Решение № 385 от 15.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Русе, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от И. Д. И. Гражданско дело № 20234520100257 по описа за 2023 година

Ищцата Б. Д. Б. твърди, че на 09.11.2021г. около 23.30 – 23.50 часа се намирала в нейния дом с приятеля си М. О., като били заспали. Входната врата на жилището била заключена и към него момент ответникът, с когото преди това живяла на семейни начала, й бил върнал ключовете за жилището. Докато спели се събудила в посочения час от крясъци:

„Ставай, боклук долен” и „Ще те убия, боклук долен” и прочие. Установила, че в стаята, в която спели е влязъл човек. Разпознала своя бивш приятел – ответника по настоящото дело.

С него живели на семейни начала преди това, но към този момент се били разделили.

Ищцата го запитала какво прави в нейния дом, като видяла, че той държи отвертка в ръката си. Той скочил върху нея, надвесил се над леглото и започнал да я удря по лицето, като й нанесъл няколко удара в главата. Б. изпитала силна болка и сИ. страх за живота си. Той я дръпнал и тя станала, продължил да я блъска в стените на жилището и в мебелите. Скубел я за косата, при което й отскубнал кичур коса. През цялото време ответникът крещял „Ще те убия, боклук долен” и други обиди от този сорт, като й нанасял удари. През това време нейния приятел М. се събудил и се опитал да я защити, но от лицето й вече течало кръв, тази кръв й влизала в очите и тя не виждала нищо. Част от ударите, които И. Г. й нанесъл попаднали в носа на ищцата, като счупили носни кости и започнало да тече кръв навсякъде.

Обадили се на телефон 112, като на място в дома на ищцата пристигнали органи на реда.

Било образувано Досъдебно производство № 339300-17599 по описа на Второ РПУ при ОДМВР – гр.Русе за 2021г. Ищцата подала и молба за защита по реда на ЗЗДН и й била издадена Заповед за незабавна защита № 45 по гр.дело № 6109/2021г. по описа на РРС. С 1

Присъда № 152/21.12.2022г. по НЧХД № 723/2022г. по описа на РРС подсъдимият И. Г. бил признат за виновен за това, че на 09.11.2021г. в гр.Русе, кв.”Здравец”, бл.”Никола”, вх.А, чрез нанасяне на побой причинил на Б. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на дясна вежда, разкъсно-контузна рана на гърба на носа, кръвонасядане в областта на ляво око, поле с липса на коса в лява слепоочна област, с което И. Г. е причинил на Б. Б. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С постановената присъда ответникът бил освободен от наказателна отговорност и му е била наложена глоба в размер на 1 200.00 лева на основание чл.78, ал.1 от НК. Към настоящия момент присъдата е влязла в законна сила. Поради влошаване на здравословното сътояние на ищцата се наложило да постъпи в МБАЛ „Канев”, отделение „Неврохирургия”, като била приета на 15.11.2021г. и изписана на 17.11.2021г., за което представя Епикриза. В резултат на инцидента получила посочените увреждания, които й причинили болка, страдание и уплаха. Б. изпаднала в нервна криза, която не е отшумяла и до сега. Дори, когато се сети за този случай изпадала в нервна криза и започвала неудържимо да плаче. Продължавала да приживява нападението над нея. Особено зле й повлиял факта, че побоя над нея се състоял в нейния дом, където живее с двете си деца и се чувства най-защитена. След този случай започнала да ходи на психолог, за да се научи да се справя с проблема и вече се забелязлаво леко подобрение. Обидите, които получила от ответника също приема тежко. По нейн адрес били изречени обидни думи, които й повлияли негативно на самочувствието като жена и майка, те накърнили личното й достойнство и чест. След нападението над нея престанала да се чувства спокойна и в безопасност в дома си. Още първата нощ останала да пренощува при нейния приятел М. О., заедно с двете си деца. Дори по-късно изпитвала страх за живота си и ужас и не успявала да спи нито един ден в дома, където била нападната, поради което освободила квартирата си и се изнесла от нея окончателно. Ищцата работела в детска градина, като ударите по лицето й личали и при връщането й на работа. Изпитвала голямо притеснение и неудобство как ще я погледнат децата, за да не ги уплаши, но и как ще реагират колегите й на работа. Спряла да излиза и се затворила в себе си. Месеци след инцидента не можела да спи нормално, като сънувала и все още сънува кошмари. През деня настоението й се променяло често, като без причина започвала да плаче. След ударите в областта на носа й започнала да изпитва затруднения с дишането, каквито не била имала преди това. Появило се хъркане при сън. Често не можела да диша нормално, което провокирало да се обърне към лекар. Било й обяснено, че имала изкривена носна преграда и се налагало оперативна намеса, за да се отстрани проблема с дишането й. Счита, че за причинените и неимуществени и имуществени вреди ответникът следва да отговаря, като лицето, които й е нанесло побой. Поради това моли съда да постанови решение с което да осъди И. Г. да й заплати сумата от 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деянието – 09.11.2021г. до окончателното й изплащане; сумата от 60.00 лева, представляваща имуществени вреди за снабдяване със съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва върху сумата от 40.00 лева, 2 считано от датата на плащането й – 10.11.2021г. до окончателното й изплащане и върху сумата от 20.00 лева, считано от датата на плащането й – 24.11.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД.

Ответникът И. Д. Г. признава предявения иск за претендираните имуществени вреди до размера от 40.00 лева, която е заплатената такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение и го оспорва в останалата част до пълния предявен размер от 60.00 лева.

Оспорва по размер предявения иск за претендираните неимуществени вреди, като твърди, че претендирания размер не съответства на описаните телесни увреждания и на болките и страданията търпени от ищцата. Касае се за лека телесна повреда, възстановителния период от която е продължил с 3-дневен болничен престой и 10-дневно домашно лечение с медикаменти. Няма данни и доказателства възстановителният период да не е протекъл нормално, без наличието на усложнения, налагащи допълнителни медицински интервенции и процедури. Счита, че за период от около 10 дни след деликта е настъпило пълно възстановаване функциите на засегнатите органи и пострадалата отново е била трудоспособна, предвид липсата на доказателства да е ползвала допълнителен болнични и осъществено следболнично лечение, като оспорва и твърдените психически травми. Твърди и че наведеното като последица затруднено дишане няма отношение към травмите, получени при деликта, както е било установено от съдебномедицинската експертиза по проведеното наказателно производство срещу него. Прави и възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат, тъй като произшествието е настъпило и по вина на самата ищца и нейния приятел в нощта на инцидента, които с действията си, сочещи на провокативно и обидно поведение спрямо ответника, е предизвикала в значителна степен реакцията и поведението му към самата нея.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.11.2021г. около 23.30 – 23.50 часа ищцата се намирала в нейния дом с приятеля си М. О., като били заспали. Входната врата на жилището била заключена и към него момент ответникът, с когото преди това живяла на семейни начала, й бил върнал ключовете за жилището. Докато спели ищцата се събудила в посочения час от крясъци: „Ставай, боклук долен” и „Ще те убия, боклук долен” и прочие. Установила, че в стаята, в която спели е влязъл човек. Разпознала своя бивш приятел – ответника по настоящото дело. С него живели на семейни начала преди това, но към този момент се били разделили. Ищцата го запитала какво прави в нейния дом, като видяла, че той държи отвертка в ръката си. Той скочил върху нея, надвесил се над леглото и започнал да я удря по лицето, като й нанесъл няколко удара в главата. Б. изпитала силна болка и сИ. страх за живота си. Той я дръпнал и тя станала, продължил да я блъска в стените на жилището и в мебелите. Скубел я за косата, при което й отскубнал кичур коса. През цялото време ответникът крещял „Ще те убия, 3 боклук долен” и други обиди от този сорт, като й нанасял удари. През това време нейния приятел М. се събудил и се опитал да я защити, но от лицето й вече течало кръв, тази кръв й влизала в очите и тя не виждала нищо. Част от ударите, които И. Г. й нанесъл попаднали в носа на ищцата, като счупили носни кости и започнало да тече кръв навсякъде. Обадили се на телефон 112, като на място в дома на ищцата пристигнали органи на реда. Било образувано Досъдебно производство № 339300-17599 по описа на Второ РПУ при ОДМВР – гр.Русе за 2021г. Ищцата подала и молба за защита по реда на ЗЗДН и й била издадена Заповед за незабавна защита № 45 по гр.дело № 6109/2021г. по описа на РРС.

