Решение № 11 от 12.01.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Провадия, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20253130200441 по описа за 2025 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба от „Превоз“ ЕООД, с ЕИК 206519933 представлявано от П.Г.К., срещу Наказателно постановление №03-2500415/29.08.2025 г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, на осн.чл.416, ал.5 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1850, 00 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд НП, въз основа на изложени в същата аргументи, свързани с нарушения на процесуалните и материалните законови правила. Сочи се, че незаплащането на дължимото на работника възнаграждение е поради обективна невъзможност на работодателя да стори това, предвид липсата на налични парични средства, а не на нежелание.

Акцентира се върху неспазване изискванията на чл.42, т.9 от ЗАНН относими към издадения АУАН, предпоставил и съставянето на обжалваното НП, а така и факта, че поради неплащане от страна на „Превоз” ЕООД на възнаграждения/обезщетения на работника И.Б., при една и съща фактическа обстановка и на едно и също основание са съставени 10 АУАН, респ.10 НП. Алтернативно се излага довод за приложимост на чл.28 ЗАНН, а и за налагане минимален размер на санцията.

В съдебно заседание, призованата на осн.чл.62 от ЗАНН - РП-Варна не изпращат представител, като жалбоподателят и неговият процесуален представител не се явяват, а от страна на последния е представена молба в подкрепа на изложеното в жалбата.

Въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Т.Х. излага аргументи във връзка с наведените от жалбоподателя възражения.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

С протокол №ПР 2522004/19.06.2025 г на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ във връзка с извършена документална проверка на „Превоз” ЕООД от служители на 1

Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, на дружеството били дадени отделни предписания, сред които и такива, обективирани в т.3-13, а именно - за изплащане на И.П.Б. на уговореното трудово възнаграждение за месец юни 2024 г на основание чл.

128, т. 2 от КТ; за изплащане на И.П.Б. на уговореното трудово възнаграждение и използван отпуск за месец юли 2024 г на основание чл. 128, т. 2 от КТ; за изплащане на И.П.Б. на платен годишен отпуск за месец август 2024 г на основание чл. 128, т. 2 от КТ; за изплащане на И.П.Б. на уговореното трудововъзнаграждение за месец септември 2024 г . на основание чл. 128, т. 2 от КТ; за изплащане на И.П.Б. на уговореното трудово възнаграждение за месец октомври 2024 г на основание чл. 128, т.

2 от КТ; за изплащане на И.П.Б. на уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2024 г. на основание чл. 128, т. 2 от КТ; за изплащане на И.П.Б. на уговореното трудово възнаграждение за месец декември 2024 г. на основание чл. 128, т. 2 от КТ; за изплащане на И.П.Б. на уговореното трудово възнаграждение за месец януари 2025 г на основание чл. 128, т. 2 от КТ; за изплащане на И.П.Б. на уговореното трудово възнаграждение и такова за използван платен годишен отпуск за месец февруари 2025 г на основание чл. 128, т. 2 от КТ; за изплащане на И.П.Б. на обезщетение за месец март 2025г за срока на предизвестието, след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед№2/13.03.2025 г. ; за изплащане на И.П.Б. на парично обезщетение за срок на предизвестие след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед№2/10.03.2025 г.; за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради прекратяване на трудовото правоотношение И.П.Б..

Срокът за изпълнение на направените предписания - от т.4 до т.13 във връзка с депозирана нарочна Молба на дружеството -работодател бил удължен от дадения такъв 09.07.2025 г. до 23.07.2024 г.

Извършена на 25.07.2025 г. проверка за изпълнение на дадените на дружеството предписания установила неизпълнение на обективираните в Протокол №ПР 2522004/19.06.2025 г т.3-13 такива, което предпоставило и съставянето на АУАН, сред които и такъв с №03-2500415 от 12.08.2025 г. за неизпълнение на задължително предписание №5 за изплащане на И.П.Б. на уговореното трудово възнаграждение за отработените 22 дни за месец август 2024г., срещу който било направено в срок възражение от дружеството, прието за неоснователно от АНО, който и на 29.08.2025 г. въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, издал процесното Наказателно постановление.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени такива събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие, които съдът изцяло кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Актът и наказателното постановление съдържат от формална страна необходимите за тяхната редовност реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като в този смисъл и съдът не релевира направеното от страна на въззивника възражение за противното. Описаното нарушение касателно обективната му съставомерност е по начин индивидуализиращ същото и позволяващ да с е разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано дружеството и както в АуАН, така и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за осъществили се от страна на 2 административнонаказващия орган обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя и конкретната законова разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган. Съдът намира и че НП е издадено, а предхождащия го АУАН е съставен от компетентните за това органи.

