Решение № 42 от 22.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20228002104241 по описа за 2022 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г.

Д. Г. срещу решение № 261598 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 8543/2020 г. на Софийски градски съд. С определението по чл.288 ГПК като жалбоподател в качеството му на необходим другар е конституиран и А. В. Г..

Жалбоподателката счита, че въззивното решение е недопустимо поради нередовност на исковата молба, тъй като в нея не е посочена стойността на всяка увредена вещ, както и защото при определяне размера на обезщетението съдът включил сума за ремонт на процесния обект, без да е сезиран с искане за това и без да има твърдения за извършен от ищеца ремонт.

Въззивното решение било и неправилно поради допуснати процесуални нарушения: въззивният съд не направил самостоятелна преценка на доказателствата; не била оценена липсата на преки доказателства, които да установяват противоправно действие на детето И., за което да се ангажира отговорността на родителите по чл.48 ЗЗД; съдът и оценителната съдебна експертиза се позовали на частното експертно становище, което е негодно, съгласно чл.195 ГПК, а счетоводната експертиза работила въз основа на баланс, който е инцидентно изготвен и не е бил представен като доказателство по делото; нямало данни за погинали при пожара климатик и телевизор, а те били оценени, при това като нови, въпреки че според документите били частично амортизирани. Неправилни били изводите на съда и по въпроса за съпричиняването.

1

Ответникът в производството Г. К., действащ като ЕТ „Д.-Г. К.“, оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение № 1362 от 31.05.2023 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса следва ли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение в частта, с която се е произнесъл по непредявен иск, както и по въпросите допустимо ли е въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато във въззивната жалба са направени оплаквания за необоснованост на решението и допуснати процесуални нарушения при зачитане на доказателствената стойност на представените доказателства и разглеждането на доводите на страните; следва ли в такъв случай въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество. Първият въпрос е свързан с основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в една негова част, а втората група въпроси – с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за онази част от мотивите на обжалваното решение, които са посветени на възражението за съпричиняване.

За да се произнесе, съставът на ВКС приема следното:

С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е потвърдил решение № 74888 от 22.04.2020 г. по гр. д. № 32870/2018 г. на Софийски районен съд, с което Г. Д. Г. и А. В. Г. са осъдени за заплатят солидарно на ЕТ „Д.-Г. К.“ на основание чл.48, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД сумата 24000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в собствено на ищеца заведение за хранене кафе-аперитив „И.“, находящо се в непосредствена близост до бл. 304 в [населено място],[жк], от пожар, настъпил на 12.09.2016 г. в резултат от поведението на малолетното дете И. А. Г. поради неупражнен от ответниците, в качеството им на нейни родители, надзор върху поведението й, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2018 г., до окончателното плащане.

Районният съд е приел, че на 12.09.2016 г. ответниците Г. Г. и А. Г. не са упражнили надзор върху детето си И., което е било оставено да играе само в междублоковото пространство в близост до тяхното жилище и при игра с огън е предизвикало пожар, който е засегнал заведението на ищеца и е предизвикал в него материални вреди. Прието е, че е доказана причинно-следствената връзка между действията на детето и пожара, както и видът и размерът на вредите. Прието е също, че родителите не са упражнили надзор върху детето, което води до ангажиране на имуществената им отговорност на основание чл.48 ЗЗД.

Отречено е съпричиняване от страна на ищеца.

Потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд е препратил към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията в жалбата е приел следното:

Прието е, че по делото не са събрани гласни или други доказателства, установяващи пряко извършването на противоправното действие от страна на детето И.. Същевременно, разгледани в тяхната съвкупност, показанията на разпитаните свидетели установяват това обстоятелство по безспорен начин. В показанията си свидетелят З. И. казва: „бутахме някакви листа до самото заведение и И. и всички правехме купчинки... следващият ми 2 спомен е как започна да гори цялото това нещо“. От показанията на свидетеля Х. В. се установява, че детето е споделило с майка си, че „е запалило някакъв навес и че всички са имали огън, но и тя си играела с кибрит.... докато си играела с кибрита се намирала на покрива на това нещо, което е запалила - някаква конструкция на трафопост“. Съдът е обсъдил и постановлението от 06.12.2016 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 3383 ЗМК-1298/2016 г. по описа на 08 РУ-СДВР, пр. пр. № 39922/2016 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.331, ал.1 НК, в мотивите на което е посочено, че извършители на палежа на заведение „И.“ са И. А. Г. и З. Ц. И., които обаче към момента на деянието са били малолетни и не могат да носят наказателна отговорност. Прието е, че това постановление не е годно да установи самостоятелно вината, както влязла в сила присъда на наказателен съд, но разгледано в съвкупност с показанията на разпитаните свидетели е от значение за изграждане изводите на съда.

Прието е, че към заведението на ищеца се е намирала пристройка, която се е използвала за склад и в която са се съхранявали дърва за огрев. Видът на вредите е посочен в частно експертно становище, изготвено на 14.09.2016 г., когато експертът е посетил заведението.

Обсъдени са приетите по делото фактури и стокови разписки за закупуване на конкретни вещи в периода 2003 - 2005 г. Стойността на всяка една от увредените вещи и на извършения ремонт са установени от заключението на вещите лица по комплексната СТССЕ. Обсъдена е и съдебно - пожаротехническата експертиза, изготвена въз основа на доказателствата по делото, според която причината за възникналия пожар на 12.09.2016 г. е детска игра с огън.

Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. При доказателствена тежест на ответниците, по делото не са представени каквито и да било доказателства, обосноваващи извод за нарушаване на нормативно установени правила, свързани със складирането и съхраняването на дърва за огрев или за нарушаване на установени или предписани правила за пожарна безопасност.

При определяне на размера на обезщетението съдът е приел, че той се формира от следните суми: 11 211,04 лв. - нанесени щети по заведението; 4 779,74 лв. – стойност на извършения ремонт на заведението и 9000 лв. – новата цена на увредените движими вещи, срещу които те са могли да бъдат закупени след унищожаването им при пожара, а именно климатик „Мидея“ 24, телевизор „Т.“ и вентилационна система. Доколкото сборът от тези суми надхвърля претендираните по частичния иск 24 000 лв., то този иск следва да бъде уважен до пълния предявен размер.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване и по свързаните с тях нарушения на въззивния съд съставът на ВКС приема следното:

Когато съдът присъди нещо, което не е поискано от ищеца , постановеното от него решение в тази част е процесуално недопустимо. Въззивният съд е длъжен да следи служебно за недопустимостта на първоинстанционното решение и да го обезсили, ако констатира произнасяне плюс петитум. От своя страна ВКС също може служебно да обезсили въззивното решение в недопустимата част, съобразно приетото в посочената от 3 жалбоподателката практика на ВКС - т.9 на ППВС № 1/85 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение № 201 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 820/2018 г., I т. о., решение № 34 от 11.08.2016 г. по т. д. № 3107/2014 г. на ВКС, II-ро т.о. и др.

В настоящия случай предмет на исковата молба по чл.48 ЗЗД е претенция за обезщетение на имуществени вреди в резултат на причинен пожар, в който е участвало детето на ответниците И. Г.. Изброените в исковата молба вреди са следните: изгоряла покривна дървена конструкция – 2,80 куб. м.; изгорели стрехи и дъсчена обшивка – 65 кв. м.; изгоряла дървена ламперия – 60 кв. м.; битумни керемиди – 60 кв. м.; изгоряла битумна мушама – 60 кв. м.; унищожен П. улук – 6 л. м.; изгоряла топлоизолация /каменна вата/ - 60 кв. м.; унищожена изходяща вентилационна система с двигател – 13 л. м.; унищожена входяща вентилационна система с двигател – 10 л. м.; изгорял двигател на вентилационна система – 2 бр.; изгорял вентилатор на вентилационна система – 2 бр.; изгорели датчици на охранителна система СОТ; счупено стъкло П. дограма 1,50/1,80 1 бр.; счупена врата тип пистолет П. 1,90, 1 бр.; унищожена хидроизолация – 35 кв. м.; повреден климатик марка „Мидеа“ – 1 бр.; изгорял телевизор марка „Т.“ – 1 бр. и изгоряла и почернена латексова боя 230 кв. м. Тези щети са оценени в таблици № 1 и № 2 от заключението на вещото лице В. П. и възлизат общо на 20211,04 лв., от които 11 211,04 лв. са щетите в имота и 9000 лв. е новата цена на увредените движими вещи, срещу които те са могли да бъдат закупени след унищожаването им при пожара. Тези две суми са присъдени от съда. Отделно от това съдът е счел, че към вредите следва да бъде отнесена и сумата от 4779,74 лв., която представлява извършен от ищеца ремонт в заведението, но тъй като сборът от трите суми надвишава търсените от ищеца 24 000 лв., като резултат съдът е осъдил ответниците да заплатят 24 000 лв. В исковата молба не се съдържа искане за осъждане на ответниците да заплатят извършения от ищеца ремонт, затова съдът не е имал основание да присъжда сума за ремонта. Този ремонт възлиза на 4779,74 лв., от които реално съдът е присъдил 3788,96 лв.

За тази разлика, т.е. в частта над 20211,04 лв. до присъдените от съда 24 000 лв. първоинстанционното и въззивното решение са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени.

По втората група въпроси:

Налице е постоянна практика на ВКС, че независимо от възможността по чл.272 ГПК на въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава нейното решение, той не е освободен от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди и оплакванията във въззивната жалба. В този смисъл са посочените от жалбоподателката решения № 98 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2016 г., III г. о., решение № 221 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1148/2019 г., IV г. о. и решение № 30 от 13.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2378/2019 г., IV г. о. и др.

В настоящия случай по направеното възражение за съпричиняване на настъпилия пожар от страна на ищеца въззивният съд е изложил изключително кратки мотиви - че това съпричиняване не е доказано от ответниците, които носят доказателствената тежест по този 4 въпрос. Съдът обаче не е обсъдил данните по делото, че зад заведението на ищеца, което е пострадало от пожара, е имало долепена незаконна пристройка, която е служела като склад за съхранение на дърва. Според пожаротехническата експертиза пожарът е тръгнал непосредствено от пристройката при детска игра с огън. Вещото лице е посочило редица правни норми, свързани с изискванията за пожарна безопасност на сградите, като е подчертало, че по делото няма документи, от които да се вижда, че пристройката е отговаряла на нормативните изисквания. Посочено е само удостоверение № 61/01.10.2023 г. на СО-район „Искър“ за ползване по предназначение на заведението – кафе-аперитив „И.“.