Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 18.03.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1193/2025
Вид
Решение № 193
Подписан
18.03.2026
Състав
Димитър Руменов Беровски

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118г, ал. 3 · Закон за водите
  • чл. 11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • параграф 7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 1, т. 7 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 2, т. 5 · Закон за общинската собственост
  • чл. 56, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал. 5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. ****, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.ева като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20251210101193 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр. ****, чрез пълномощника адв. Н. Б. срещу Община ****, ЕИК 000024695, административен адрес в гр.

****, представлявана от кмета ****.

Предявен е иск, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание давностно владение, установено през 1980г. и продължаващо и понастоящем, на недвижим имот с идентификатор № ***, индивидуализиран в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за неоснователен.

Ищцата твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1980г. от нейните родители и продължаващо и понастоящем от нея, на недвижим имот с идентификатор *** по КК на ****, целият с площ от 945 кв.м., находящ се в гр.

****, който е подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че семейството й било установило фактическа власт върху имота, като в имота била построена масивна жилищна сграда на два етажа, която била построена въз основа на учредено на 01.11.1976г. в полза на дядо й **** право на строеж. Заявява, че на 30.08.2019г. нейните родители й били прехвърлили собствеността върху построената върху процесния имот сграда чрез договор за дарение. Излага, че ползвала имота като двор и градина за отглеждане на различни зеленчукови и плодови растения. В имота имало засадени дръвчета – ябълки, круши, череши, както и лозници. Навежда, че имотът бил ограден с колове и мрежа, и не бил изоставен, като отпред били поставили метална ограда. Сочи, че тя и нейните родители през годините били облагородявали имота, като построили и регистрирали кладенец съгласно удостоверение от 05.10.2022г. на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. В тази връзка заявява, че решила да предприеме действия, за да се била снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение, като за целта се била снабдила със скица на имота и подала на 11.02.2025г. молба-декларация до ответната община, с която да й бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за процесния имот бил издаден Акт за частна общинска 1 собственост № 14409 от 24.02.2025г. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижимия имот.

Ответникът оспорва предявения иск с подробни доводи, че: ищцата не е била установила владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община **** на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. с параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, във вр. с параграф 42 от на ЗИДОС във вр. с чл. 6 ЗС; или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ; или на основание чл. 2, ал. 2, т.

5 ЗОС; или на основание чл. 10б, ал. 5 ЗСПЗЗ; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот.

Предявеният установителен иск е допустим.

Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищцата да е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка ищцата трябва да установи, че първоначално нейните родители ***** от 1980г., а след това от 2019г. и понастоящем и тя самата са упражнявали фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време.

Ответникът да следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищцата. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т.

2 ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от държавна в общинска. При условията на евентуалност следва да докаже и твърденията си, че е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот на сочените от него други придобивни основания, а именно или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, тъй като процесният имот е бил включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ, или на основание чл. 2, ал. 2, т. 5, и т. 7 ЗОС.

Безспорно е по делото, че **** и **** са имената на едно и също лице. Това лице е дядо по майчина линия на ищцата Г. К..

От представения препис от договор за учредяване на право на строеж върху чужда земя от 17.10.1978г. става ясно, че на дядото на ищцата ****/Дъбравски от страна на АПК „Д.

Благоев“ е било предоставено право на строеж в процесния недвижим имот, находящ се в село Българчево, ****ски окръг.

Впоследствие с нотариален акт за прехвърляне право на строеж от 18.06.1980г.

****/Дъбравски със съгласието на съпругата му ***** е прехвърлил на неговата дъщеря, съответно майка на ищцата *** Б. К. учреденото право на строеж върху процесния имот.

От приетите по делото копие на строителни книжа се установява, че родителите на ищцата са построили двуетажна масивна жилищна сграда в процесния имот.

Установява се по делото, че родителите на ищцата са й прехвърлили чрез договор за дарение, сключен на 30.08.2019г. правото на собственост на тази двуетажна жилищна сграда, с идентификатор ***.

От представените по делото скици на поземления имот се установява, че в процесния имот има построена още една сграда, а именно селскостопанска сграда с идентификатор 2

***, представляваща оранжерия (парник). В имота има и изграден кладенец.

Става ясно, че на 05.09.2022г. ищцата е била подала заявление до Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3 ЗВ на кладенец, изграден през 2015г. Въз основа на това заявление горепосочената Басейнова дирекция издала на 05.10.2022г. удостоверение на ищцата за вписване в регистъра на водовземните съоръжения на подземни води за задоволяване на собствени потребности на кладенеца, изграден в процесния имот.