Предвид гореизложеното, съдът счита и че в конкретния случай спор по релевантните факти от страните няма, като събраните доказателства са безпротиворечиви по отношение на същите. Установеното в деня на проверката от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Варна се потвърждава и видно от писмените събрани по делото доказателства.

От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, който се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

От обективна страна се установи че въззивника, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е изпълнил в определения срок- удължен такъв до 23.07.2024 г. задължително предписание № 5, дадено с Протокол №ПР 2522004/19.06.2025 г, връчен на 19.06.2025 г. на пълномощник на дружеството, да изплати на И.П.Б. уговореното трудово възнаграждение за отработените 22 дни за месец август 2024г., поради и което правилно дружеството е санкционирано за осъществено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.

За да е налице фактическият състав на същото следва да бъдат установени с доказателства от ДИТ, съответните факти: 1. Влезли в сила задължителни предписания по спазване на трудовото законодателство 2. Пълно или частично неизпълнение на същите в указания от ДИТ срок.

Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ посочва изчерпателно видовете ПАМ, компетентните органи, целите на мерките, материално правните предпоставки и административния акт, с който се налагат. Предписанието е наименование както на административния акт, който следва да бъде писмен, а така и на принудителните мерки, изброени в чл. 404, ал. 1, т. 1 - 9 от КТ според обекта на защита, а именно налагат се за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Нарушенията на трудовото законодателство имат за обект субективни права на работниците. Конкретно за случая, правото на работника да получи в срок уговореното трудово възнаграждение е установено с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ и когато тази норма не бъде изпълнена е налице, както нарушение на трудовото законодателство, така и накърняване на субективните права на работника. Предвид тази специфика на нарушенията, законодателят е предвидил и като възможност за защита на работника - да поиска от ИА „ИТ“ да издаде предписание за отстраняване на нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, чрез което да се удовлетвори правото му да получи възнаграждението си. В контекста на горното, съставомерно се явява бездействието да се изпълни горепосоченото задължително предписание. Самото нарушение е доказано именно чрез приложените писмени доказателства и е описано като неизпълнение на дадено задължително предписание, при което е конкретизирано, че се касае за такова по т. 9 от съставения протокол за извършена на 19.06.2025 г. проверка.

По изтъкнатото възражение свързано с налагането на ЮЛ при една и съща фактическа обстановка и на едно и също основание на наказания по общо 10 АУАН, респ.10 НП следва да се посочи следното:

Със сключването дори само на един трудов договор за работодателя възникват различни по своето съдържание публично правни задължения - гарантиране 3 изплащането на минималните размери на трудовите възнаграждения, за изплащане на обезщетения в определен срок при прекратяването на договорите, за начисляване на трудовите възнаграждения, а тяхното изпълнение може да се търси и чрез принудителните мерки. Идентичността на фактите, които пораждат различните задължения, а именно сключен конкретен трудов договор и неговото прекратяване е връзката между отделните правоотношения с контролния орган, чието неправомерно развитие е основанието за наложените имуществени санкции. Едновременното съществуване на задължението да се изпълнят няколко принудителни мерки за спазване на трудовото законодателство по отношение на трудови договори с един и същи работник не предполага нито изпълнението им с едно и също поведение, нито нарушаването им с едно деяние - всяко задължение има свое съдържание, правопораждащи го предпоставки и поведение, чрез което се удовлетворява. С предписание № 5 от 19.06.2025 г. на работодателя е определен срок да заплати уговореното трудово възнаграждение на Бакърджиев за август 2024 г. на основание чл.

128, т. 2 от КТ, а с другите такива е предписано да се плати уговореното трудово възнаграждение и за използвани дни платен годишен отпуск - за месец юни 2024, юли 2024 г, октомври 2024, ноември 2024 г., декември 2024 г., януари 2025 г., февруари 2025 г., март 2025г. за парично обезщетение за срок на предизвестие след прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед№4/10.03.2025 г. и за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, поради прекратяване на трудовото правоотношение И.П.Б. със Заповед№4/10.03.2025 г. След като всяка принудителна мярка от Протокола има свой конкретен предмет - задължение за плащане на различно по своя вид обезщетение или на трудово възнаграждение за месечен период, а приложените НП санкционират тяхното неизпълнение, то не са налице основания за правно заключение, че е нарушена забраната „ne bis in idem“.

Всяко неизпълнение на влязла в сила принудителна административна мярка, което е виновно, има признаците на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и по силата на чл. 18 от същия закон подлежи на самостоятелно наказване, когато отсъстват обстоятелства, изключващи неговата съставомерност. Нормата на чл. 18 от ЗАНН изрично предвижда, че когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.