Определение № 1193 от 12.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1193 гр. Велико Търново, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгений Пачиков

Членове:

Станислав Стефански

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264100500769 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх.№14761/25.06.2026г., подадена от К. Г. Т. от гр.Елена против Определение №1350/24.06.2026г., постановено по Гр.д.№689/2026г. по описа на РС – Велико Търново, с което е отхвърлена молбата на К. Г. Т. от гр.Елена за освобождаване от задължението му да заплати дължимата държавна такса от 7,66 евро за разглеждане на частвната му жалба против определение на съда от 18.06.2026г. за прекратяване на делото, като лишена от доказано основание, като са развити оплаквания за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид наличие според жалбоподателя на законни основания за отвод на първоинстанционния състав в хипотезата на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. Сочи се, че на съда е съдебно известно, че частният жалбоподател е лице с трайно намалена работоспособност, усстановено с ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, а Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания /КПХУ/е първият международен правно обвързващ международен акт в областта на правата на човека, който регулира въпроси, свързани с правата на хората с увреждания. Сочи се, че, съобразно ЗХУ, при проверка за притежавано от лицето имущество, съдът може да извършва справка в публичните регистри по собствена инициатива и без направено от страната иска за това.

Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова и върне делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената искова молба.

Не се извършва размяна на частната жалба, съгласно чл.276 ал.1 ГПК.

Съдът, след като разгледа частната жалба, както и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№689/2026г. по описа на РС – Велико Търново е образувано 1 след уважено искане по чл.214 ал.1 ГПК и изпращането му по подсъдност от ВТОС по предявен от ищеца К. Г. Т. против ответниците ОС – Габрово и РС – Габрово при условията на тяхна пасивна солидарност осъдителен иск по чл.2б ал.1 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди с цена от 7 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане.

С Разпореждане №1043/11.03.22026г. по ГД №689/2026г. на ВТРС на основание чл.129 ал.4 вр. ал.2 ГПК ИМ на ищеца е оставена без движение за отстраняване на нередовност по чл.127 ал.1 т.4 от ГПК.

С Определение №1308/18.06.2026г. по гр.д.№689/2026г. по описа на ВТРС на основание чл.129 ал.3 ГПК е върната исковата моба на ищеца и е прекратено производството по делото, връчено на ищеца на 20.06.2026г.

В срок от ищеца е подадена въззивна частна жалба срещу Определение №1308/18.06.2026г. по ГД №689/2026г. по описа на ВТРС по чл.129 ал.3 ГПК.

С Разпореждане №3198/22.06.2026г. по ГД №689/2026г. по описа на ВТРС частна жалба с вх.№14321/22.06.2026г. е оставена без движение за отстраняване на нередовност по смисъла на чл.275 ал.2 вр. чл.261 т.4 ГПК, а именно за внасяне по сметка на ВТОС на ДТ в размер на 7,66 евро и представяне на платежен документ по делото в съда, връчено на жалбоподателя на 25.06.2026г.

Като преждевременна, в срок, е подадена молба с вх.№14473/23.06.2026г. от К. Г. Т., с която на основание чл.83 ал.2 ГПК е поискал освобождаване от внасяне на ДТ, по причина, че ищецът е лице с трайно намалена работоспособност, установено с ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, позовавайки се на чл.5 т.1 от КПХУ.

С Определение №1350/24.06.2026г. по ГД №689/2026г. по описа на ВТРС е отхвърлена молбата на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на дължимата ДТ от 7,66 евро за разглеждане на частната му жалба против определението от 18.06.2026г. за прекратяване на делото, като лишена от доказано основание, връчено на ищеца на 26.06.2026г.

Като преждевременна, в срок, е постъпила въззивна частна жалба от ищеца с вх.

№14761/25.06.2026г. против Определение №1350/24.06.2026г. по ГД №689/2026г. по описа на ВТРС, с което е отхвърлена молбата на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК.

С Разпореждане №3339/26.06.2026г. по ГД №689/2026г. по описа на ВТРС е оставена без движение частна жалба с вх.№14761/25.06.2026г. за представяне по делото на платежен документ за внесена по сметка на ВТОС ДТ в размер на 7,66 евро, дължима за разглеждане на частната жалба, връчено на ищеца на 29.06.2026г.

С Разпореждане №3794/13.07.2026г. по ГД №689/2026г. по описа на ВТОС на основание чл.275 ал.2 ГПК вр. чл.262 ал.2 т.2 ГПК е върната частната жалба на К. Г. Т. против постановеното Определение №1350/24.06.2026г., връчено на жалбоподателя на 15.07.2026г.

Като преждевременна, в срок, е постъпила въззивна частна жалба с вх.

2

№16482/14.07.2026г. против Разпореждане №3794/13.07.2026г. по ГД №689/2026г. по описа на ВТРС.

