Решение № 852 от 22.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 852 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000502881 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260040 о т 09.12.2021 г. по гр. д. № 113/2019 г. на Окръжен съд Перник “ОЗК Застраховане” АД е осъдено да заплати на А. К. К. сумата 100000 лева обезщетение на неимуществени вреди от травматични увреждания, причинено в резултат на настъпило на 19.06.2019 г. пътнотранспортно произшествие, със законната лихва от 22.11.2019 г., като искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата до 150000 лева.

Решението е обжалвано от ответника в осъдителната част над сумата 50000 лева с оплакване за неправилност на извода за липса на съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата по възражението, основано на пътуване с негоден за движение мотоциклет, управляван от неправоспособен водач. По това възражение жалбоподателят счита, че следва да се определи 50% съпричиняване. Прави се оплакване и за завишен размер на обезщетението, както и че ищцата не е провела рехабилитация, за да подпомогне оздравителния процес.

Ищцата оспорва тази жалба, подала е насрещна въззивна жалба срещу отхвърлителната част до пълната претенция от 150000 лева. Оплакването е за несправедливо занижен размер с оглед търпените вреди – вида и броя на уврежданията, продължителността на възстановителния процес, търпените неудобства;

1 промяната в начина на живот и преживения стрес. Без да се оспорват фактическите констатации на съда, се твърди, че определеното обезщетение е недостатъчно да възмезди ищцата за причинените й страдания и всички последици от увреждането.

Оспорва се изводът за наличие на съпричиняване вредоносния резултат, обоснован с действия на водача. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълен размер.

Ответникът оспорва въззивната жалба на ищцата.

Третото лице помагач на ответника Гаранционен фонд е подало насрещна въззивна жалба, в която оспорва извода за наличие на съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на възражението за съпричиняване.

Насрещната въззивна жалба на третото лице помагач е недопустима. Освен че за третото лице поначало липсва правен интерес от обжалване на решението в посочената част, не е налице хипотезата на чл.262, ал.2 от ГПК, тъй като третото лице не е насрещна страна по въззивната жалба на “ОЗК Застраховане” АД. Следователно за третото лице липсва право на насрещна въззивна жалба. Подадената насрещна въззивна жалба е извън срока за въззивно обжалване и не може да се разгледа като въззивна жалба, а и се посочи, липсва правен интерес от подаването . Ето защо жалбата на ГФ следва да се остави без разглеждане.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от А. К. К. против “ОЗК Застраховане” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 200000 лева, ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. до окончателното плащане. В исковата молба се сочи, че ищцата пострадала като пътник при ПТП на 19.06.2019 г., при което получила травматичен хемопневмоторакс, лекуван оперативно чрез поставяне на гръден дрен; счупване на долния край на бедрената кост, счупване на долния край на лъчевата кост, наложили операции с поставяне на остеосинтезен материал и обездвижване. Травматичните увреждания са причинили силни болки, значителни неудобства и ограничения, продължително лечение, психическо напрежение.

Ответната страна е оспорвала иска. Направено е възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение и за съпричиняване, които се поддържат и пред настоящата инстанция.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателката основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

2

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав, като споделя изводите на първоинстанционния съд по обема и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания, определени от вида и характера на уврежданията, лечебновъзстановителния процес, търпените неудобства и по реда на чл.272 от ГПК препраща към изложените от него мотиви по тези въпроси, намира жалбата за частично основателна по оспорването от ищцата на извода за съпричиняване вредоносния резултат.

Пред настоящата инстанция спорът е висящ относно справедливата сума, достатъчна да обезщети неимуществените вреди на ищцата, и въпроса за наличие на съпричиняване. Влязлото в сила решение в осъдителната част обвързва съда и страните по въпроса за наличието на вреда, вина на застрахования водач и причинна връзка между действията му и вредата.

По въпроса за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди. При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от писмените доказателства, заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетелката Р. А. - майка на ищцата, които се преценяват по правилото на чл. 172 от ГПК като достоверни кореспондиращи с останалите доказателства: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – счупване на лявата бедрената кост в диафазарната част, счупване на долния край на лявата лъчева кост, съчетана гръдна и коремна травма: хемопневмоторакс (навлизане на кръв и въздух в гръдна кухина), контузии на двата бели дроба, плеврални изливи двустранно, асцит (излив на течност в коремна кухина), контузия на паренхима на черния дроб, разслояване стената на жлъчния мехур, счупване на осмо ребро вляво; б/. Вид и продължителност на лечебния и възстановителния период – 35 дни болнично лечение в периода 20.06.-25.07.2019 г.: гръдната травма е лекувана оперативно за евакуиране на кръвта; фрактурите на бедрената и лъчевата кости са лекувани оперативно за закрито/открито наместване с вътрешна фиксация, Следва постелен режим, рехабилитация. През периода 10-14.02.2020 г. – отстраняване на остеосинтезния пирон от бедрената кост; в периода 19-22.10.2020 г. - отстраняване на остеосинтезния метал от лявата радиална от кост. Възстановителен период около една година; три и половина месеца обездвижване на легло. След третия месец ищцата започнала да се изправя, придвижвала се с помощта на патерици 7-9 месеца.

