Акт от 29.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40031 гр. София, 29.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110108905 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 105427/02.04.2026г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 198438/22.06.2026г. на СРС, подадена от М. Г. Г. и И. Н. Големинов срещу Н. Д. Я..

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:

Дата: 26 януари 2027г.

Час: 11.00

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Ищците М. Г. Г. и И. Н. М. чрез адв. В. П. – АК-София, са предявили срещу ответника Н. Д. Я. искове с правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са собственици на самостоятелни обекти, находящи се в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се на адрес в град София, ***, които самостоятелни обекти неправилно въобще не са заснети и отразени като самостоятелни обекти, въпреки че са такива, а именно: че ищцата М. Г. Г. е собственица въз основа на упражнено от нея давностно владение на жилище със застроена площ около 35 кв.м. и вход от югозапад към имот с идентификатор ***, разположено в северозападната част на първия етаж от сградата с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се на адрес в град София, ул. „Братя Станиславови“ № 100, състоящо се от спалня, трапезария с кухня, входно антре и сервизно помещение, както и че същата е собственица на 1/40 идеална част от дворното място с идентификатор ***, в което е построена сградата; че ищецът И. Н. М. е собственик въз основа на упражнено от него давностно владение на жилище със застроена площ от около 48 кв.м., разположено на втория етаж на сградата с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се на адрес в град София, ул. „Братя Станиславови“ № 100, състоящо се от две стаи, трапезария с кухня и сервизно помещение, както и че същият е собственик на 1/40 идеална част от дворното място с идентификатор ***, в което е построена сградата.

Ищците твърдят, че през 1972г. прабаба им Велика Костова Атанасова закупила от 1

Стойко Младенов Вучев място с площ от 500 кв.м., част от неурегулирана нива, цялата от 4 дка, находяща се в град София, кв. Модерно предградие, м. „Полето“ до железопътната линия при съседи на нивата: железопътна линия, наследници на Хр. Вучев, наследници на Тото Вучев и Александър Костов, и при граници на продаваемата част: наследници на Тото Вучев, наследници на Хр. Вучев, Траянка Крумова Колова и от четвърта страна – продавачът. През същата година Атанасова построила в дъното на дворното място едноетажна къща. На следващата година към нея на калкан била посторена една по-голяма едноетажна къща със застроена площ около 80 кв.м. В първоначално построената къща се установила да живее Йорданка Крумова Я.а /баба на ищците/ със семейството си, а в по-голямата къща се установила да живее Велика Атанасова със семейството си. През осемдесетте години на 20в. пред втората къща и към улицата на калкан била построена още една къща, където заедно със семействата си заживели Н. Крумов Зафиров и Георги Крумов Зафиров – синове на Велика Костова Атанасова. Пак през 80-те години Я.а надстроила втори етаж на първоначално построената в дъното на имота къща. През 1997г. ответникът Н. Д. Я. се оженил и обособил собствено жилище за себе си и семейството си с площ около 30 кв.м. и самостоятелен вход откъм имот с идентификатор ***. Останалата част от първия етаж – около 35 кв.м., също била обособена в самостоятелно жилище с отделен вход.

Така в сградата се оформили три самостоятелни жилища: 1. Жилище на първия етаж с площ от 35 кв.м. с вход откъм югозапад към имот с идентификатор ***, състоящо се от спалня, трапезария с кухня, входно антре и сервизно помещение; 2. Жилище на първия етаж с вход откъм североизток към имот с идентификатор ***, състоящо се от стая с кухня и сервизно помещение с площ около 30 кв.м.; 3. Жилище на втория етаж с площ от около 48 кв.м. и самостоятелен вход с външно стълбище, състоящо се от две стаи, трапезария с кухня и сервизно помещение. В по-малкото жилище на първия етаж живеел ответникът, който бил син на Йорданка Крумова Я.а и вуйчо на ищците, а останалите две жилища се ползвали и поддържали като собственици от ищците, както е описано по-горе.

Сочат, че от 1972г. техните праводатели, а след това и те, явно, несъмнено и необезпокоявано владеели процесните имоти като собственици. Така те придобили самостоятелните жилища и съответните идеални части от дворното място, в което била построени, като уточняват, че давността върху поземления имот броят от 1972г., а върху жилищата – от 2014г., до подаването на исковата молба. В кадастралната карта обаче била допусната грешка и трите построени на калкан сгради били заснети като една единствена такава със застроена площ от 255 кв.м., без съществуващите в първоначално построената едноетажна сграда в дъното на двора самостоятелни жилища да са нанесени като самостоятелни обекти. Уточнява се, че ответникът оспорва правата на ищците върху притежаваните от тях самостоятелни жилища, съответно върху идеалните части от дворното място, заявявайки самостоятелни права върху тях.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Д. Я. не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 124, ал. 1 ГПК е за ищците по тях. Същите следва при условията на пълно и главно доказване да установят, че притежават право на собственост върху съответната реална част от недвижим имот /самостоятелен обект в сграда/ към момента на предявяване на иска (ТР 8/2014-2016-ОСГК, т. 4), че техните самостоятелни обекти въобще не са нанесени като такива в кадастралната карта. По отношение на иска за признаване правото им на собственост върху идеална част от дворното място ищците следва да установят трайно, явно и спокойно упражнявана фактическа власт върху имота, съответно манифестиране на владението, ако то е упражнявано срещу съсобственик или фактическата власт е придобита на друго основание. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Всяка страна следва да докаже своите права на собственост върху имота, съответно обстоятелствата, които изключват правото на собственост на насрещната страна върху него (арг. ТР 11/2012-2013-ОСГК).

Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

По доказателствата:

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ, че представеното копие от „договор за покупко-продажба“ е изключително нечетливо. В случай, че по делото не бъде представено четливо копие, съдът ще приложи 178, ал. 2 ГПК.

ДОПУСКА по инициатива на ищците разпит на трима свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно упражняваното владение върху процесните имоти.

ДОПУСКА, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което, като се запознае с материалите по делото, прегледа строителната документация на сградата /ако има такава/ и направи оглед на място, да отговори на следните въпроси:

1. Налице ли са на място и самостоятелно обособени жилищата, описани в исковата молба и предмет на делото? В случай, че да, то да се изготви схема-разпределение на същите с посочени площ и помещения, както и местонахождението им в рамките на сградата с идентификатор ***.

2

2. Отговарят ли параметрите на обектите, описани в исковата молба, включително площ, помещения и функционално разпределение, на устройствено-техническите и нормативни изисквания за обособяване на самостоятелен обект?

НАЗНАЧАВА за вещо лице В. ЙОРДАНОВ СТОЯНОВ, специалност: архитектура, пълна проектантска правоспособност, тел. ***, ***. ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице за изготвянето на заключението му възнаграждение в размер на 400,00 евро, платими от ищците в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за поставената му задача. УКАЗВА на вещото лице да депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи само след внесен депозит.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за целите на изготвяне на заключението му, включително чрез осигуряване на достъп до имотите/обектите за оглед и измервания. При неоказване на съдействие под каквато и да било форма съдът ще приложи нормата на чл. 161 ГПК!

УКАЗВА на всяка от страните, че:

Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се считат за връчени.

Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.

Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена наполовина).

РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез медиация.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да участват в производство по медиация.

Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3