Решение № 263 от 23.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Видин, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320102097 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Б. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Градец, обл. Видин, ул. *****************, чрез пълномощника адв.

Л. К. Б. от САК, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 07.01.2025 г. ищцата е сключила с ответника „Сити Кеш“ ООД Договор за потребителски кредит № 1223017 в размер на 2000.00 лева, при фиксиран ГЛП 40.00% и ГПР 48,34%. Посочва се, че съгласно погасителен план ищцата следвало да внесе 11 месечни погасителни вноски в размер на 380.00 лева, която сума включвала главница, лихви и неустойка за представяне на обезпечение.

Поддържа се, че лихвата е прекомерна и само на това основание договорът следва да се обяви за нищожен.

Поддържа се също, че ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора.

Посочва се, че в договора било уговорено кредитополучателя да предостави на кредитодателя обезпечение - безусловна банкова гаранция или поръчителство, като в случай на неизпълнение, кредитополучателят ще дължи 1 неустойка в размер на 1668.55 лева. Още със сключването на договора, на ищеца е начислена такава неустойка, която е включена в погасителния план.

Не е посочен ГПР, не е посочена ясна методика на формиране на ГПР.

Оспорена е клаузата за неустойка като нищожна поради това, че е неравноправна. Кумулирането на неустойка за непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР 48,34% нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се обяви договора за кредит за нищожен.

Претендират се направените по производството разноски, както и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Ответникът в срока за отговор е оспорил твърденията на ищцата за нищожност на договора и за нищожност на клаузата за неустойка, както и е оспорил твърденията за прекомерност на възнаградителната лихва.

Посочил е, че ищцата е сключила общо 15 идентични договора за заем, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита. Наличието на 15 договора за идентични кредитни продукти, всеки от които съдържа оспорената уговорка, опровергава твърденията на ищцата за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора и че клаузите накърняват добрите нрави. Посочил е също, че ищцата е имала възможността да прекрати договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да поиска замяната му с друг вид. Вместо това, по своя инициатива е сключила множество договори с уговорка за плащане на неустойка като е действала недобросъвестно да се обогати за сметка на ответника, ползвайки кредити по договорите и след това да иска прогласяване на недействителността на тези договори.

Претендират се направените по производството разноски.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 2

1223017 от 07.01.2025 г., сключен между страните, ответникът в качеството си на кредитор е предоставил на ищеца, като кредитополучател потребителски кредит в размер на 2000.00 лева, който кредит ищецът се е задължил да върне на 11 месечни вноски при фиксиран лихвен процент в размер на 40 % и годишен процент на разходите – 48.34 %.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от същия договор страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с едно от изброените обезпечения: 1.

Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора кредитополучателят следва да представи обезпечението по ал. 1 в срок до три дни от сключване на договора.

Съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, ако кредитополучателят не представи договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1668.55 лева, като съгласно ал. 2 на същата клауза, неустойката се заплаща разсрочено, съобразно посочен в приложение № 1 към договора начин.

Видно от цитираното Приложение № 1, дължимата неустойка е 3 разсрочена на вноски, като всяка вноска по неустойката е дължима заедно със съответна вноска по кредита. Изрично е посочено, че неустойката се дължи при непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 5 от договора за кредит.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от процесния договор, в случай на забава или неизпълнение на задълженията по договора, кредиторът може да предприеме действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно - изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване на посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани, съобщения и уведомления.

В случаите по предходното изречение кредитополучателят заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите за допълнителни услуги, предоставяни от „Сити Кеш" ООД във връзка с предоставяните от дружеството продукти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът „Сити Кеш“ ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесният договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В случая в договора е предвиден ГПР в размер от 48.34 %. По отношение на спорния между страните въпрос дали уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се прибави към 4 размера на ГПР, съдът намира следното:

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следва да се отбележи също така, че приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Видно от доказателствата по делото, уговореният в договора за потребителски кредит ГПР не включва част от разходите по кредита, а именно т. нар. неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 11 от договора. В случая неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като тя е била изначално известна на кредитора - същата е уговорена още към момента на сключване на договора за кредит, включена е в погасителния план по него, като липсват данни да е била незадължително условие за сключване на сделката, дължи се ежемесечно и представлява част от месечните погасителни вноски. Макар формално заплащането й да е обусловено от евентуално допуснато неизпълнение от страна на кредитополучателя, при съвкупното тълкуване на договорните клаузи е видно, че неустойката би била винаги дължима, тъй като 5 задължението за представяне на обезпечение е практически неизпълняемо - в тридневен срок от сключване на договора да бъде осигурено трето лице поръчител за вземанията по договора, което да отговаря на подробно описани многобройни изисквания или да бъде учредена банкова гаранция, като за това потребителят следва да разполага със средства два пъти в общия размер от главницата и лихвата по договора. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите и функции и представлява скрито възнаграждение за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита.

Видно е, че ГПР без включена в него неустойка е в размер от 48.34 %, като след прибавяне и на уговорената неустойка, която сама по себе си представлява 83.43 % от главницата, то действителният размер на ГПР е 427.35 % и надхвърля многократно предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. За изчисляване размера на ГПР съдът използва онлайн кредитен калкулатор https://www.calculator.bg.

Налага се извод, че действителният размер на ГПР, след прибавяне на дължимата неустойка, надвишава значително максимално допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута - арг. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Вписаното в договора не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.