Решение № 260250 от 08.12.2020, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

260250/8.12.2020г. гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание на девети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров при секретаря Татяна Тодорова като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 451/2020 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, от Л.Я.Н. против Х.Г.Н., с която е предявен положителен, установителен иск, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищцата съществува парично вземане в размер на 3 300.00 лв. - обезщетение за ползване на недвижим имот през периода от м.

02.2019 г. до м. 12.2019 г. включително, произтичащо от Споразумение в полза на тлрето лице, с нотариална заверка на подписите, рег. № 4841/25.08.2017 г., по описа на Нотариус рег. № 019, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 22 ЗЗД вр. чл. 55 ЗС, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху претенцията, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2019 г. до окончателно плащане, за което вземане, по реда на чл. 410 ГПК, има образувано заповедно производство - ЧГД № 3803/2019 г., по описа на PC - Шумен, като против ответника има издадена Заповед № 1853/18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение,

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че със Споразумението от 25.08.2017 г., страните /бивши съпрузи/ дарили на децата си Р. и Г. недвижим имот в гр. Ш., ***, с идентификатор ***. по кадастралната карта, като всеки от дарителите си запазил правото на ползване на съответна част. Във връзка със запазеното право на ползване ответникът се задължил изрично, считано от 01.09.2017 г., да плаща обезщетение в размер на 300,00 /триста/ лева месечно, платимо до 5-то /пето/ число на текущия месец, по банкова сметка ***.

Ответникът коректно изпълнявал задължението си до месец януари 2019 г.. След този месец поради неплащане на дължимите суми, по Заявление от ищцата, по реда на чл. 410 ГПК било образувано ЧГД № 3803/2019 г., по описа на РС Шумен, като срещу длъжника била издадена Заповед за изпълнение. Ответникът подал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение. Ищцата моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата 3 300,00 /три хиляди и триста/ лева - обезщетение за ползване на процесния недвижим имот, за периода м. февруари - м. декември 2019 г. включително, съгласно Споразумение от 25.08.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.12.2019 г., до окончателното плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл.

131 ГПК ответникът подава отговор, като обосновава неоснователност на исковите претенции. Твърди, че спрял да плаща обезщетение след като узнал, че ищцата не изпълнява своето задължение по Споразумението, което било в полза на трето лице – да предоставя месечните суми на сина им Г..

Счита Споразумението от 25.08.2017 г. за нищожно, паради нарушение на добрите нрави и липса на основание, както и че ищцата не е процесуално легитимирана да предявява този иск.

В проведените по делото съдебни заседания ищецът поддържа исковата молба, а ответникът отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение от 21.12.2011 г., постановено по ГД №

4477/2011 г., по описа на РС Шумен, /л. 18/ бракът между страните е прекратен по реда на чл. 50 СК - по взаимно съгласие.

На 25.08.2017 г. с НА за дарение на недвижим имот *** г., по описа на Нотариус, рег. № 019 на Нотариалната камара с район на действие РС Шумен /л. 6/ страните в производството даряват на синът си Г. Х. Н. недвижим имот, находяш се в гр. Ш., с административен адрес: ***, представляващ партерен етаж, с площ от 40.60 кв. м. от масивна двуетажна сграда с РЗП 172.40 кв. м. представляващ магазин, със самостоятелен вход от улицата, заедно с офис /емпоре/ над магазина с вътрешна стълба, ведно с избено помещение за склад на - 2.20 м, с площ по данъчна оценка от 2.20 кв. м., както и съответните идеални части от общите части на сграда и от правото на строеж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Ш*, на адрес: ***; с предназначение - за търговска дейност; с площ - 44 кв. м.; брой нива на обекта - 2: Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти: Ниво 1 - на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма: Ниво 2 - на същия етаж – няма, под обекта – няма; над обекта - ***., заедно с 1/2 ид. част от дворното място, в което е построена сградата, цялото от 70 кв. м. по документ за собственост - представляващо поземлен имот, с идентификатор *** /осем три пет едно нула точка шест шест шест точка четири три едно/ по кадастралната карта на гр. Ш., на адрес:

***; с площ - 59 /петдесет и девет/ кв. м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана; с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м/, като дарителят Х.Г.Н. запазва правотото на обитаване и ползване на имота докато е жив като поема задължението за ремонт и поддръжка на общите части на имота.

Със Споразумение между страните в настоящото производство от същата дата - 25.08.2017 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4841/25.08.2017 г. по описа на Нотариус рег. № 019 на Нотариалната камара, с район на действие Ш. /л. 4/, във връзка със запазеното право на ползване върху имота в гр. Ш., на адрес: ***, с идентификатор

*** /осем три пет едно нула точка шест шест шест точка четири три едно точка едно точка едно/ по кадастралната карта; с предназначение - за търговска дейност; с площ - 44 /четиридесет и четири квадратни метра/ кв. м.; с брой нива *** обекта - 2 /две/, Х.Г.Н. се задължава, считано от 01.09.2017 г., да плаща обезщетение в размер на 300,00 /триста/ лева месечно, платимо до 5-то /пето/ число на текущия месец, по банкова сметка на Л.Я.Н. - ***, а от своя страна Л.Я.Н. се задължава да предава така изплатеното обезщетение лично на сина им Г.