С Разпореждане №3940/17.07.2026г. РС е разпоредил делото да се изппрати на ВТОС за разглеждане на въззивна частна жалба с вх.№14761/25.06.2026г. на К. Г. Т. против Определение №1350/24.06.2026г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

На първо място, съдът по частните жалби, не е обвързан от преценката на първоинстанционният съд делото по коя предявена въззивна частна жалба следва да бъде изпратено за разглеждане на по - горният съд, а ОС – Велико Търново следва да извърши тази служебна преценка самостоятелно, съобразно въззивните частни жалби, с които е сезиран от ищеца и съотношението и обусловеността между тях, като в случая намира, че първо следва да се произнесе по последно подадената от ищеца въззивна частна жалба с вх.

№16482/14.07.2026г. против Разпореждане №3794/13.07.2026г., постановено по Гр.д.

№689/2026г. по описа на ВТРС, с което е върната на основание чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.2 т.2 ГПК частна жалба на ищеца против постановено по делото Определение №1350/24.06.2026г., доколкото от изхода по въззивната частна жалба против разпореждането за връщане зависи дали ще възникне служебно задължение за съда за произнасяне по частна жалба с вх.№14761/25.06.2026г.

По въззивна частна жалба с вх.№16482/14.07.2026г.:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена, като съображенията за това са следните:

На първо място, съгласно ТР №6/15.01.2019г. по тълк.д.№6/2017г., ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.По силата на чл.278 ал.2 ГПК и чл.274 ал.2 ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, винаги е разполагала с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. В този смисъл и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът 3 изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Константна е практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, съгласно която се счита за неправилен подхода от страна на съдилищата да изискват събиране на държавна такса /ДТ/ по подадени частни жалби, които са във връзка с постановен акт по чл.83 ал.2 ГПК, каквото е и процедирането в случая от страна на ВТРС.

Докато не бъде разрешен с влязъл в сила акт въпросът за това – дали молителят разполага с достатъчно средства, за да заплаща държавна такса или не /който е предмет на производството по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване/, нито един администриращ частните жалби съд, не следва да събира такава. Противното разбиране ще доведе до негативен ефект, защото като краен резултат съдът ще възпрепятства правото на иск на страната /в случая ИМ е подадена на 06.08.2025г./, както и правото й на жалба, мултиплицирайки необходимостта от безкрайно произнасяне по един и същи въпрос, в множество абсолютно идентични производства, пред различни инстанции. В тази насока са постановени Определение №295/14.08.2017г. по ч.гр.д.№2652/2017г. на ВКС, III гр.о., Определение №453/27.11.2020г. по ч.гр.д.№2829/2020г. на ВКС, III гр.о., Определение №18/11.01.2022г. по ч.т.д.№2579/2021г. на ВКС, ТК, II отделение и други.

С оглед горецитираната константна практика на ВКС, неправилно първоинстанционният съд, в качеството му на администриращ частните жалби на ищеца съд, преди да е разрешен с влязъл в сила съдебен акт въпросът за това дали молителят – ищец разполага с достатъчно средства, за да заплаща ДТ за производството или не /който е предмет на производството по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване/, е изискал по подадената от ищеца въззивна частна жалба с вх.№14761/25.06.2026г., която е във връзка с постановен отхвърлителен акт по чл.83 ал.2 ГПК, внасяне от ищеца на ДТ за частна жалба в размер на 7,66 евро, поради което неизпълнението от ищеца в срок на неправилно дадените, ненадлежни указания от РС за внасяне на ДТ за частна жалба, която е във връзка с постановен акт по чл.83 ал.2 ГПК, не могат да обусловят приложимост на санкционните последици по чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.2 т.2 ГПК, поради което въззивна частна жалба с вх.

№14761/25.06.2026г. против Определение №1350/24.06.2026г. по гр.д.№689/2026г. по описа на ВТРС неправилно е върната от РС на основание чл.275 ал.2 вр. чл.262 ал.2 т.2 ГПК с постановено по делото Разпореждане №3794/13.07.2026г., което се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, респ. въззивна частна жалба с вх.

№16482/14.07.2026г. против същото се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Отмяната на първоинстанционно Разпореждане №3794/13.07.2026г. по гр.д.

№689/2026г. по описа на ВТРС поражда основание за произнасяне от съда по въззивна частна жалба с вх.№14761/25.06.2026г. против Определение №1350/24.06.2026г., с което е отхвърлена молбата на ищеца по чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне на ДТ, като неоснователна.

4

По въззивна частна жалба с вх.№14761/25.06.2026г.:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

На основание чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като съдът по молбата за освобождаване взема предвид обстоятелствата по чл.83 ал.2 изр.2 т.1 до т.7 вкл. ГПК, като това са: доходите на лицето и на неговото семейство /т.1/, имущественото състояние, удостоверено с декларация /т.2/, семейното положение /т.3/, здравослевното състояние /т.4/, трудовата заетост /т.5/, възрастта/т.6/ и други констатирани обстоятелства /т.7/. Съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете, респ. и пълния размер на държавната такса.