Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 70 от 04.05.2026, Районен съд - Тутракан

Съд
Районен съд - Тутракан
Дело
Гражданско дело 170/2026
Вид
Решение № 70
Подписан
04.05.2026
В сила
04.05.2026
Състав
Огнян Кирилов Маладжиков

Цитирани разпоредби

  • чл. 103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Тутракан, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20263430100170 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 807/04.02.2026 на Б. С. С. с ЕГН ********** срещу „А. а.“ ЕООД с ЕИК *** и ЕТ „Д. 91 – Ю. А.“ с ЕИК ***.

Искът е облигационен, за местната подсъдност на спора съдът не следи служебно. Тутраканският районен съд се явява компетентен да гледа делото, предвид първоначалната цена на иска, която беше в размер на 7743,40 лева – чл. 103 вр. чл. 104, т. 4 ГПК.

Платена е държавна такса от 158,37 евро.

Ищецът Б. С. твърди, чрез своя процесуален представител, че по силата на Договор за аренда на земеделски земи от 31.08.2023, вписан с вх.№ 2013/31.08.2023, акт № 6, том II на СВ-Тутракан, е дал под аренда на ответното дружество „А. а.“ ЕООД свои 6 земеделски земи с обща площ 50,031 декара, при уговорена арендна цена от 140 лева на декар. Срокът на договора е за пет години, считано от 01.10.2023 г., а в чл. 8 от договора е уговорено, че „Арендното плащане се дължи за всяка стопанска година еднократно и се извършва в периода от 01.10. на съответната година до 31.12. на същата година“. Изчислява, че рентата за стопанската 2024/2025 е в размер на 7043 лева, но се оплаква, че същата не му е изплатена в уговорения срок и считано от 01.01.2026 г. ответникът е в забава.

С друг Договор за аренда на земеделски земи от 31.08.2023, вписан с вх.

1

№ 2012/31.08.2023, акт № 5, том II на СВ-Тутракан, ищецът твърди, че съвместно с И. И., като съсобственици при равни квоти, са дали под аренда на същото ответно дружество „А. а.“ ЕООД техен земеделски имот с площ 10,005 декара, при същите условия, като първия договор. Изчислява, че рентата за неговите 5 декара по този договор за стопанската 2024/2025 е в размер на 700 лева, но се оплаква, че същата не му е изплатена в уговорения срок и считано от 01.01.2026 г. ответникът е в забава спрямо ищеца.

Ищецът изтъква, че с два отделни договора за пренаемане на земеделска земя от 29.07.2024 г. ответникът „А. а.“ ЕООД е дал под наем на другия ответник ЕТ „Д. – 91 – Ю. А.“ описаните в двата договора за аренда земеделски земи, без да е посочена наемна цена. Договорите са сключени за една стопанска година и в тях пише, че влизат в сила на 01.10.2024 г.

С исковата молба ищецът моли съда да осъди ответника „А. а." ЕООД да му плати сумата от 7743,40 лева по двата договора за аренда на арендованите с тях земеделски земи за стопанската 2024/2025 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, а в условията на евентуалност, да бъде осъдено ответното дружество ЕТ „Д. – 91 – Ю. А.“ за същото вземане, но в качеството му на пренаемател на земеделските земи.

С молба вх.№ 1363/11.03.2026 ищецът представя платежен документ от 24.02.2026 за плащане в негова полза от ответника „А. а.“ ЕООД за сумата от 1800 евро с основание „А. а." ЕООД – наем 2024-2025 50дк-съгласно договор за аренда“. Признава полученото плащане като частично. Овен това представя 6 документа (на 5 листа) за платежни и счетоводни операции между двамата ответници.

Ответниците „А. а.“ ЕООД и ЕТ „Д. – 91 – Ю. А.“ , въпреки надлежно връчената им искова молба, не депозират писмен отговор.

В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от адв. М., която поддържа иска до размера от 2159 евро, предвид полученото в хода на делото плащане от 1800 евро, а за горницата над 2159 евро оттегля иска. Моли за постановяване на неприсъствено решение.

Ответниците не изпращат представител и не вземат становище по предявения иск, не правят искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

С протоколно определение съдът, на осн. чл.232 от ГПК, прекрати производството за разликата над 2159 евро до първоначално поисканите 7743,40 лева.

От фактическа и правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 8, ал. 1 от Закона за арендата в земеделието – за главницата, и по чл. 86 от ЗЗД за лихвата от подаване на исковата молба.

В отговор на направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца съдът постанови протоколно определение, че ще се произнесе по делото с неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.

2

За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответниците по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответниците не са представили в срок отговор на исковата молба. На следващо място те не са изпратили представител в първото заседание по делото, не са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие. Освен това, налице е изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с разпореждането по чл. 131 ГПК с № 661 от 18.02.2026 г., което е връчено лично на законните представители на ответниците, са им указани последиците от неподаването на отговор, от неявяването в първото съдебно заседание по делото и от неотправянето на искане то да се разгледа в тяхно отсъствие, във връзка с възможността ищецът да поиска от съда да се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът намира, че е налице условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество. Следва да бъде осъден първият ответник за сумата от 2159 евро и поради несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие на евентуалния иск срещу втория ответник – не следва да има произнасяне по този иск срещу ЕТ „Д. – 91 – Ю. А.“.

В тежест на ответника „А. а.“ ЕООД следва да се възложат разноските в исковото производство, направени от ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК: държавна такса от 158,37 евро и 1500 евро адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „А. а.“ ЕООД с ЕИК *** да плати на Б. С. С. с ЕГН ********** главница от 2159 евро, представляваща непогасеният остатък от арендната цена за стопанската 2024/2025 година по два договора за аренда на земеделски земи от 31.08.2023 – единият, вписан с вх.№ 2012/31.08.2023, акт № 5, том II, а другият, вписан с вх.№ 2013/31.08.2023, акт № 6, том II на СВТутракан, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 02.02.2026 до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА „А. а.“ ЕООД с ЕИК *** да плати 1658,37 евро на Б. С. С. с ЕГН ********** за сторените разноски по гр.д.№ 170/2026 на Районен съд – Тутракан.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

3

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 4