Решение № 284 от 30.09.2022, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. гр. Д., 30.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20223200500320 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 5835/07.04.2022 год. на „***” ЕООД , ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление: гр. Д., ***, срещу решение № 203 /21.03.2022 год. по гр.д.№20213230102435 /2021 год. на Районен съд Д.,с което е осъден да заплати на 1.Е. Д. Я. , ЕГН ********** ,от град Д., *** сумата от 1160,31 лв ., представляваща неплатено арендно възнаграждение по договор за аренда от 07.07.2015год. за стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор *** по КККР на с. К. , общ. Т. /образуван от имот № ***/, с площ 14 504 кв.м. /по 80 лв. на дка/ и сумата от 640 лв . , представляваща неплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 01.07.2019 год. за стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор *** по КККР на с. К. , общ. Т. , с площ 8,001 дка. /по 80 лв. на дка/ , ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2021 год. до окончателното плащане и на 2./ К. Д. Н. , ЕГН ********** ,от град Д., *** сумата от 1800,16 лв., представляваща неплатено 1 арендно възнаграждение по договор за аренда от 07.07.2015 год. за стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор *** по КККР на с. К. , общ.

Т. /образуван от имот № ***/, с площ 22 502 кв.м. /по 80 лв. на дка/ , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2021 год.

Решението се обжалва в частите за уважаване на исковите претенции ,основани на договори за аренда за горницата над присъдените по 40 лв./дка и до пълния размер на заявяване от 80 лв./дка

, а на исковата претенция,основана на договор за наем за горницата над присъдените по 38.57 лв. и до пълния размер на заявяване от 80 лв./дка. (така молба за отстраняване на нередовности рег.№ 6578/19.04.2022 год.).

С доводи ,че решението на ДРС е постановено в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му в обжалваните части.Присъдените суми не били съответни на уговорките на страните по чл.

5 ал.2 и чл.5 ал.7 от договора за размер от 40 лв./дка на арендното плащане съобразно категорията на притежаваната от арендодателите земеделска земя и възможността, той да бъде променен при наличие на неблагоприятни климатични условия-суша. Уважаването на претенциите в пълния размер на заявяването им било обусловено от дадената от първоинстанционния съд неправилна квалификация на възражението на дружеството за безспорно доказано наличие на непреодолимо събитие/форсмажор/,като такова по чл.307 от ТЗ за наличие на стопанска непоносимост и съответно преценено за неоснователно.

При данни,че обжалваното решение връчено на дата 28.03.2022 год.,жалба рег.№ 5835/07.04.2022 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и е процесуално допустима.

Отговор на въззивната жалба не е подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК,в съдебното заседание от дата 14.09.2022 год., от името на въззиваемите страни Е. Д. Я. и К. Д. Н. ,техния процесуален представител адв.Г. И. изразява становище за неоснователност на подадената жалба и настоява да не бъде уважавана.

2

Решение № 203 /21.03.2022 год. по гр.д.№20213230102435 /2021 год. на Районен съд Д. е влязло в сила по правилото на чл.296 т.2 от ГПК в частите,в които на :1./Е. Я. е било присъдено арендно възнаграждение от по 40 лв./дка,т.е. сумата от 580.16 лв. и наемно възнаграждение в размер от 38.57 лв./дка,т.е. сумата от 308.60 лв.,а на:2./:К. Н. е било присъдено арендно възнаграждение от по 40 лв./дка,т.е. сумата от 900 лв.

Решението е постановено по искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр.чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ и чл. 232, ал.2 от ЗЗД.

С въззивната жалба не се оспорват фактическите констатации в първоинстанционното решение, а произтичащите от същата правни изводи на ДРС,поради което фактите по делото не подлежат на самостоятелно изследване от въззивният съд.

Съобразно приетата от първоинстанционния съд фактическа установеност, “***“ ЕООД е сключил с наследниците на Д. Д. П.- Е. Д. Я., К.