Понастоящем се движи сама, без помощни средства. Походката е щадяща; в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания –ищцата е търпяла найинтензивни болки през първите месеци, намаляващи до края на първата година; г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 19 години;

3 д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от травмата/ – необходимост от чужда помощ за три и половина месеца, придвижване с патерици; промяна в начина на живот; е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние – възстановителният период е приключил, възстановяването е пълно. Трайн белези от оперативни шевове на лявото бедро, лявото коляно, гръдния каш, шията и лявата предмишница. ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие 19.06.2019 г., което е отразено и в увеличението на лимитите на отговорност на застрахователите след 01.01.2016 г. от 2 000 000 лева на 10 000 000 лева.

Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за съвкупността от всички търпени болки, страдания и неудобства, а не поотделно за всяко конкретно увреждане.

Отчитайки всички изложени обстоятелства и разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл.52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 120000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди: по-интензивни болки с продължителност шест месеца, постелен режим за три-четири месеца; ползване на помощни средства – патерици за около осем месеца; общ възстановителен период до една година с всички неудобства свързани с това – затруднено движение, нужда от чужда помощ, преживян стрес и страх. За разликата над тази сума искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищцата. За разликата до 150000 лева предявеният иск е неоснователен.

Основателна е насрещната въззивна жалба на ищцата касателно извода за наличие на съпричиняване вредоносния резултат. Не е налице нито едно от въведените от ответника основания за принос на ищцата: не се установи тя да е знаела за липсата на правоспособност на водача и липсата на застраховка и регистрация на мотоциклета.

Що се отнася до скоростта, с която се е движил мотоциклетът, при положение, че не ищцата е управлявала, това обстоятелство също не може да обоснове неин принос. По изложените съображения не е налице основание за намаляване на справедливото обезщетение по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата над 100000 лева до 120000 лева и потвърдено в останалата обжалвана част. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата още 20000 лева за пълно обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания. На 4 отмяна подлежи и решение № 260013 от 19.08.2022 г. (с характер на определение), с което ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски над 2992 лева.

По разноските. Ищцата претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, от което съобразно изхода пред въззивната инстанция (при обжалваем интерес пред въззивната инстанция от 100000 лева искът е уважен за 70000 лева), ответникът дължи 1050 лева. Възражението на ответника, че на ищцата не се дължат разноски, е неоснователно. Представеният договор от 10.04.2022 г. установява направеното плащане. Ищцата дължи на ответника заплащане на 1320,60 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска пред тази инстанция. След компенсация ищцата следва да заплати но ответника 270,60 лева за разноски.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху допълнително присъденото обезщетение в размер на 1200 лева.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260040 от 09.12.2021 г. по гр. д. № 113/2019 г. на Окръжен съд Перник в частта, с която предявеният от А. К. К. срещу “ОЗК Застраховане” АД иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100000 лева до 120000 лева, и постановява:

ОСЪЖДА “ОЗК Застраховане” АД, София да заплати на А. К. К. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнително 20000 (двадесет хиляди) лева за обезщетяване на неимуществените вреди от травматични увреждания, причинени при настъпило на 19.06.2019 г. пътнотранспортно произшествие, със законната лихва от 22.11.2019 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част над 50000 лева до 100000 лева и отхвърлителна част за разликата над 120000 лева до 150000 лева.

ОТМЕНЯ решение № 260013 от 19.08.2022 г. по гр. д. № 113/2019 г. на Окръжен съд Перник в частта, с която А. К. К. е осъдена да заплати на “ОЗК Застраховане” АД разноски над 2992 лева.

О С Ъ Ж Д А “ОЗК Застраховане” АД да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса от 1200 (хиляда и двеста) лева.

ОСЪЖДА А. К. К. да заплати на “ОЗК Застраховане” АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски по компенсация в размер 270,60 (двеста и седемдесет 0,60) лева.