За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. Д. Х., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 19.02.2026г. се установява, че процесният имот с идентификатор *** е нанесен за първи път в регулационния и кадастрален план за с. Българчево, одобрен през 1959 г., като УПИ VIII94, кв. 11. За собственик в представения разписен лист към стария РП е записан **** и впоследствие *** с документ № 87, т. I, дело № 89 от 1970 г. - суперфиция, като е задраскан. Става ясно, че впоследствие процесният поземлен имот е нанесен в регулационния и кадастрален план за с. Българчево, одобрен през 1980 г., като УПИ XXIV115, кв. 5. За собственик в представения разписен лист към действащия РП е записан *** ТКЗС с отстъпено право на строеж с документ № 87, т. I, д. № 89 от 1970 г. суперфиция, като е задраскан и впоследствие е записан ****. В справката процесният имот е записан на ****, с документ заповед на АПК и в графа забележки е записано, че имотът е държавен. Експертът е установил, че за процесния имот има издаден е Акт за държавна собственост № 57 от 10.01.1986 г. за УПИ УПИ XXIV, кв. 5 по регулационен план, одобрен 1980 г. с отстъпено право на строеж на ****, със заповед на АПК. В кадастралния план, одобрен през 1999 г., процесният имот е нанесен с планоснимачен номер 115, а в имотния регистър за собственик е вписана ищцата Г. Б. К. с нотариален акт за поправка № 38, т. 3, р.

№ 13548, д. 363/25.09.2019 г. на № 198, т. 2, р. № 12606, д. № 324/30.08.2019 г., но само за сградата. В кадастралната карта от 2022 г. за урбанизираната територия на с. ****, процесният имот е нанесен с идентификатор *** е записана Община **** с Акт за частна общинска собственост № 107, том 3, рег. № 920, дело 431 от 28.02.2025 г., вписан в Служба по вписванията гр. ****. Вещото лице е категорично, че процесният имот с идентификатор *** не е бил земеделска земя. Вещото лице е сигурно, че няма данни процесният имот да е бил част от масивите на АПК, ТКЗС, ДЗС. Става ясно, че няма данни процесният имот да е внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК, а също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и на други частни лица.

Процесният имот попада в строителните граници на с. Българчево, като за него не е подавано искане за възстановяването му съгласно заложеното в чл. 11 във връзка с чл. 13 ППЗСПЗЗ.

Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като е изготвило снимков материал и Комбинирана скица. /съответно Приложение № 3 и Приложения № 1 и № 2 към експертизата/. От огледа на място вещото лице е установило, че процесният имот представлява изцяло поддържано дворно място. Имотът е окосен, има плодни дръвчета, ограден е. В дъното на имота има изграден парник. Експертът е категоричен, че си личи, че имотът се работи като градина.

От изследването на вещото лице, както и от приложените по делото писмени доказателства става ясно, че с нарочна молба-декларация от 11.02.2025г., във връзка със снабдяване с нотариален акт, ищцата е поискал от ответната община да й бъде издадено удостоверение относно наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № *** по КК на село Българчево. На дата 26.02.2025г., от страна на Община ****, е издадено Удостоверение изх. № 129 от 26.02.2025г., с което се удостоверява, че процесният имот е частна общинска собственост съгласно АЧОС № 14409/24.02.2025г.

С цел да докаже, че първоначално нейните родители ***** от 1980г., а след това от 2019г.

3 и понастоящем ищцата са придобили спорния имот в резултат на давностно владение последната е ангажирала гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите ******* (съседи), от които може да се направи извод за основателност на твърдението на ищцата за придобиване на имота по давност.

От разпита на първия от доведените от ищцата свидетели – **** става ясно, че познавала ищцата Г. К. от доста години. Били съседи с нейния имот. Познавала я от 40 години. Ищцата имала имот в село Българчево. В този имало къща с двор, в който имало оранжерия и овощни дръвчета. Тази свидетелка ползвала имот, който е съседен на процесния имот. Била й съсед от две страни. Имотът на Г. бил около 900 кв.м. В този имот имало къща, която била на два етажа. Имало бунар. Наскоро била направена и сонда, която била избита преди петшест години. Бунарът бил изграден отдавна. Този кладенец го правили заедно – едно до едно. Свидетелката ползвала водата от този кладенец, за да си напоявала нейния имот. Този кладенец бил направен някъде през 1985 година. Той се бил построил от бащата на ищцата и от съпруга на свидетелката. Къщата на Г. била построена може би някъде към 1980-те години. Доколкото знаела имотите, и нейният и този на Г., били получени през 1968-1969 година от ТКЗС. Доколкото знаела, имотът го бил получил дядото на Г.. Той се казвал ****.