Решение № 13117 от 04.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13117 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20241110176258 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. П. Г. и Г. П. Г., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците в суловията на разделна отговорност дължат следните суми: А. П. Г. (1/6 част от общата сума), а именно: сумата от 284,15 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, ап. 27, аб. № 101970, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 39,04 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 21.05.2024 г., сумата от 9,15 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 06.06.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,11 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 21.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 34362/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 73, находящ се в гр. София, „Младост 1“, бл. 27, вх. 1, ет. 4, ап. 27, като ответниците имат качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е 1 извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницитеА. П. Г. и Г.

П. Г., чрез надлежно упълномощения им общ процесуален представител - адв. Стефан Парлапански, с който оспорва предявените искове. Признава наличието на облигационна обвързаност между страните. Не оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Позовава се на изтекла погасителна давност в полза на ответниците всички вземания, възникнали преди 06.06.2021 г. намира за погасени по давност, след като завлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 06.06.2024 г. Счита, че не са налице основания за начисляване на лихва върху главницата за дялово разпределение - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, 2 правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай с оглед становището на ответниците, изразено в подадения по делото отговор същите признават, че са собственици на процесния имот, респ., че имат качеството на потребители на топлинна енергия. Не оспорват и количеството и качеството на доставената от дружеството - ищец топлинна енергия.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото са ангажирани писмени доказателства. По делото са приложени справки за издавани фактури през процесния период от ищеца ОФ от 31.07.2022 год. за сумата от 638,87 лв., за реално консумирана топлинна енергия за периода 01.05.2021 год. – 30.04.2022 год. със срок на плащане до 14.09.2022 год. и ОФ от 31.07.2023 год. за сумата от 1068,82 лв., за реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2022 год. – 30.04.2023 год. със срок на плащане до 14.09.2023 г. Издадени са и фактури за дялово разпределение за периода м. 05.2021 год. – м. 04. 2022 год. на стойност 31,33 лв. и за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. в размер на 347,21 лв.

Предвид изложеното съдът намира за несъмнено установено по делото, че като собственици и съответно потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, през процесния периода са били ответниците като стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2021 год. – 30.04.2023 год. възлиза на 1704,91 лв., а главницата за услугата дялово разпределение на 54,93 лв.

През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от 3 изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.

По отношение на релевираното от ответниците възражение за погасителна давност, съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.