Х. Н..

От Извлечение № 54/12.11.2019 г. за движение по разплащателна сметка на Х.Г.Н. /л. 20 и л. 21/ се установява, че на 11.11.2019 г. по сметка Г. Х. Н. е преведена сумата от 9 792.50 лева От представени три Нареждания за еднократен трансфер, с платец Л.Я.Н. и получател Г. Х. Н., се установява, че на 08.06.2018 г. е преведена сумата 2 000 евро /л. 45/, на 04.12.2019 г. - 1 000 евро /л. 47/ и на 14.12.2019 г. - 500 евро /л. 50/, с посочено основание „Покупка мотоциклет“.

С „Декларация“ /л. 22/, приложена към отговора на исковата молба Г. Н. заявява, че няма да се ползва от уговорката по Споразумение 25.08.2017 г., тъй като е получил от баща си Х.Г.Н. сумата от 9 792.50 лева. В производство по реда на чл. 193 ГПК от ищцата е оспорена истинността на това писмено доказателство, в частта относно авторството на положения подпис. В тази връзка от ответника е представена Декларация изх. № 796/12.10.2020 г. от Г. Н., с дата: „12.10.2020 г.” и място: „гр. Осло” /л.

43/, в която от К. Д. - завеждащ консулска служба при Посолство на Република България, гр. Осло, Норвегия, е заверено, че положения подпис е на Г. Х. Н.. От съдържанието на тази декларация се установява, че Г. Х. Н., потвърждава заявеното в Декларацията на л. 22 от делото, като изрично заявява, че суми по Споразумението от 25.08.2017 г., между майка му и баща му, не са му предавани, както и препотвърждава, че подписът под тази декларация е негов, положен е през месец май 2020 г. и е изпратена по пощата за пред съда. Предвид установеното съдът намира, че е установена истинността на оспореното писмено доказателство, в частта относно авторството на положения подпис.

От приложеното ЧГД № 3803/2019 г., по описа на РС

Шумен, се установява, че на 16.12.2019 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед № 1853/18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника, която е връчена на длъжника. В срока по чл. 414 длъжника е подал възражение, че не дължи посочените в заповедта суми, поради което съдът е дал възможност на заявителя да предяви иск за вземанията си.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на производството по реда на чл. 422 ГПК.

Искът предявен по реда на чл. 422 ГПК, е положителен за установяване дължимост на вземане на кредитор срещу длъжник, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Искът по чл. 422 ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. По допустимостта на това производство в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. С предявеният иск се цели установяване съществуване в полза на ищеца на паричното вземане, като предметът на настоящото исково производство е обусловен от издадената Заповед № 1853/18.12.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: 1/издадена заповед за изпълнение; 2/подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК - чрез залепване на уведомление; 3/спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал.

1 ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищецът обосновава с приложени по ЧГД

№ 3803/2019 г., по описа на РС Шумен, документи, от които еднозначно се установява, че по инициатива на ищеца - Заявление рег. № 22251/16.12.2019 г., по описа на ШРС, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно производство; че в негова полза е издадена Заповед № 1853/18.12.2019 г., по описа на ШРС, за изпълнение на парично задължение, в претендирания общ размер 3300 лв.. Съдът констатира, че по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение, длъжникът е подал бланкетно възражение в срока и по реда на чл. 414 ГПК, поради което заповедният съд е дал възможност на заявителя да подаде иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, който е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Въз основа на така установеното съдът намира исковата претенция, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за допустима.

Споразумението от 25.08.2017 г. между страните в ***стоящото производство, с нотариална заверка на подписите, е договор в полза на трето лице, по силата на който ответникът Х.Г.Н. се задължава, чрез ищцата Л.Я.Н., считано от 01.09.2017 г., да плаща месечно обезщетение, по банкова сметка на Л.Я.Н., която от своя страна се задължава да предава така полученото на сина им Г. Х.

Н..

Преди да се произнесе по съществото на спора настоящият състав на ШРС счита за необходимо да поясни следното:

По общо правило с договора в полза на трето лице, уреден в чл. 22 ЗЗД, една страна (обещател, промитент) се задължава към друга страна (уговарящ, стипулант) да изпълни поетото към задължение, но не на уговарящия, а на едно определено или определяемо трето лице (ТЛ, бенефициер), което не е страна по договора. При тази конструкция се наблюдават следните правоотношения: 1/отношение между страните по договора: стипулант /уговарящ/ и промитент /обещател/ (отношение на покритие) - като страни по договора, за тях важи и правото да унищожат, развалят или прекратят самия договор; 2/отношение между стипуланта и ТЛ („валутно отношение“) – при това правоотношение са възможни различни хипотези (гестия, дарение и т. н.); 3/отношение между промитента и ТЛ (външно отношение) - съдържанието на това правоотношение се изразява в това, че поражда правото на лични искове срещу промитента за изпълнение на престацията, за която той се е задължил по договора; 4/отношения между ТЛ и кредиторите на стипуланта (чл. 22, ал. 3 ЗЗД).