Определение № 625 от 15.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 625 гр. Варна, 14.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500476 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 146/18.07.2024г., постановено по гр.д. № 322/2023г. ОС – Разград е осъдил на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ Гаранционен фонд да заплати на Ш. Р. А. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие настъпило на 03.08.2023г. ПТП с участието на лекотоварен автомобил „***“, рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като за горницата над присъдените 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева исковата претенция е отхвърлена.

Решението е постановено при участието на А. Р. А. като трето лицепомагач на страната на ответинка.

Срещу това първоинстанционно решение в срока по чл.259 ГПК са постъпили въззивни жалби както следва:

1.Въззивна жалба от ищеца Ш. Р. А., чрез процесуалния му представител адв.Д., с която се оспорва решението в частта, в която е отхвърлен иска му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над присъдените 20 000 лева до претендираните 50 000 лева.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в тази му част. Сочи се, че определеният от съда размер на обезщетението не 1 кореспондира на понятието „справедливост“ по см. на чл.52 ЗЗД, не са обсъдени всички релевантни обстоятелства, въз основа на които следва да бъде определен справедливия размер, в частност доказаните болки и страдания, предвидените в КЗ лимити, не са отчетени инфлационните процеси. Оспорва се и приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат, евентуално определеният за това размер. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в неговата цялост.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – Гаранционен фонд, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Третото лице-помагач не е подало отговор.

2.Въззивна жалба от Гаранционен фонд с вх. № 3732/02.08.2024г., подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител ю.к. К. Я., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която Гаранционен фонд е съден да заплати обезщетение за горницата над сумата от 10 000 лева до присъдения размер от 20 000 лева.

Наведените оплаквания са за необоснованост и неправилно определяне на размера на следващото се обезщетение като прекомерно завишено, както и относно приетия размер на съпричиняването. Излагат се аргументи, че от установената по делото фактическа обстановка следва да се приеме, че съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 75%, а след съобразяване на същия, справедливият размер на дължимото обезщетение е сумата от 10 000 лева. С оглед на това е формулиран петитум за отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която исковата претенция е уважена за горницата над сумата от 10 000 лева до присъдените 20 000 лева.

3.Въззивна жалба от Гаранционен фонд с вх. № 3748/05.08.2024г., подадена от надлежно упълномощен процесуален представител адв.С. П. и съгласно която се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която Гаранционен фонд е осъден за заплати обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 3 000 лева до присъдените 20 000 лева. Оспорва се приетият от съда за справедлив размер на обезщетението с доводи, че същият не съответства на действително претърпените болки и страдания с оглед получените травматични увреждания и липсата на трайни негативни последици. Оспорва се и приетият процент на съпричиняване като се твърди, че същият следва да бъде определен на не по-малко от 80%. Съобразно тези оплаквания е формулирания петитум на жалбата за отмяна на оспорения акт в частта над сумата от 3 000 лева до присъдените 20 000 лева, ведно с отхвърляне на иска за тази част.

Срещу подадените от Гаранционен фонд две въззивни жалби е постъпил 2 общ отговор от ищеца, в който се изразява становище за нередовност на същите, евентуално за тяхната неоснователност.

Наред с горепосочените въззивни жалби е подадена и частна въззивна жалба от Ш. Р. А., с която се обжалва постановеното от първоинстнанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 459/20.08.2024г. Със същото съдът е изменил постановеното от него решение в частта му за разноските като първоначално присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. е намалено на 1 000 лева.

По подробно изложени доводи за неправилност на този съдебен акт се иска неговата отмяна и отхвърлянето изцяло на искането на ответната страна.

Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Относно предприетото от Гаранционен фонд обжалване съдът констатира, че в кориците на първоинстанционното дело се съдържа молба с вх. № 3831/12.08.2024г., изходяща от юрисконсулт Я., с която по повод подадените две жалба, се уточнява, че се поддържа само предприетото обжалване на решението в частта за горницата над сумата от 10 000 лева до присъдените 20 000 лева, ведно с присъдената лихва върху главницата, по изложените в двете жалби оплаквания и поддържани твърдения за съпричиняване в размер на 75 %. С оглед на това съдът намира, че неяснотата относно предмета на обжалването, предприето от Гаранционния фонд е отстранено.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

Искания по доказателствата не са направени.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 26.02.2025г. от 9:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3