Решение № 9656 от 22.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9656 гр. С, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110167641 по описа за 2023 година

Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А и И Е, за признаване за установено по отношение на ответника М. К. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Р бл...., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които на 11.09.2023 г. е е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 48809/2023 г. по описа на СРС, а именно главница за доставена топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № .... в размер на 272.45 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законнат алихва от подаване на заявлението за издаване на зопвед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 30.08.2023 г., до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва от 39.13 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г.

Претендира се установяване дължимостта и на вземания и за дялово разпределение, а именно главница за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. в размер на 62.53 лв. и обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г. в размер на 14.20 лв.

В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственици на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

1

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се извършва дялово разпределение от „ТТ С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника.

Ответникът оспорва да е използвал топлинна енергия в процесния имот, като отбелязва, че той не е титуляр на партидата. Навежда доводи, че не е страна и по облигационно правоотношение с фирма за дялово разпределение.

Обръща се внимание, че липсват доказателства за пасивната легитимация на ответника по иска, а именно, че ответникът е ползвател или собственик на топлоснабдения имот.

Ответникът оспорва представените извлечения от сметка и фактура, както и протокола от проведено ОС и договора за дялово разпределение между ЕС и ФДР.

По отношение претенцията за лихва за забава се сочи, че такава, съобразно ОУ на ищеца, може да се дължи само след реален отчет на средствата за дялово разпределение, не и върху прогнозните суми.

На самостоятелно основание, исковете се оспорват и като погасени по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на ответника направените от него разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 48809/2023 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за разделното заплащане на следните суми: сумата 272.45 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 39.13 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 15.08.2023 г., сумата 62.53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 14.20 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 15.08.2023 г.

С възражение от 26.10.2023 г. длъжникът недействителни и поради настъпила погасителна давност.

2 е оспорил вземанията като

Видно от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, на 30.08.1989 г. ответникът е закупил от МВР жилище, представляващо ап.59, находящо се в гр.С ж.к.Р-К бл...... В писмото на МВР, с което е представен договора, е отразено, че същият касае ап.59, находящ се в гр.С, ж.к.Р-К бл...., като посочения в документа номер на блок – 7, е строителен.

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

На проведено на 25.10.2001 г. ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от „ТТ С“ ЕООД. За целта е сключен с последното договор на 03.12.2001 г. Представени са доказателства и за наличието на договорни правоотношение между ищеца и правоприемника на фирмата за дялово разпределение – договор № ../03.06.2020 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия период е извършвано дялово разпределение, като за целта са издадени след края на всеки отоплителен сезон изравнителни сметки.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията чрез прихващане с подлежащи на връщане суми.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „ТТ С“ ЕООД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда, свързана към сградната инсталация за отопление и за битово гореща вода.

Посочено е, че в имота се ползва топлоенергия за отопление, като има четири отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители. При извършения отчет на същите са снети нулеви показания, поради което за процесния имот не е разпределяна топлоенергия за отопление.

По отношение топлоенергията за БГВ е посочено, че потреблението на гореща вода се отчита от два водомера. При извършените отчети е установен разход от 1 куб.м. топла вода през отоплителен сезон 2021/2022 г., който е начислен с издадената изравнителна сметка.

Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № .../12.03.2020 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № .../12.03.2020 г. При защита на заключението си в о.с.з. вещото лице пояснява, 3 че данни за кубатурата на имота и на сградата е получило от фирмата за дялово разпределение.

Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка през 2021 г. и през 2023 г.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 301.22 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово разпределение от 62.53 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетия като писмено доказателство договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, на 30.08.1989 г. ответникът е закупил от МВР жилище, представляващо ап.59, находящо се в гр.С ж.к.Р-К бл......

Отразеното в писмото на МВР, с което е представен договора /л.94 и л.96 от делото/, че същият касае ап.59, находящ се в гр.С, ж.к.Р-К бл...., като посочения в документа за собственост номер на блок – 7, е строителен, дава основание да се приеме, че ответникът притежава правото на собственост върху имота, за който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия през исковия период.

В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно 4 правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребител на топлинна енергия за процесния имот през исковия период се явява единствено ответникът М. Д като собственик на имота.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск, ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 301.22 лв.

Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В тази насока и с оглед изрично наведените от ответника възражения следва да се отбележи, че действително, не е установено свидетелство за метрологичен контрол преди 2021 г., но в случая доколкото през 2021 г. е установено, че монтираният такъв в абонатната станция на етажната собственост е изправен, изводът, който се налага е, че точно е измервал топлоенергията и през предходната 2020 г. Приемането на противното би означавало, че даден топломер би могъл самостоятелно, независимо от външна намеса, да излиза извън и да се връща в класа си на точност, което противоречи на техническите правила и норми и на житейската логика.