Решение № 774 от 29.04.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 774 град Пловдив, 29.04.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА

ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 3290 по описа за 2021 година, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Делото е образувано по жалбата на И.К.Л., с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-412/30.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-00-6142-3 от 11.10.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адв. Д., която поддържа жалбата. В жалбата се сочи, че решението е несъобразено с материалния закон и с обстоятелства относно зачитане правата на жалбоподателят при безработица.

Иска се отмяна на атакувания административен акт и присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт В. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки.

Административен съд Пловдив,

Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, в това число и административната преписка заявена като представена в пълнота, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира жалбата за основателна поради следното:

Административното производство пред Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е започнало въз основа на подадено от И.Л. заявление с вх. № 5009/06.07.2021 г. за отпускане на ПОБ, като в него е посочено, че последната му заетост е в Германия и същата е прекратена, считано от 15.05.2021 г. Към заявлението не са приложени документи.

Във връзка с писмо изх.№ У-151-00-6142-1/01.07.2021г. на ТП на НОИ - Пловдив, И.Л. представя заявление за удостоверение на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС с № СЕД U002 и СЕД U004, декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.56 §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.

На 22.07.2021г. в ТП на НОИ - Пловдив постъпва и копие на преносим документ U1, издаден от компетентната институция на Германия на 06.07.2021 г., с който са удостоверени осигурителни периоди от 01.11.2019 до 31.01.2020г. и от 01.04.2020г. до 15.05.2021г.

Административният орган е приел, че процесния случай е за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на чл. 61-65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и чл. 54а - 546 от КСО.

Съгласно чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в гази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. В този случай, съгласно чл. 65, параграф 5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, това лице получава парично обезщетение за безработица в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Това обезщетение се предоставя от институцията по пребиваване.

Според декларираните в декларацията относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. от 31.03.2020 г. факти и обстоятелства последния период на заетост на И.Л. е в Германия от 01.04.2020г. до 15.05.2021г.

В административното производство жалбоподателят е декларирал, че няма съпруг/партньор в държавата по последна заетост, няма деца, преобладаващата част от социалните му контакти са в България, роднините му (родители) живеят в Република България. Декларира, че не притежава собствено жилище в Република България, както и че възнамерява трайно да се установи в страната.

По повод подаденото от Л. заявление, до компетентната институция /КИ/ на Германия са изпратени формуляри U003 за удостоверяване на декларирания от лицето осигурителен период и доход, както и формуляр Н005 за определяне на пребиваване, чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС (ЕSSI).

На 27.09.2021 г. с вх. № 151-00-4005-4/19.08.2020 г. чрез ЕSSI в ТП на НОИ-Пловдив, получен чрез ЕSSI е получен официален отговор от компетентната институция на Германия, изразен в СЕД Н006, в който КИ на държавата-членка е потвърдила, че по отношение на Л., Германия се явява държава по пребиваване. На същата дата, отново от Германия е получен и формуляр U004, с удостоверен доход за осигурителните периоди на Л..

Предвид постъпилите документи и установените обстоятелства, административният орган е приел, че И.Л. не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост съвпадат. С разпореждане № 151-00-6142-2/30.09.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото от И.Л. заявление с вх. № 5009/06.07.2021 г. като е посочено, че компетентната институция, която следва да извърши преценка на правото и съответно да отпусне парично обезщетение за безработица е институцията на Германия.

Административният орган е приел, че при наличие на валиден документ, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, удостоверяващ по безспорен начин пребиваването на И.К.Л., посочените в жалбата факти и обстоятелства (налично притежавано имущество, социални и лични контакти и намерение за установяване) се явяват ирелевантни и същите не водят до промяна в преценката по отношение на пребиваването на лицето.

Административният орган е приел, че случая на Л. не попада в хипотезата на чл. 11, пар. 2 от регламента, поради наличието на изрично изразено волеизявление от страна на КИ на Германия (СЕД Н006) и липсата на спор между компетентните институции на Германия и Република България по въпроса за определяне на пребиваването през последния период на заетост на лицето в чужбина.

Административният орган е приел, че жалбоподателят не съответства на изискванията на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на ЕС и НОИ не е компетентна институция, която да отпусне и изплаща ПОБ.

В хода на съдебното производство, в качеството му на свидетел е разпитан С. Н.. Свидетелят заявява, че познава И.Л. от дете. Живели са заедно и в чужбина, в периода от 2017 г. до май месец 2021 г., когато Л. се прибрал в България. Н. сочи, че жалбоподателят решил да замине за Германия, тъй като бил затруднен финансово в България и имал много кредити, а в същото време трябвало да помага и на семейството си, защото баща му се разболял. Сочи и че в Германия живеели в мотел, нямали квартира, нито собствено жилище. Работа си намирали сами, като работили през цялото време заедно. Н. заявява, че през този период Л. се прибирал доста често в България, поне 2-3 пъти в годината, защото баща му бил болен, както и за да види майка си, племенницата и сестра си. Свидетелят твърди, че няма информация в Германия И.Л. да е плащал данъци, защото там той няма имущество. Н. посочва, че към настоящия момент жалбоподателят живее там, където е живял цял живот - на адреса по лична карта, в град Пловдив, ***, кв.“Кючук Париж“, с които постоянно е поддържал връзка от Германия. В България той има жива майка, племеници, сестра и много приятели. С. Н. сочи, че Л. му е споделял е, че иска да се устрои в България, да създаде семейство, да си намери жена, тъй като е необвързан. Знае, че жалбоподателят си е намерил работа като куриер, която много харесва. Л. е наследник на жилища, на наследствена къща в Пещера, също така има земи в Пловдив, като доколкото знае договаря за строеж с фирми, за допълнителни апартаменти.

Имал автомобил с българска регистрация, плащал си и данъците в България през цялото време.

Административните актове са незаконосъобразни.

Административният орган за да мотивира своя отказ е приел, че не се установяват обективните елементи на обичайното пребиваване на територията на Република България и също така, че Л. не представя доказателства за трайното си намерение да се установи в България. Изведен е извод, че в Република България не се намира центърът на жизнените и интереси по европейските регламенти.

По делото са приобщени като доказателства и удостоверения за постоянен и настоящ адрес, удостоверение за наследници, нотариален акт за собственост, договор за доброволна делба, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, от които може да се направи извод, че в действителност Л. притежава по наследство от починалия си баща си идеални части от няколко имота в България.

Освен посочените по-горе доказателства, като официален документ, съдът кредитира и трудов договор, сключен между И.К.Л. и „СИ ВИ СИ“ ООД, сключен на 25.10.2021г. в гр.София.

Събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания, сочат недвусмислено, че жалбоподателят е манифестирал волята си да не прекъсва връзка с държавата си по месторождение, а работата на територията на Германия следва да се възприема единствено като възможност да се обезпечават задълженията му по погасяване на банкови кредити и възможността му да подпомага финансово семейството си, което е имало нужда.

В хода на делото се събраха показанията на изслушания свидетел, от които се констатира, че Л. е работил и живеел в Германия, единствено да осигури завръщането си в България, където трайно да се установи.

Тези доказателства разгледани в тяхната съвкупност относно жизнената дейност на И.К.Л., недвусмислено показват желанието на жалбоподателят да не прекъсва връзката си с Република България и да се установи в родината си по произход.

На първо място настоящия съдебен състав следва да отбележи, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза, като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004г.

Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.