Определение № 24352 от 02.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24352 гр. София, 02.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Г. Въззивно частно гражданско дело № 20251100510886 по описа за 2025 година

Производството е образувано по възражение по чл.423 от ГПК от длъжника С. Г. Б., чрез адв.Е. Щ., против издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с твърдения, че същата не й е била връчена надлежно и не е връчена лично и в деня на връчването не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България. Твърди, че не живеела в България повече от 30 години и че е освободена от българско гражданство с Указ на Президента на РБ №103 от 29.11.2000 г., като в справката от НБДН било отразено че настоящият й адрес е в Република Чехия. За издадената заповед за изпълнение узнала случайно след справка на 24.01.2025 г. и в срок депозира възражение против същата.

Длъжникът е подал и частна жалба по чл.407 ГПК с искане, в случай, че съда не уважи възражението му по чл.423 от ГПК, да отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист, възоснова на заповедта за изпълнение.

В срок ответникът „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор, с който оспорва възражението против заповедта за изпълнение като недопустимо и неоснователно и моли да се остави без уважение частната жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе прие от фактическа и правна страна следното:

По подадено заявление с вх.№ 3004707/21.01.2029 г. за издаване на изпълнителен лист от „Топлофикация София“ ЕАД против С. Г. Б. и С.Г.С. пред Софийския районен съд е образувано ч.гр.д.№ 3380 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 28 състав и срещу тях е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.01.2019 г. С разпореждане от 29.03.2019 г., като е приел, че заповедта е връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с оглед събраните данни, че не живеят на адресите (разписки за връчено на С. Б. съобщение и уведомление – л.19 и л.20 от делото), съдът е дал указания на заявителя, че съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск за вземанията си. Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.3 от ГПК в този случай искът е установителен.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3380/2019 г. на СРС, ГО, 28 състав и след служебна 1 справка в деловодната система се установи, че по предявеният в законовия срок иск от заявителя е образувано гр.д.№ 24553/2019 г. на СРС, ГО, 28 състав и постановено съдебно решение, с което е признато за установено съществуването на вземането. С решение № 6594 от 03.11.2025 г. по гр.д.№ 20251100505116 по описа на СГС, възз. IV – Е състав решението на първоинстанционния съд е отменено по реда на чл.240 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от етапа – изпращане на препис от исковата молба за отговор на ответника –( чл.131 ГПК) и понастоящем е висящо.

Видно от отбелязването върху заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите по заповедта е издаден изпълнителен лист от 16.12.2025 г.

С частната жалба е представено удостоверение изх.№ 7/24.01.2025 г. от Община Благоевград, от което е видно, че по данни от регистъра на населението С. Г. Б. няма заявен постоянен адрес на територията на Република България, освободена е от българско гражданство с Указ №103/2000 г. и настоящият й адрес е Република Чехия от 31.12.1991 г.

При тези данни, Софийският градски съд, счита, че възражението по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, с което е сезиран съда следва да бъде оставено без разглеждане. Разпоредбата на чл.423 от ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл.414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта, когато са налице някои от обстоятелствата по чл.423, ал.1, т.1-4 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК – и двете й редакции пред изм. ДВ, бр.86/2017 г. и след това, вече в изр.първо, предвижда, че длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея, като срокът за подаването му е двуседмичен – ал.2 по действащата тогава редакция, което произвежда действието по чл.415 , ал.1 т.1 от ГПК.

Същото правно действие настъпва и в хипотезата, когато заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и има данни, че длъжникът не живее на адреса – т.2, която е налице в случая. Вследствие на това са дадени и указания от съда и по предявения установителен иск е било образувано исковото производство.

В настоящето производство съдът е сезиран с подадено от длъжника възражение по чл.423 ГПК. Основанията за приемане на възражението пред въззивния съд са свързани с лишаването на длъжника от възможността да оспори вземането и затова съдът извършва проверка само за точното прилагане на процесуалните правила, свързани с нередовност по връчване на издадената заповед или поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, попречили на длъжника да упражни правото си по чл.414 от ГПК. В случая ефекта на възражението е настъпил в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е извършил следващите се и разпоредени от закона в чл.415, ал.1 от ГПК съдопроизводствени действия-дал е указания на заявителя и същият е предявил иска по чл.422 от ГПК с искова молба с вх.№ 2011286/03.05.2019 г. по която е образувано и висящо гр.дело № 24553 по описа на 2019 г. на СГС, ГО, 28 състав. Следователно вече са реализирани целите на производството по чл.423 от ГПК, поради което липсва интерес от подаване на възражение пред въззивния съд.

Разпоредбите на чл. 407 и чл. 423 ГПК имат различно приложно поле. Когато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта или не му е била връчена лично и в деня на връчването не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд, респ. в хода на образуваното исково производство при приемане на възражението. В случая такова производство се е развило в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Затова липсва правен интерес от процесуална защита по чл.407 от ГПК срещу издадения изпълнителен лист. В зависимост от резултата на исковото производство, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист ще подлежат на обезсилване, или за събрани 2 от длъжника суми ще се издаде обратен изпълнителен лист по реда на чл.243, ал.3, т.2 от ГПК, като компетентен да извърши тези действия е съдът в исковото производство – т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

С оглед на горното, производството по настоящето частно гражданско дело следва да бъде прекратено и делото върнато на районния съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх. № 2300173 от 05.02.2025 г. по чл.423 ГПК подадено от С. Г. Б. против заповед за изпълнение по чл.410 ГПК изд. по ч.гр.д.

№ 3380/2019 г. на СРС, ГО, 28 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба подадена с възражение с вх. № 2300173 от 05.02.2025 г. по чл.423 ГПК от С. Г. Б. против разпореждане за издаване на изпълнителен лист, възоснова на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3380/2019 г. на СРС, ГО, 28 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.гр.дело № 10886/2025 г. на СГС, VI Д състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3