Решение № 462 от 02.05.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Перник, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лора Р. Стефанова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело № 20221720102788 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по частичен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1-во и пр. 2-ро от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, подадена от М. М. П., с ЕГН:**********, с адрес: с. *********, общ. Перник срещу „КРЕДИТ ТАЙМ“ ЕООД, с ЕИК:*** и седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост-1А“, ул. „Анна Ахматова“ 9, представлявано от М.Т. И..

Ищецът твърди, че на ***г. е сключил с ответника договор за паричен заем №***/*** г., по силата на който е получил сумата от 1600 лева, като се е задължила да я върне на 8 погасителни вноски, при липса на посочен лихвен процент. Сочи, че в чл. 4 от договора е уговорено обезпечение с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, като поръчителите следва да отговарят на следните условия - да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, което да е минимум 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители, да имат чисто ЦКР и др.

Поддържа, че още със сключването на договора на заемополучателя е начислена неустойка в размер на 1576,23 лева за непредставяне в срок на 1 исканото обезпечение. Твърди, че е заплатил на ответника изцяло всички дължими по договора за заем суми в общ размер от 3418,96 лева. Навежда доводи, че договорът за заем е нищожен поради противоречие с чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма- договорът не е написан на ясен и разбираем начин в шрифт не по-малко от 12, че противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради липса на посочен ГПР, тъй като действителният размер на същият следвало да е 657,42 %. Сочи, че клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна поради невъзможност за нейното изпълнение в определения срок. На следващо място сочи, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД, тъй като чл.

33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава на потребител кредиторът има право само на лихва върху неплатената сума за срока на забавата. Поддържа, че неустойката е в необосновано висок размер в противоречие с чл. 143, ал. 2, т.

5 ЗЗП и същата е следвало да се включи в ГПК съгласно чл. 19, ал. 1, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди нищожност и на уговорката за заплащане на неустойка поради противоречие с добрите нрави, както и че липсват условия за прилагане на ГЛП и самия ГЛП в договора. Поради това ищцата счита, че целият договор е нищожен и на връщане е подлежала само чистата му стойност. Твърди, че платената над този размер сума от 1576.23 лв. е без правно основание.

Искането към съда е да осъди ответника да и заплати сумата от 50 лв., представляваща част от цялата дължима сума от 1576.23 лв., дадена без основание по нищожен договор за паричен заем № ***/*** г., сключен на *** г. между М. М. П. и „Кредит тайм“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 18.05.2022 г. до окончателното плащане.

Исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 ГПК е писмен постъпил писмен отговор. Ответникът е оспорил иска като неоснователен.

Твърди се, че условията по договора за кредит са уговорени индивидуално и договорът, включително клаузата за неустойка са действителни. Счита, че ищеца не е материално затруднено лице, поради което не следва да бъде освобождаван от заплащане на адвокатско възнаграждение. Прави се и възражение за погасяване по давност на претендираната сума.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

2

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. С писмена молба, подадена от процесуалния му представител – адвокат Д. М. е заявил, че поддържа иска, като моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован не е бил представляван.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен.

Съдът като обсъди приетите по делото писмени доказателства, в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

Не се спори между страните и е видно от договор за паричен заем № ***/*** г. и погасителен план към него, че на *** г. между ищеца и ответника е сключен договор за паричен заем. Съгласно т. 3 от договора – Условия за заема ищецът е получил в заем от ответника сумата от 1600 лв. и се е задължил да я върне на 8 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 230.34 лв., с първа вноска на 03.01.2018 г. и следващи – 02.02.2018 г., 04.03.2018 г., 03.04.2018 г., 03.05.2018 г., 02.06.2018 г., 02.07.2018 г., 01.08.2018 г.

Годишният лихвен процент е фиксиран и е 39.00 %. Годишният процент на разходите е 46.84%. Плащанията по договора се извършват на служител, представител на заемодателя, който посещава заемателя на посочените от последния адрес, в офис на дружеството, в офис на „Изипей“ АД, с посочване на КИН на заемодателя или по посочена банкова сметка.

Съгласно т. 4 от договора - Допълнителни условия и обезпечения, заемополучателят се е задължил да представи на заемодателя обезпечение – запис на заповед, издаден от него, поръчител/и, които отговарят на условията по т. 11 от общите условия и/или други подходящи обезпечения. Предвидено е, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение при 3 условията на т. 11.5.3 от общите условия, заемополучателят дължи неустойка в общ размер от 1576.23 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска и е в размер на по 197.03 лв. месечно.

От представените писмени доказателства – приходни касови ордери от 09.01.2018 г., 14.02.2018 г., 16.03.2018 г., разписки от 15.05.2016 г. и 23.04.2014 г., два броя удостоверения, издадени от „Изипей“ АД с изх. №№ 2023022317001637/28.02.2023 г. и 2023032317001411/29.03.2023 г. и изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че за погасяване на задълженията си по заема ищеца е заплатил, както следва: на 09.01.2018 г. с ПКО – 428.00 лв., на 14.02.2018 г. с ПКО – 428.00 лв., на 16.03.2018 г. с ПКО – 76.00 лв., на 17.04.2018 г. с ПКО – 300 лв., на 23.04.2018 г. в офис на „Изипей“ АД – 50.00 лв., на 23.04.2018 г. в офис на „Изипей“ АД – 50 лв, на 15.05.2018 г.в офис на „Изипей“ АД – 430 лв. Общо платените суми по кредита са в размер на 1762.00 лв. Общо дължимите суми по същия са 1600 лв. - главница, 242.71 лв. – договорна лихва, 1576.24 лв. – договора неустойка или общо 3418.95 лв.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице, досежно приетите от него за извършени по спорния кредит плащания на 15.02.2018 г. в размер на 430 лв., на 16.03.2018 г. – 76 лв. От представените разписки за тях с № 01000698752651/15.02.2018 г. и с № 01000712218153/16.03.2018 г. и от представените удостоверения от „Изипей“ АД се установява, че ищцата е извършила посочените плащания, но не може да се направи извод, че те са за погасяване на вземанията и по процесния договор за паричен заем. Съгласно условията на сключения от страните договор, заемателят може да погасява задълженията си по договара по четири начина – в офис на заемодателя, в брой на негов служител, по банков път на посочена банкова сметка или в офис на „Изипей“ АД. В последния случай, за да е валидно извършено плащането заемателят следва да е посочил КИН на „Кредит тайм“ ЕООД – ***. Видно от двете спорни разписки, идентификационния номер на дружеството – ответник не е посочен. Затова не може да се приеме, че то е извършено надлежно и в изпълнение на задължението на ищеца по процесния договор за паричен заем. Още повече, че от показанията на разпитаната свидетелка – Е. К., се установи, че ищцата е имала няколко договори за кредит и е плащала вноските си по тях в офис на „Изипей“ АД, в който е работила свидетелката.

4

Предвид изложеното, съдът приема, че общата платена от ищцата сума за погасяване на вземането по спорния договор за паричен заем е 1762.00 лв.

При така установените факти, от правна страна, съдът намира следното:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С оглед предмета на правния спор в тежест на ищеца е да установи фактическите основания за твърдяната от него нищожност на договора за паричен заем и извършеното от него плащане по същия.

Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действало извън рамките на своята професионална дейност.

Ответникът – „Кредит тайм“ АД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Следователно страните имат качество, съответно на потребител и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.

Сключеният между тях договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което валидността му се преценява с оглед разпоредбите на ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК.

Ищецът твърди неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и вр. с чл. 143 от ЗЗП .

Съдът намира тези оплаквания за основателни.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съответствието на договора на цитираните разпоредби следва да е налице към момента на сключването му.

Нарушението на която и да е от императивните разпоредби, има за последица – недействителност на целия договор – чл. 22 от ЗПК. Последиците от нея са уредени в чл. 23 от ЗПК – заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихвата и другите разходи.

Настоящият състав намира, че процесният договор за паричен заем не 5 отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК . Според цитираната разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК , годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишния процент на разходите се изчислява по специална формула чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

Процесният договор за паричен заем не отговаря на посочените изисквания, тъй като в него са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 47.52 %/.