Акт от 02.03.2021, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е №40

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Видин 02.03.2021г.

Видински районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Вероника Станкова при секретаря М.Петрова и в присъствието на прокурора

................................ като разгледа докладваното от съдия Станкова АНД №

1375 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ ТРАСИНТ“

ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от управителя си-К.Р.И., с адрес ***,пл.“ЙОРДАН РАДИЧКОВ“№1 против Наказателно постановление № 18/07.12.2020г. на ДИРЕКТОР РИОСВ - гр. МОНТАНА, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.

136,ал.2,т.3, пр.първо и второ във вр. с чл.35, ал.3 от ЗУО, като му е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 7000 лева.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление

Жалбоподателят – редовно призован не се явява лично, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител.

За административно-наказващия орган – редовно призовани – представител не се явява.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от правоимащо лице.

Разгледана по същество се явява основателна.

На 30.10.2020г.–инж.М.А. гл.експерт е съставил АУАН № УО 11 на жалбоподателя за това, че на 07.10.20г. е осъществен внос на отпадъци от дружеството с код 17 04 01-мед ,бронз и месинг през ГКПП-ВИДИН-ДУНАВ МОСТ, като не притежава нужния документ за събиране и транспортиране на отпадък с горния код.Дружеството притежава регистрационен документ за събиране и транспортиране за отпадъци, но не и за този код.

На 07.12.2020г. при същата фактическа обстановка ДИРЕКТОР РИОСВ - гр. МОНТАНА е съставил Наказателно постановление № 18/07.12.2020г., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.

136,ал.2,т.3, пр.първо и второ във вр. с чл.35, ал.3 от ЗУО, като му е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 7000 лева.

От разпитания в съд. заседание свидетел инж.М.А. се установи, че е съставила АУАН след като е извършила проверката .Дава показания, че жалбоподателят е извършил нарушението, тъй като няма необходимия документ за внос на отпадъци от с код 17 04 01-мед ,бронз и месинг.

Съдът дава вяра на показанията на този свидетел и ги кредитира, тъй като същите отразяват непосредствените му впечатления при извършената проверка.

В процедурата по цялостно изследване на законосъобразността на издаденото НП съдът установи, че същото подлежи на отмяна, поради неспазването на законово определени императивни изисквания, относно процедурата по установяване и налагане на административно наказание.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила обуславя неговата незаконосъобразност.

Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за установяване на административни нарушения по този закон се прилагат разпоредбите на ЗАНН. За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно спазване на изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление и в тежест на наказващия орган и задължение на съда е да докаже и установи в хода на делото по безспорен начин, че това е точно така.Не е установено и доказано по несъмнен начинизвършването на нарушението и по-точно същото не е конкретизирано.

Подобно на обвинителния акт в наказателното производство, наказателното постановление слага рамките на предмета на доказване в административно-наказателното такова.Същото следва по недвусмислен и ясен начин да описва извършеното нарушение и съответно нормата, която задължава административно-наказателно отговорното лице да извърши определено действие или пък запретява извършването на такова.

В настоящия случай е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН, която разписва, :” Чл. 57. (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават...”.

Видно от АУАН и от НП е, че на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 136,ал.2,т.3, пр.първо и второ във вр. с чл.35, ал.3 от ЗУО.

В същото време и в двата акта на АНО в обстоятелствената част е отразено, че дружеството по принцип притежава документ за събиране и транспортиране на отпадъци.

Липсва обаче изричният документ за код-17 04 01, съгл. Чл. 35, ал.3 от ЗУО за извършване на дейности по ал.2,т.2, където се изисква документ и регистрация по реда на чл. на глава пета, раздел втори.

Видно от горното е, че е налице разминаване между обстоятелствената част на актовете на АНО и нормата, под която е подведен да отговаря жалбоподателя , а именно за липсата на какъвто и да било документ за събиране и транспортиране на отпадъци.

Освен това не става ясно как въз основа на какви доказателства е установено и прието от АНО, че отпадъкът е тръгжнал от ИТАЛИЯ и то на дата 07.10.20г., като в същото време е бил на ДУНАВ МОСТ-2 на същата дата в 14,55ч.

Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за установяване на административни нарушения по този закон се прилагат разпоредбите на ЗАНН. За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно спазване на изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление и в тежест на наказващия орган и задължение на съда е да докаже и установи в хода на делото по безспорен начин, че това е точно така.

Неспазването от страна на административно наказващия орган на изискването на цитираните норми от ЗАНН, специалният закон/ЗЗ/, а също така НПК в наказателно постановление да бъдат посочени всички обстоятелства и доказателства, които потвърждават нарушението води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Съда в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установява съществуването или не съществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не съществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.

Докато законът в чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на административно наказващия орган да издаде НП, макар в акта за установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаваното НП, при което административно-наказващият орган следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, специалният закон и подзаконовите нормативни актове, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП, и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спора по същество.

Ето защо Съдът намира, че не е консумиран състава на нарушение, под който е подведен да отговоря жалбоподателя от обективна страна.

По гореизложените съображения Съдът намира, че Наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното Съдът,

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №

18/07.12.2020г. на ДИРЕКТОР РИОСВ - гр. МОНТАНА, с което на жалбоподателя-„ ТРАСИНТ“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от управителя си-К.Р.И., с адрес ***,пл.“ЙОРДАН РАДИЧКОВ“№1 за нарушение на чл. 136,ал.2,т.3, пр.първо и второ във вр. с чл.35, ал.3 от ЗУО му е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 7000 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВИДИН по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Районен съдия :