Определение № 2715 от 21.12.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2020 г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

Дванадесети състав, в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА НЕДЕВА като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2630/2020г., по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В.С.В. ***, депозирана чрез адв.Д., срещу заповед № 14-03-3176/05.12.2013 г. на Началника на СГКК- Варна. В жалбата се релевират доводи за нищожност на оспорената заповед, тъй като поземлен имот с идентификатор № *** е с площ от 210 кв.м. и образуването му е в противоречие с нормативните изисквания на чл.19 ЗУТ.

Ответната страна с приложено към преписката становище прави възражение за недопустимост на жалба. Позовава се на определение по адм.дело №2693/2015г. на Административен съд-Варна, оставено в сила с определение по адм.дело № 12477/2015г. на Върховен административен съд. Сочи, че липсват нови факти и обстоятелства, които да обосновават правен интерес от обжалване на заповедта, тъй като жалбоподателят не е бил заинтересована страна, както към датата на издаване на оспорения административен акт, така и към настоящия момент, като спорът за собственост е разрешен с влязло в сила решение по чл.108 ЗС.

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че със заповед № 14-03-3176/05.12.2013 г. на Началника на СГКК- Варна е одобрено изменение на КККР на гр. Варна за поземлени имоти с идентификатор № *** и идентификатор

№***.

С определение по адм.дело №2693/2015г. Административен съд-Варна е оставил без разглеждане жалбата на настоящия жалбоподател В.С.В. и Р.В.В., срещу заповед № 14-03-3176/05.12.2013 г. на началника на СГКК- Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна за поземлени имоти с идентификатори *** и ***. като е приел, че липсва правен интерес от оспорване на заповедта от жалбоподателите. С определение по адм.дело №12477/2015г.

Върховен административен съд е оставил в сила определение от 25.09.2015 г. по адм.д.№2693/2015 г. на Административен съд-Варна.

С решение

№2017/11.05.2018г. на ВРС по гр.дело №4092/2016г. потвърдено с решение №604/15.05.2019г. на ВОС по гр.дело №134/2019г. и недопуснато до касационно обжалване спорът досежно поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Варна е решен със сила на пресъдено нещо в полза на „Вип Билд”ЕООД.

От скица №15-1159149/14.12.2020г. и скица №15-1159151/14.12.2020г. е видно, че по данни от кадастралния регистър на недвижимите имоти собственик на поземлен имот с идентификатор № *** на основание решение №7, том Х, рег.16672, дело №2991 от 22.07.2020г. на СВ-Варна и на поземлен имот с идентификатор №*** на основание нотариален акт №36, том 28, рег.

11271, дело №5760 от 03.06.2014г. на СВ-Варна е „Вип Билд”ЕООД.

При тази фактическа установеност, съдът като разгледа представените от страните доказателства намира, че жалбата е недопустима поради следното:

По арг. от чл. 54 ЗКИР във връзка с §1,т.13 ПЗР

ЗКИР лицата, които имат право да обжалват изменение на КК и КР са собствениците или носители на вещни права върху имот, засегнат от изменението. От записванията в КР досежно имот с идентификатор № *** се установява, че жалбоподателят не е измежду вписаните. За собственик на поземлен имот с идентификатор № *** е вписано „Вип Билд” ЕООД, въз основа на легитимиращи го доказателства за собственост. След като, както към момента на издаване на обжалваната заповед, така и към момента на подаване на настоящата жалба до Административен съд -Варна - 01.12.2020г. В. не се легитимира и не е записан като собственик или носител на вещно право на имот предмет на изменението то и за него не е налице правен интерес от обжалването.

Горното не се опровергава и от факта за наведени доводи за нищожност на оспорения акт. Правният интерес на оспорващия, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалба, подадена срещу административен акт, която в случая несъмнено не е налице. Правото на оспорване е дадено в защита на субективни материални права, свободи и законни интереси, които са засегнати от издадения административен акт. Затова, лице, което не е засегнато от административния акт, не разполага с такова право. Липсата на положителната процесуална предпоставка - правен интерес за оспорване има за последица оставяне на жалбата без разглеждане, и прекратяване на образуваното въз основа на нея съдебно производство.

Водим от горното на основание чл. 159, т.4 от АПК, съдът

О П Р Е

Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В.С.В. ***, депозирана чрез адв.Д., срещу заповед № 14-03-3176/05.12.2013 г. на Началника на СГКК- Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №2630 по описа на Административен съд – Варна за 2020г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7/седем/ дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: