Решение № 79 от 23.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20262000600132 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на осъдения Я. И. Ш. се релевират основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените наказания.

Посочва като съществени отстраними процесуални нарушения неспазването на разпоредбите на процесуалния закон по събиране, проверка и оценка на доказателствените материали в досъдебното производство и в съдебната фаза, както и липсата на надлежни мотиви към първоинстанционната осъдителна присъда, които представляват копиране на обвинителния акт, не съдържат собственото разбиране на съда за приетата и установена фактическа обстановка, не представят задълбочен анализ и оценка на доказателствените материали, не посочват кредитираните такива, не разкриват отстраняването на 1 противоречията в доказателствените източници, не дават отговор на направените от защитата възражения. Оспорва съставомерност на разгледаното деяние по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като счита, че деянието му следва да се квалифицира като такова по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК поради малкото количество на наркотичното вещество – общо 3,757 грама. Счита, че наложеното му наказание са явно несправедливо, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на деянието и на причинените от него вредни последици. Моли апелативният съд да възобнови производството по делото и да го върне за ново разглеждане, като определи стадия, от който да започне новото разглеждане. Алтернативно претендира настоящият съд да отмени присъдата и въззивното решение и да го оправдае или да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление и му наложи наказание глоба.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство упълномощеният защитник на осъдения Я. И. Ш. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения. Акцентира на порока за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя упрек както към мотивите на първоинстанционната осъдителна присъда, така и към потвърдителното въззивно решение, в които липсва задълбочен анализ, съпоставка и оценка на доказателствените материали, както и отговор на възраженията на защитата по процеса на събиране на доказателствените източници и по приложението на материалноправната норма на чл.354а, ал.3 от НК. Счита, че са налице основания за преквалифициране на деянието като маловажен случай. Изрази позиция за възможна зависимост на осъдения от наркотични вещества, която не би могла да бъде преодоляна чрез налагането и изтърпяването на високи по размер наказания лишаване от свобода. Моли апелативния съд да възобнови производството по делото и да го върне за ново разглеждане или да измени въззивното решение, като преквалифицира деянието като маловажен случай или да намали наложените наказания.

Осъденият Я. И. Ш. не се яви лично в съдебно заседание по проведеното от апелативния съд извънредно производство и не заяви дали поддържа подаденото от него искане за възобновяване на делото.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането на осъдения Я. И. Ш. за възобновяване на наказателното производство, макар 2 и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение.

Изрази становище, че не са допуснати твърдяните от осъдения процесуални нарушения при воденето на досъдебното производство, като процесът по събиране и проверка на доказателствата е напълно законосъобразен и подчинен на процесуалните правила. Намира, че както първоинстанционният, така и въззивният съд правилно и обосновано не са имали възражения срещу процеса на събиране на доказателствата по делото, като са изложили съображенията си по анализа и оценката на доказателствените материали.

Изтъкна, че правните изводи за вината на подсъдимия са основани на съдебните показания на свидетелите, както и на досъдебните такива, прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК. Счита, че свидетелските показания действително са непротиворечиви, логични и взаимноподкрепящи се и не са резултат на интерес от изхода на делото, поради което съдебните инстанции правилно са ги кредитирали. Приема, че решаващите съдилища са изпълнили задълженията си по чл.13 и чл.14 от НПК, изяснили са всички относими към предмета на доказване обстоятелства, като са използвали всички възможни и необходими доказателствени способи.