С влязла в сила присъда № 152/21.12.2022г. по НЧХД № 723/2022г. по описа на РРС подсъдимият И. Г. бил признат за виновен за това, че на 09.11.2021г. в гр.Русе, кв.”Здравец”, бл.”Никола”, вх.А, чрез нанасяне на побой причинил на Б. Б. лека телесна повреда, изразяваща се в сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика, счупване на носни кости, разкъсно-контузна рана на дясна вежда, разкъсноконтузна рана на гърба на носа, кръвонасядане в областта на ляво око, поле с липса на коса в лява слепоочна област, с което И. Г. е причинил на Б. Б. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, представляващо престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С постановената присъда ответникът бил освободен от наказателна отговорност и му е била наложена глоба в размер на 1 200.00 лева на основание чл.78, ал.1 от НК.

След претърпения от ищцата побой тя постъпила в МБАЛ „Канев”, отделение „Неврохирургия”, като била приета на 15.11.2021г. и изписана на 17.11.2021г., за което е представена Епикриза. На ищцата било издадено и съдебномедицинско удостоверение № 9230/10.11.2021г., за което тя заплатила такса в размер на 40.00 лева на с.дата, видно от представената фактура № 0020060759/10.11.2021г. и касов бон към нея и допълнение към него от 19.11.2021г., за което тя на 24.11.2021г. заплатила такса в размер на 20.00 лева, видно от представената фактура № 0010054416/24.11.2021г. и касов бон към нея. В резултат на инцидента Б. Б. получила посочените увреждания, които й причинили болка, страдание и уплаха. Б. изпаднала в нервна криза, която не е отшумяла и до сега. Дори, когато се сетела за този случай изпадала в нервна криза и започвала неудържимо да плаче. Продължавала да приживява нападението над нея. Особено зле й повлиял факта, че побоя над нея се състоял в нейния дом, където живее с двете си деца и се чувствала най-защитена. След този случай започнала да ходи на психолог, за да се научи да се справя с проблема и вече се забелязвало леко подобрение. Обидите, които получила от ответника също приела тежко. По нейн адрес били изречени обидни думи, които й повлияли негативно на самочувствието като жена и майка, те накърнили личното й достойнство и чест. След нападението над нея престанала да се чувства спокойна и в безопасност в дома си. Още първата нощ останала да пренощува при нейния приятел М. О., заедно с двете си деца. Дори по-късно изпитвала страх за живота си и ужас и не успявала да спи нито един ден в дома, където била нападната, поради което освободила квартирата си и се изнесла от нея окончателно. Ищцата работела в детска градина, като ударите по лицето й личали и при връщането й на работа. Изпитвала голямо притеснение и неудобство как ще я погледнат децата, за да не ги уплаши, но и как ще 4 реагират колегите й на работа. Спряла да излиза и се затворила в себе си. Месеци след инцидента не можела да спи нормално, като сънувала и все още сънува кошмари. През деня настроението й се променяло често, като без причина започвала да плаче. В показанията си разпитаният по делото свидетел М. А. О. твърди и че след ударите в областта на носа й започнала да изпитва затруднения с дишането, каквито не била имала преди това. Появило се хъркане при сън. Често не можела да диша нормално, което провокирало да се обърне към лекар. Било й обяснено, че имала изкривена носна преграда и се налагало оперативна намеса, за да се отстрани проблема с дишането й.