Д. Н. и Т. Т. П. договор за аренда от 07.07.2015 год., по силата на който на ответното дружество е предоставено ползването на имот № *** по плана на село К., общ. Т., с площ 37 дка , кат. 3, за срок от 5 стопански години срещу арендно плащане не по-малко от 80 лева на дка /чл. 5, ал.1 от договора/. С договор за доброволна делба, вписан под акт № *** год. на СВ-град Т. наследниците на Д. Д. П. са поделили доброволно гореописания имот № *** по плана на село К., общ. Т., като Ел. Я. е получила в дял ПИ с идентификатор ***, с площ 14 504 кв. м., а К. Н. – ПИ с идентификатор № ***, с площ 22 502кв.м. ,Т. П. е получила парично уравняване за дела си. Ищцата Е. Я. е собственик въз основа на договор за дарение от 20.08.2019 год., вписан под акт № ***г. на СВ – град Т., на ПИ с идентификатор имот с идентификатор *** по КККР на с. К. , общ. Т. , с площ 8,001 дка, кат. 4, по отношение на който имот между праводателя на ищцата Я. –Т. Т. П. и ответното дружество /наемодател/ е сключен договор за наем от 01.07.2019 год. със срок от една стопанска година, а именно: от 01.10.2019 год .до 01.10.2020 год., срещу наемно плащане в размер на 35 % от реализираната продукция по среден добив, по видове култури, изплатени по пазарни цени за текущата стопанска година, но не по-малко от 80 лева годишно.Не е спорно,че през процесната стопанска година дружеството арендатор/наемател е ползвало земеделските имоти,предмет на договорите за 3 наем и аренда.Съгласно заключение на вещото лице,изготвило назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,по счетоводни данни на ответното дружество задълженията към ищците са следните: за Ел. Я. – 580.16 лева по договора за аренда /или по 40 лева на дка/и 308.60 лева по договора за наем /или по 38.57 лева на дка/ и за К. Н. – 900.08 лева по договора за аренда /или по 40 лева на дка/. Вещото лице е установило, че в счетоводството на „***“ ЕООД поради наличието на форсмажорни обстоятелства – суша, за района на село К. по сключени договори за аренда/наем за процесната стопанска година са начислени възнаграждения по 38.57 лв./дка за земя III –та и IV-та категория; по 33.06 лв./дка за земя V-та категория и по 40.00 лева за земя, за която е уговорено наем/аренда в лева. Не е спорно ,че дружеството не е изпълнило задължението си за заплащане на арендно и наемно възнаграждения.Дружеството е подало заявление за предоставяне на минимална помощ, съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 год. на регистрираните по Наредба № 3 от 1999 год. земеделски стопани, претърпели щети над 30 % спад в добива в резултат от неблагоприятно климатично условие – суша през 2020 год.

В процеса не е било релевирано възражение по чл.307 от ТЗ (видно от съдържанието на писмения отговор на дружеството),поради което съображения относно него първоинстанционния съд не е следвало да излага,респ.то няма да бъде обсъждано от въззивния съд.

Спорни между страните са въпросите относно дължимия размер на арендните и наемните плащания ,основани на различното им виждане доказано и основателно ли е възражението на дружеството за наличие на форсмажорни причини (продължителна суша,довело до пълно/частично увреждане на посевите) ,при което приложими са клаузи на договорите за друг размер и срок за изпълнение на паричните задължения.

Такава клауза съдържа единствено договора за наем-чл.5 ал.7,не и договора за аренда.

Ответникът не е доказал, че през стопанската 2019/2020г. земеделският имот, предмет на сключения между страните договора за аренда, е бил засегнат от суша, а и то е без значение. Неблагоприятните климатични условия биха могли да се отразят в отрицателна посока на добива от земеделския имот. Но задължението на ответника е парично, размерът му не е 4 обвързан с обема на добива от арендувания имот, а евентуалният недостиг /поради недостатъчен следствие сушата добив/ на парични средства не е обстоятелство, което освобождава длъжника от задължението, нито намалява неговия размер – чл.81 ал.2 от ЗЗД. Следователно няма основание задължението на ответника за арендно плащане за стопанската 2019/2020г. да бъде изпълнено в по-нисък от установения в договора размер.

Осъдителните претенции на Е. Я. за арендно и наемно възнаграждения за горницата над сумата от 580.16 лв. и до 1160.31 лв .,респ. за горницата над 308.60 лв. и до 640 лв.,както на на К. Н. за арендно възнаграждение над сумата от 900 лв. и до 1800.16 лв. са основателни и следва да бъдат уважени.

Този извод ,решението в обжалваните му части съдържа,поради което на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода по спора във въззивната инстанция-неоснователност на подадената жалба, дружеството следва да заплати на Е. Я. направените разноски за заплащане адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

По изложените съображения,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203 /21.03.2022 год. по гр.д.№20213230102435 /2021 год. на Районен съд Д. в частите,в които „***” ЕООД , ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление: гр. Д., *** е осъден да заплати на :1.Е. Д. Я.

, ЕГН ********** ,от град Д., *** неплатено арендно възнаграждение по договор за аренда от 07.07.2015 год. за стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор *** по КККР на с. К. , общ. Т. /образуван от имот № ***/, с площ 14 504 кв.м. за горницата над 580.16 лв. и до размера от 1160.31 лв . ,както и неплатено наемно възнаграждение по договор за наем от 01.07.2019 год. за стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор *** по КККР на с. К. , общ. Т. , с площ 8,001 дка. за горницата над 308.60 лв. и до 640 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.07.2021 год. до окончателното плащане и на 2./ К. Д. Н. , ЕГН ********** ,от град Д., *** неплатено арендно възнаграждение по договор за аренда от 07.07.2015 год. за 5 стоп. 2019 год. – 2020 год. за имот с идентификатор *** по КККР на с. К. , общ. Т. /образуван от имот № ***/, с площ 22 502 кв.м. за горницата над 900 лв. и до 1800.16 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 30.07.2021 год. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „***” ЕООД , ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление: гр. Д., *** ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д. Я. , ЕГН ********** ,от град Д., *** сумата от 300 лв.,съставляваща сторени разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6