Определение № 2106 от 29.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2106 гр. С., 29.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нина Стойчева

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501790 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 80265/12.05.2026 г. на ищцата Л. К.

Д., чрез адв. Н., срещу Определение № 11222 от 22.05.2026 г., постановено по гр. д. № 5244/2026 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането й за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса по делото.

При оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, ищцата и настоящ жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване и е насочена срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е и основателна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на Л. К. Д., с която против ЗАД „БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп“ е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 евро за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 19.12.2025 г. по вина на водача на автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована 1 при ответника. В исковата молба ищцата е направила нарочно искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по делото на основание чл.83, ал.2 от ГПК, за което е приложила и декларация за семейно и имотно състояние.

Видно от същата, молителката е в работоспособна възраст, омъжена, грижи се и дължи издръжка за две ненавършили пълнолетие деца, притежава идеални части от къща в с. Яна и къща в с. Охрид, община Монтана, като доходите на съпруга й са в размер на 620 евро месечно. В декларацията ищцата е посочила също, че притежава ½ ид. ч. от 60 кв.м. в гр. С., без да е посочен видът на имота, като не е декларирала и собствен доход от трудови възнаграждения.

С обжалваното определение за да отхвърли искането по чл.83, ал.2 от ГПК Софийският градски съд е приел, че с оглед данните от представената декларация основания за освобождаване от задължение за държавна такса не са налице.

Определението е неправилно.

Освобождаването от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да заплатят изцяло или отчасти дължимата държавна такса. Преценката за наличие на визираното в чл. 83, ал. 2 ГПК основание се извършва при съобразяване на примерно изброените законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и на други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната е в състояние да я заплати без особени затруднения и без да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности, в който смисъл е Определение № 209 от 09.05.2016 г. по ч. т. д. № 800/2016 г. на ВКС, І т.о. и мн. др.). Когато декларацията за семейно и имотно състояние по чл. 83, ал. 2 ГПК е останала непълна, съдът е длъжен на основание чл. 101, ал. 1 ГПК да констатира, че това процесуално действие не е извършено надлежно и да укаже на страната в какво се състои нередовността и как тя може да бъде 2 отстранена, като определи срок за това. Съгласно чл. 101, ал. 2 ГПК поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.

В настоящия случай, като е пристъпил направо към отхвърляне на молбата за освобождаване от държавна такса, вместо да процедира по установения в цитирания по-горе чл. 101 ГПК начин, като даде възможност на ищцата Д. да допълни декларацията си, първоинстанционният съд се е произнесъл преждевременно, при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на данните, относими към освобождаване от държавна такса.

Това налага обжалваното определение да бъде отменено и делото – върнато за предоставяне на възможност и срок за депозиране на нова, пълна декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, едва след което съдът ще следва да се произнесе отново по наличието на основания за освобождаване от държавна такса в конкретния случай.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11222 от 22.05.2026 г., постановено по гр. д.

№ 5244/2026 г. на Софийски градски съд и

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно с изложените мотиви в настоящия съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3