Не открива съществени нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата и анализът на същите е законосъобразен. Смята, че случаят не изпълва съдържанието на чл.93, т.9 от НК, който определя смисъла на понятието „маловажен случай“, поради което деянието не може да се преквалифицира по чл.354а, ал.5 от НК. Намира наложеното на осъдения наказание от една година лишаване от свобода, което е в предвидения законов минимум, за справедливо. Като заключава, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и няма основания за преквалифициране на деянието и за намаляване на наказанието, както и за оправдаване на осъденото лице, предлага апелативния съд да остави без уважение искането за възобновяване на производството.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения Я. И. Ш., изслуша пледоарията на защитника, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила 3 на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда рег. №11 от 01.12.2025 г. по НОХД №89/2024 г. по описа на Районен съд - Котел, подс. Я. И. Ш. (осъденият в настоящото производство) е признат за виновен в това, че на 28.09.2023 г. в гр. Котел, без надлежно разрешително по смисъла на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл.1 и следващите от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от ЗКНВП държал високорисково наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве таблетки с нето тегло 2,278 гр. с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент 3,4 метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ - 33,20 %, и метамфетамин с нето тегло 1,479 гр. с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент метамфетамин 77,50 %, на обща стойност 128,10 лева съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството /изм. ДВ бр.68 от 8 август 2023 г./, поради което и на основание чл.354а, ал.3, предл. 2, т. 1, предл. 1, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание глоба в размер на 2000 лева.

На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, наложено на подс.

Я. И. Ш. като общо наказание с определение №111 от 09.09.2022 г. по ЧНД №111/2022 г. на Районен съд – Котел и определил първоначален общ режим за изтърпяване на това наказание.

На основание чл.354а, ал.6 от НК отнел в полза на държавата процесното наркотично вещество, предадено на съхранение в Централно митническо 4 управление.

Осъдил подс. Я. И. Ш. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.

По повод въззивна жалба на защитника на подс. Я. И. Ш. с решение рег.

№136 от 11.06.2026 г. по ВНОХД №47/2026 г. Сливенският окръжен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство, съдебният състав счете, че приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите на искателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство и при съдебното разглеждане на делото, доколкото се поддържа, че именно те са в основата на неправилното приложение на материалния закон, а и защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат предмет на обсъждане останалите възражения в искането за възобновяване.

Обстойният анализ на материалите по делото води до категоричен извод за несъстоятелност на аргументите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н.д. №2/2002г. на ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на присъдата. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, те не се считат за такива от категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник. Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство и свързано със събирането на доказателства, е отстранено в съдебната фаза на процеса и съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването, е без значение за изхода на делото.

В съответствие с горните принципни положения, неоснователни са 5 бланкетните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, изразили се в порочно съставени два протокола, съответно протокол за доброволно предаване на предмета на престъплението - процесните високорискови наркотични вещества и протокол за оглед на веществени доказателства, каквито са същите високорискови наркотични вещества и опаковките, в които те са били поставени.

По същината си упоменатите оплаквания са свързани с процедурата по събиране на доказателства в досъдебната фаза. При тяхното обсъждане следва да се има предвид, че предмет на извънредната проверка е постановеният по ВНОХД №47/2026 г. по описа на Окръжен съд - Сливен съдебен акт, а не пряко и непосредствено деятелността на органите на досъдебното производство. Апелативният съд в производството по възобновяване контролира процесуалната и материална законосъобразност на съдебната дейност, но не и тази по разследване. В това производство настоящият съд може да преценява само дали въззивната инстанция законосъобразно е осъществила съответните си правомощия по чл.334 от НПК, в частност в разглеждания казус

– дали правилно е потвърдила изцяло първоинстанционния осъдителен съдебен акт, като не е намерила основания за връщане на делото за ново разглеждане. Отново следва да се отбележи, че когато процесуалното нарушение от досъдебното производство, свързано с процедурата по събиране на доказателства, е отстранено в съдебната фаза на процеса чрез проведено цялостно, задълбочено и всестранно съдебно следствие, то не съставлява основание за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Ако съдебното производство е протекло съобразно правилата на чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и чл.107, ал.2 от НПК, както е в случая, евентуално нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на разследването в хода на досъдебното производство е без значение за изхода на наказателното дело и не може да послужи като основание за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане, както претендира искателят.

Разпечатката съдържа 33 от 144 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac97f5c9-802c-40f9-9f15-80a25d08972f