Решение № 786 от 18.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Пазарджик, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20235220103416 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.

„България“ № 81, представлявано от управителите Х. М. и П. В. чрез юрк. Б. Т., срещу М. А.

С., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ******** № **,ет. **, ап. **, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1204,96 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит № ********/ ******* г.; 141,77 лева договорна лихва за периода от 14.02.2017 г. до 31.08.2018 г.; 572,39 лева законна лихва за забава за периода от 14.02.2017 г. до 07.06.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2192/2023 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит № 825552 от 14.02.2017 г. между „Кредисимо” АД като кредитодател и ответника М. А. С. в качеството му на кредитополучател по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В случай, че съдът приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то се твърди, че договорът за паричен заем като реален договор се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума.

Твърди се, че съгласно сключения между „Кредисимо” АД и ответника договор за потребителски кредит, ответникът е получил в заем сумата от 1600 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 18 броя месечни вноски по 104,58 лева в 1 срок до 31.08.2018 г. при фиксиран ГЛП в размер на 41.24 % и ГПР в размер на 50 %. На 14.02.2017 г. кредитополучателят е сключил с дружеството „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с кредитора и да отговаря пред него солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора за кредит и да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ АД. Също на 14.02.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД е сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължил спрямо „Кредисимо“ АД за всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит.

Ищецът твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ АД в качеството му на цедент е прехвърлило вземанията си по договора за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен на посочената в договора електронна поща, както и с връчването на препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Посочва, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

За дължимите суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2192/2023 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение, в указания от съда срок ищецът предявява настоящия иск.

Претендира разноските в заповедното и исковото производство. Ангажира писмени доказателства.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи предявената искова претенция.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. А. С. чрез назначения особен представител адв. К. Р. от АК Пазарджик депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция.

Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение, като сочи, че между страните не е налице сключен договор за потребителски кредит. Сочи, че от ищеца не са представени доказателства как е осъществена процедурата по сключване на процесния договор от разстояние, не е установено как е подадено заявлението и как е било постигнато съгласие за сключване на процесния договор.

Оспорва положените върху представените от ищеца договор за кредит и Общи условия подписи, като се твърди, че подписите не са положени от ответника.

Сочи, че не са представени доказателства кога и по какъв начин е предоставена сумата по договора /в брой или по банков път, респ. по каква сметка/, съответно усвоена ли е била тя от ответника.

Твърди, че извършената цесия не е произвела действие по отношение на ответника, 2 тъй като същият не е бил надлежно уведомен за нея, и доколкото не е налице валиден договор за потребителски кредит, респ. валидно заемно правоотношение, то не е налице и вземане на „Кредисимо“ АД, което да се цедира.

Счита, че в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК процесният договор за потребителски кредит не съдържа М.ка за изчисляване на референтния лихвен процент. Договорът за потребителски кредит не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Посочва, че уговорката в договора относно размера на ГЛП е в нарушение на добрите нрави, а действително приложеният в кредитното правоотношение размер на ГПР бил различен от посочения в договора размер от 50 %. Сочи, че уговореното в договора възнаграждение представлявало „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в ГПР и това водело да нарушаване императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, което обуславяло нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение и липса на основание за дължимост на това вземане.

Моли за отхвърляне на исковата претенция.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ответникът се представлява от адвокат К. Р. от АК Пазарджик, назначена в качеството на особен представител, като моли съда да отхвърли исковата претенция. Депозира писмена защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените материалите ч. гр. д. № 2192/2023 г. по описа на РС Пазарджик е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „АПС Бета България“ ЕООД и длъжник М. А. С.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 1073 от 19.06.2023 г. за следните суми: 1204,96 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 14.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 141,77 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за период от 14.02.2017 г. до 31.08.2018 г., сумата 572,39 лева, представляваща законна лихва за забава за период от 14.02.2017 г. до 07.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 38,38 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 49,21 лева. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в законоустановения срок е депозирана настоящата искова молба.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит № ********/ ******* г., в който е посочено, че същият е сключен межди „Кредисимо“ АД и ответника. Посочено е в чл. 2, че договорът ведно с приложенията към него, Общите условия за предоставяне на кредити и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението/банкова гаранция при ОУ в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с 3 одобрено от кредитодателя юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, в който случай одобряването на кредита става в срок от 24 часа от представянето на обезпечението. В ал. 2 на чл. 4 от договора е предвидена санкция за потребителя, ако не представи обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от „Кредисимо“ АД и непораждане на действие на договора между „Кредисимо“ и кредитополучателя. В ал.

3 на чл. 4 от договора е предвидено още, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие. В чл. 17, изр. последно е записано, че неразделна част от договора е приложение № 1 - Условия на кредита. В условията на кредита, посочени в Приложение №1 е посочено, че се отпуска потребителски кредит с условие с погасителен план, представляващ кредитен продукт “Credissimo плюс“; общ размер на кредита 1600 лева; срок на кредита 18 месеца, брой погасителни вноски 18, размер на погасителната вноска 104,58 лева, лихвен процент по кредита от 21.24%; годишен процент на разходите /ГПР/ от 50% и общ размер на плащанията от 1882,44 лева. В т. 10 от Приложение №1 е инкорпориран погасителния план. Датата на първата вноска е 31.03.2017 г., последната вноска 31.08.2018 г..

На същата дата е сключен и договор за предоставяне на поръчителство, в който е посочено, че е сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и М. С., в който е посочено, че потребителят С. е подал заявление за потребителски кредит до „Кредисимо“ АД като е подписал договора за потребителски кредит /ДПК/ и ОУ при условията, посочени в договора при предоставяне на обезпечение на задълженията си под формата на поръчителство. В предмета на договора за предоставяне на поръчителство поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл. 1 ал.

1/ по ДПК, а именно-връщане на предоставената сума по кредита от 1600 лева, връщане на възнаградителна лихва, както и на всички дължими разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при просрочие на плащанията по договора. В чл. 3 ал. 1 е предвидено, че поръчителят е длъжен при писмено поискване от „Кредисимо“АД да плати всички изискуеми задължения на потребителя, като поръчителят е длъжен да уведоми потребителя за размера на задължението и за искането за плащане, както и за извършеното плащане от поръчителя, вместо потребителя. Изрично в чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора, вкл. възстановяване на сумата на платените от поръчителя задължения за потребителя по ДПК и законна лихва върху платената от поръчителя сума за периода от деня на плащането на задължението на потребителя към Кредитора до възстановяване на сумата, както и разноските, направени от поръчителя след уведомяването на потребителя за искането на кредитора. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по ДПК съгласно Приложение №1, предвиждащо размер на възнаграждението на поръчителя в размер на 114,42 лева на месец за периода на договора, с падеж на 31.08.2018 г.. Съгласно чл. 8, ал. 5 от раздел IV “Възнаграждение“ е предвидено „Кредисимо“АД да приема вместо 4 поръчителя изпълнение на задължението на Потребителя за плащане на възнаграждението по този договор и всички вземания на поръчителя по този договор, както и че в случай, че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“АД и на задължението на потребителя към поръчителя по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя, тоест най-обременителното и най-тежко задължение на потребителя, явяващо се това по ДПК се определя като вторично и погасявано последно по време за сметка на възнаграждението на поръчителя като всички плащания се извършват в полза кредитодателя „Кредисимо“ АД.