Определение № 693 от 07.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. Варна, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500529 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано частна жалба вх.

№ 26253/16.09.2025, подадена от „АПМ ВАРНА“ЕООД чрез адв. К. Г. от АК-Варна, против определението на ОС-Варна № 3700/6.08.2025 по гр.д.№ 1524/ 2025, с което е прекратено производството по делото и е върната подадената от дружеството искова молба поради недопустимостта на предявения иск.

Счита същото за неправилно и необосновано по сл. съображения:

Изразява се несъгласие с извода на съда, че става дума за бъдещи вземания на ищеца срещу ответниците, като се позовава на задължителните указания, дадени с ТР № 7/2012 по тълк. д.№ 7/2012г на ОСГК на ВКС.

Към ИМ е приложено като доказателство № 14 писмена покана от 5.06.2025г, изходяща от ищеца и връчена лично на ответниците на 23.06.2025г чрез ЧСИ Р. Тодорова.

Твърди се още, че за м.юли и м.август на 2025г, през които ищецът е бил лишен от ползването на имота, падежът на вземанията му вече е настъпил и, следователно, нямат характера на бъдещи. За останалите периодични месечни плащания е налице сигурност за тяхното настъпване, след като ответниците към настоящия момент не са демонстрирали намерение да осигурят възможност ищецът да ползва съсобствените имоти, като се позовава на мотивите на ТР № 7/2012 по тълк.д.№ 7/2012г на ОСГК на ВКС, стр. 3 и 4/.

Изразява несъгласие и с това, че предявяването на исковете за бъдещи вземания е основание за прекратяване на делото поради недопустимост. Искът би бил недопустим, когато липсва някоя от абсолютните процесуални предпоставки или е налице процесуална пречка за разглеждането му. Искът за 1 бъдещо вземане не е недопустим, а евентуално неоснователен, ако падежът на претендираното вземане не настъпи до приключване на съдебното дирене. В тези случаи съдът дължи произнасяне по същество на повдигнатия правен спор. Обратното би означавало отказ от правосъдие.

При това, дори ищецът да не е отправил писмена покана по чл.31 ал.2 ЗС /каквато в случая има/, т.е. дори и падежът на което и да е от периодичните месечни вземания за обезщетение да не може да настъпи в хода на процеса, и в този случай съдът отново дължи произнасяне по същество, щом като са налице всички абсолютни процесуални предпоставки за това и липсва пречка за разглеждането му, като се позовава на мотивите на ТР № 8/2017 по тълк.д.

№ 8/2017г на ОСГК.

По изложените съображения моли за отмяната на постановеното от ВОС прекратително определение и бъде постановено връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира подадената частна жалба за допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна по сл. съображения:

Съдът е сезиран с искова молба от „АПМ Варна“ЕООД срещу А. и Ю.П., в която се излага, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА 85/4.12.2018г на н-с С.Ч., ищцовото дружество е придобило от ответниците правото на собственост върху 1/3ид.ч. от недвижим имот, представляващ ПИ с ид.№ ***, ведно с намиращите се в него сгради с ид.№№ ***;….45.2; ….45.4 и, следователно, страните по делото се явявали съсобственици на описания имот и сградите в него.

Твърди се, че от момента на извършената възмездна сделка покупкопродажба на 4.12.2018г ответниците ползвали и продължавали да ползват целия имот, макар с писмена покана от 5.06.2025г, връчена им лично на 23.06.2025г чрез ЧСИ Р. Тодорова, същите били поканени да предоставят на ищеца възможността да си служи с неговия дял от имота в обема на собствената му 1/3ид.ч.

В предоставения на ответниците срок, изтекъл на 30.06.2025г, последните не са предоставили такава възможност.

Изложеното е мотивирало ищеца за предявяването на иска за осъждането на ответниците да му заплаща, считано от 1.07.2025г, месечно обезщетение за лишаването му от възможността да ползва своята 1/3ид.ч. от съсобствения имот в размер на 1116,66лв, изчислен като 1/3 от стойността на полагащ се месечен наем за целия имот от 3350лв, на осн.чл.31 ал.2 ЗС.

Исковата молба е заведена в регистратурата на ОС-Врана на 9.07.2025 с вх.№ 19978.

За да прекрати производството по делото и върне исковата молба ОС2 Варна е приел, че са недопустими предявените искове за плащане на обезщетения за ползването от ответниците на съсобствения с ищцовото дружество имот, считано от 1.07.2025г, което сочи на претенция за бъдеще време. Предмет на делото може да бъде вече възникнало вземане, а бъдещото – само по изключение и то ако е сигурно, най-често когато се касае за периодични плащания, докато процесните вземания не са такива.

Действително, съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 7/2012 по тълк.д.№ 7/2012г на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване по чл.31 ал.2 ЗС от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Същото е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, равнозначно на поканата по чл.81 ал.2 ЗЗД. След неговото получаване съсобственикът изпада в забава и от него момент дължи обезщетение; оттогава започва да тече и срокът на общата 5-годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, в който ползващият имота съсобственик надхвърля своя дял в съсобствеността.

Докато трае невъзможността да се ползва съответната част от общата вещ, ще се дължи обезщетение.

От горното, обаче, не следва, че обезщетението има периодичен характер - месечен, както се твърди от ищеца. Обезщетение се дължи за периода от време, през който ищцовото дружество вече е било лишено от възможността да ползва вещта.

С петитума е заявена начална дата на претендираното обезщетение 1.07.2025; исковата молба е подадена на 9.07.2025г. Следователно, искът се явява допустим за периода от 1.07.25 до 9.07.2025г, но в тази част исковата молба като нередовна следва да бъде оставена без движение за уточняване дали претенцията се поддържа за този период от време и в какъв размер.

Ето защо в тази част постановеното от ВОС прекратително определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В останалата част следва да бъде потвърдено доколкото се касае за бъдещо вземане след подаването на ИМ, неконкретизирано по период и размер.

С оглед на горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението на ОС-Варна № 3700/6.08.2025 по гр.д.№ 1524/ 2025 в частта му, с която е прекратено производството по делото по 3 иска на „АПМ Варна“ ЕООД срещу А. и Ю.П. за заплащане на обезщетение за лишаването на дружеството-ищец от възможността да ползва своята 1/3ид.ч. от съсобствения имот за периода от 1.07.2025 до 9.07.2025г и ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА определението на ОС-Варна № 3700/ 6.08.2025 по гр.д.№ 1524/ 2025 в останалата част, с която е прекратено производството по делото по иска на „АПМ Варна“ ЕООД срещу А. и Ю.П. за заплащане на обезщетение за лишаването на дружеството-ищец от възможността да ползва своята 1/3ид.ч. от съсобствения имот за периода след подаване на исковата молба на 9.07.2025г

Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД съд в едноседмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 693 гр. Варна, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20253000500529 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано частна жалба вх.

№ 26253/16.09.2025, подадена от „АПМ ВАРНА“ЕООД чрез адв. К. Г. от АК-Варна, против определението на ОС-Варна № 3700/6.08.2025 по гр.д.№ 1524/ 2025, с което е прекратено производството по делото и е върната подадената от дружеството искова молба поради недопустимостта на предявения иск.

Счита същото за неправилно и необосновано по сл. съображения:

Изразява се несъгласие с извода на съда, че става дума за бъдещи вземания на ищеца срещу ответниците, като се позовава на задължителните указания, дадени с ТР № 7/2012 по тълк. д.№ 7/2012г на ОСГК на ВКС.

Към ИМ е приложено като доказателство № 14 писмена покана от 5.06.2025г, изходяща от ищеца и връчена лично на ответниците на 23.06.2025г чрез ЧСИ Р. Тодорова.

Твърди се още, че за м.юли и м.август на 2025г, през които ищецът е бил лишен от ползването на имота, падежът на вземанията му вече е настъпил и, следователно, нямат характера на бъдещи. За останалите периодични месечни плащания е налице сигурност за тяхното настъпване, след като ответниците към настоящия момент не са демонстрирали намерение да осигурят възможност ищецът да ползва съсобствените имоти, като се позовава на мотивите на ТР № 7/2012 по тълк.д.№ 7/2012г на ОСГК на ВКС, стр. 3 и 4/.

Изразява несъгласие и с това, че предявяването на исковете за бъдещи вземания е основание за прекратяване на делото поради недопустимост. Искът би бил недопустим, когато липсва някоя от абсолютните процесуални предпоставки или е налице процесуална пречка за разглеждането му. Искът за 1 бъдещо вземане не е недопустим, а евентуално неоснователен, ако падежът на претендираното вземане не настъпи до приключване на съдебното дирене. В тези случаи съдът дължи произнасяне по същество на повдигнатия правен спор. Обратното би означавало отказ от правосъдие.

При това, дори ищецът да не е отправил писмена покана по чл.31 ал.2 ЗС /каквато в случая има/, т.е. дори и падежът на което и да е от периодичните месечни вземания за обезщетение да не може да настъпи в хода на процеса, и в този случай съдът отново дължи произнасяне по същество, щом като са налице всички абсолютни процесуални предпоставки за това и липсва пречка за разглеждането му, като се позовава на мотивите на ТР № 8/2017 по тълк.д.

№ 8/2017г на ОСГК.

По изложените съображения моли за отмяната на постановеното от ВОС прекратително определение и бъде постановено връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира подадената частна жалба за допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество е неоснователна по сл. съображения: