълномощен адвокат/ в двете проведени открити съдебни заседания и е депозирал писмена защита.

С оглед на това съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение в размер на 600 лева без ДДС, респ. 720 лева с включен ДДС, е напълно съответно на фактическата и правна сложност на делото, на материалния интерес по него и 2 на обема и характера на извършената от процесуалния представител защита на ищеца.

Всякакво намаляване на възнаграждението под този размер би довело до необосновано ощетяване на процесуалния представител, което не съответства на установения в чл. 36, ал.

2 ЗАдв принцип на справедливост и обоснованост при определяне на възнаграждението за адвокатския труд.

Ето защо определеният от първоинстанционният съд размер на адвокатското възнаграждение е правилен, а частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, срещу определение № 30668 от 18.07.2025г., постановено по гр.д. № 17954/2024г. по описа на СРС, 164-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските на решение № 11298 от 12.06.2025г. постановено по същото дело.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3