Решение № 630 от 08.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 630 гр. Кюстендил, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520103464 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД /ищец/ срещу Л. В. Б.

/ответник/ обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 887.49 лева - непогасена главница за периода 20.07.2024г. – 20.08.2025г., дължима по договор за потребителски кредит № ***/21.05.2024г.; 985.29 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 20.07.2024г. – 20.08.2025г.; 242.60 лева – мораторна лихва за периода 21.06.2024г. 22.09.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 23.09.2025г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1098/2025 г. по описа на Районен съд Пещера, III състав, и осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против посочения ответник за заплащане на сумата от 487.50 лeвa – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 1014.79 лeвa – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № ***/21.05.2024г., както и сумата от 194.60 лева - мораторна лихва върху възнагражденията за допълнителни услуги за периода 21.06.2024г. 22.09.2025г. Претендира се законна лихва и върху възнагражденията за допълнителни услуги, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че между „Профи кредит България“ ЕООД, в качеството на кредитодател, и М. К. И., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за 1 потребителски кредит № ***/21.05.2024г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя заем в размер на 2500.00 лв. срещу задължението на ответника да го върне на 30 месечни вноски, с размер на вноската от 133.77 лв., при годишен процент на разходите от 49.06 %, годишен лихвен процент от 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо задължение по кредита в размер на 4013.21 лв.

Сочи, че с договора кредитополучателят е закупил и пакет от допълнителни услуги „Фаст“ /даваща право на кредитополучателя да получи приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит/ и „Флекси“ /предоставяща възможност за отлагане/намаляване на определен брой вноски, респ. смяна на падежните вноски/, срещу възнаграждение общо в размер на 3300.00 лв., задължението за което било разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски по 110.00 лв., дължими заедно с месечните вноски по кредита. При това общото задължение възлизало на 7313.21 лв., като общият размер на вноската бил определен на 243.77 лв. Твърди се, че ответникът извършил плащания по договора за кредит общо в размер на 298.00 лева. Поради забава в плащанията били начислени лихви за просрочие. Моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът, редовно уведомен, е представил отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. С него не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Релевира се обаче възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречие със закона и наличието на неравноправни клаузи.

Районен съд - Кюстендил, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № ***/21.05.2024г., от който се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД и Л. В. Б. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 2500.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 30 равни месечни вноски. Месечната вноска била определена в размер на 133.77 лева, формирана на база годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49.06 %. Видно е от договора, че потребителят е закупил и допълнителни пакети услуги за цена от 3300.00 лева, заплащането на която било разсрочено също за 30 месеца, поради което и стойността на услугата била калкулирана към общия размер на месечната погасителна вноска, определена с този разход в размер на 243.77 лева. Общата стойност за връщане била определена на 7313.21 лева.

Съгласно приложимите ОУ (чл.12.2) просрочието на две или повече последователни месечни погасителни вноски пораждала право за кредитора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. В приложение към договора бил изготвен погасителен план, съгласно който крайният срок за издължаване на кредита бил определен на 20.11.2026г.

Сключването на договора при посочените параметри, както и реалното усвояване на заемната сума не се оспорва от ответника, поради което и с определението си по чл. 140 ГПК съдът е отделил посочените обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване.

2

Ищецът признава, че общо заплатената сума по договора от ответницата възлиза на 298.00 лв. за периода от 26.06.2024 г. до 23.08.2024 г.

Районен съд - Кюстендил, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Сключеният между „Профи Кредит България“ ЕООД и Л. В. Б. договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, респ. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва с потребителската закрила на ЗЗП /чл. 143 и сл. от ЗЗП/ срещу неравноправно договаряне, за което съдът следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че служебно ще следи за действителността на договора.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:

Представеният договор за потребителски кредит от 21.05.2024г. е недействителен по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо дължимите суми от потребителя, годишният процент на разходите, който по размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва разходите за допълнителните услуги по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко 3 свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съгласно т. 2 „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Според практиката на СЕС - решение по дело С-686/2019 г., в понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело C-779/18 г., съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница.

Нещо повече - с решение по дело С-714/22 г. СЕС дава задължително за националните съдилища тълкувание относно член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, която трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

4

Следователно изискването за посочване на годишен процент на разходите в договора съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е нарушено не само когато такъв изобщо не е посочен, но и когато посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, тъй като не включва всички предвидени в закона разходи. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор, респективно лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т. е. приема се, че същият заблуждава потребителя и се приравнява на липсващ такъв.

Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac9d8976-d089-4233-b9ea-64aca4129048