Решение № 109 от 07.09.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Първомай, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100419 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът И. Г. Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *******, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, моли съда да признае за установено по отношение на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано заедно и поотделно от В. М. В. и Г. А. А. в качеството на изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от адв. Г. Д. М., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, че сключеният помежду им Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ******* г. е нищожен.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за заем Microcredit № ******* г. ответникът предоставил заем от 2 000, 00 лева на ищцата, която следвало разсрочено на 12 месечни вноски да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 465, 04 лева при годишен лихвен процент от 40, 47% и годишен процент на разходите от 48, 90%, а съгласно подписан помежду им Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ******* г. – и да му заплати възнаграждение за допълнителни услуги от 1 302, 48 лева.

Недействителността на втория контракт е обоснована с доводи, че противоречи на чл.

1

10а, ал. 2 от ЗПК, накърнява добрите нрави и е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.

5 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен процент на разходите по кредита, който не е действително прилаГ.ят, тъй като при изчисляването му следва, но не е включено възнаграждението за допълнителни услуги, явяващо се скрит добавък към възнаградителната лихва. С уговарянето на такова се заобикаля чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно методиката за формирането му липсва яснота в текста на заемния договор, което на основание чл. 22 от ЗПК повлича неговата цялостна нищожност и респективно тази на процесното съглашение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 969/11.04.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на иска като неоснователен. Навежда, че нормите на ЗПК са неприложими за процесния договор, чието действие е напълно самостоятелно и независимо от това на Договор за заем Microcredit № ******* г., че допълнителните услуги не са свързани с усвояването и управлението на кредита и не са задължително условие за отпускането му и поради това възнаграждението за тях не участва като компонент при изчисляването на годишния процент на разходите.

Редовно призован в открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител, като с Писмено становище вх. № 3236/11.11.2022 г., депозирано от довереника му, поддържа иска, а ответникът чрез пълномощника си пледира за отхвърлянето му.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.

4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за заем Microcredit № ******* г. (л. 6) и приложимите към него Общи условия (л. 41 – л. 46) ответникът се задължил да отпусне паричен заем от 2 000, 00 лева на ищеца, който усвоил заемната сума и следвало в срок до 01.11.2021 г. да му я възстанови и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент от 40, 47% и годишен процент на разходите от 48, 90%, или общо 2 465, 04 лева, на 12 равни месечни анюитетни вноски от по 205, 42 лева с падеж на 1-о число на месеца, подробно описани в Погасителен план (л. 6) към съглашението.

По Искане от 23.10.2020 г. (л. 37 – л. 38), отправено от заемателя до кредитора, същите се обвързали и с Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ******* г.

(л. 36), съгласно който заемодателят се ангажирал в рамките на работното време на офисите си и след предварителна уговорка със свой служител или кредитен консултант да предоставя на клиента към договора му за заем незадължителен за отпускането му пакет от услуги „Комфорт”, включващ: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска;

2 безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит” АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на дружеството; безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. Кредитополучателят, от своя страна, се съгласил да престира на дружеството доставчик възнаграждение за обслужването в размер на 1 302, 48 лева, платимо разсрочено на 12 месечни вноски от по 108, 54 лева ведно с тези по заемния контракт.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл.

26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв , ги поддържа заедно, съдът не 3 е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ******* г. (л. 36) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – че е противен на закона и добрите нрави, неравноправен по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, заобикалящ закона и акцесорен на договор за заем, който е недействителен по чл. 22 от ЗПК поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, свързано с неясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Първият недостатък се състои в обективното противоречие със законови императиви.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не нарушава на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

Предмет на атакувания договор са допълнителни услуги към заем Microcredit, предоставен по силата на Договор № ******* г. (л. 6), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за потребителски кредит 4 кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.