Решение № 4349 от 01.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12451/2025
- Вид
- Решение № 4349
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 1 и 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4349 гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20251110212451 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от „,,***''“ ЕООД срещу Електронен фиш (ЕФ) № 8505303547, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на дружеството – жалбоподател е наложена за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.
3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.
В подадената жалба за изложени оплаквания, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че дружеството не е извършило нарушението. Възразява се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Трябвало санкцията да бъде наложена не с ЕФ, а с НП, липсвало описание на нарушението, не била посочена каква такса и в какъв размер следвало да се плати. В актът не била посочена дата на нарушението, а кога било установено. Не било посочено и мястото на нарушението, а къде било установено. Бил нарушен 3-месечният срок от откриване на нарушителя за съставяне на акта. Не ставало ясно дали дружеството е наказано за това, че е допуснато ППС-то в движение, без заплатени задължения, или за това, че не е заплатило тези задължения. Твърди се наличието на маловажен случай, поради което намирала приложение 1 разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не е било представлявано. В непосредствено преди заседанието постъпила молба са релевирани доводи за нарушение на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, е била представлявана от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено е искане за оставяне на жалбата без уважение.
Посочено е, че обжалваният акт отговаря на всички реквизити, а извършеното нарушение е установено и правилно правно квалифицирано. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от насрещната страна като разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.04.2022 г. в 16,22 часа, пътно-превозно средство товарен автомобил ,,***'', с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, се движело в Столична община, по път А-3 км 8+226, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Видно от приобщеното по делото становище (л. 50) за сегмент 1333910986 била дължима такса в размер на 1,43 лева. Нарушението било установено с устройство № 20422, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-3 км 8+226.
Видно от справката от ОДМВР, ППС-то с ползвател дружествотожалбоподател.
За извършеното нарушение срещу дружество като ползвател на регистрираното ППС бил издаден на 28.04.2025 г. обжалваният електронен фиш. Същият бил изпратен за връчване на нарушителя на 23.05.2025 г. и връчен на 04.06.2025 г.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено 2 нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. От същите, представени с административнонаказателната преписка, се извеждат обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от административнонаказаващия орган, както и справката от ОДМВР, всички приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Същите са непротиворечиви помежду си и налагат еднопосочни изводи в горепосочения смисъл, тълкувани заедно и поотделно.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът счита, че по несъмнен начин се установява, че на 19.04.2022 г. в 16,22 часа, пътно-превозно средство товарен автомобил ,,***'', с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, се движело в Столична община, по път А-3 км 8+226, с посока намаляващ километър, който път бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Видно от приобщеното по делото становище (л. 50) за сегмент 1333910986 била дължима такса в размер на 1,43 лева. Доказва се, че атакуваният акт е бил издаден на 28.04.2025 г., доколкото едва тогава се установява наличието на подписан акт с генерирани реквизити, обективиращ властническо волеизявление. От разпечатката на л. 41-42 по делото се установява, че за периода от първия направен в системата запис на 30.04.2022 г. до подписване на атакувания акт, с който същият се генерира финално, в системата касателно фиша са били въвеждани и изменяни данни за 3 нарушителя, вкл. като име на нарушителя и негов адрес. Посочените действия обаче касаят техническа дейност по въвеждане и изменение на реквизитите на акта в системата и не са същински действия по преследване на нарушението по смисъла на чл. 81, ал. 1 и 2 от НК, спиращи и прекъсващи давността. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. Давността спира, когато започването или продължаването на преследването на нарушението зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Не може да се приеме, че самата промяна на наименованието на нарушителя или адреса му са предприети годни да прекъснат или спрат давността действия, доколкото те касаят техническа дейност и не се доказва да са следствие от извършвани от наказващия орган действия по административна проверка, за да се установи кой е нарушителят, като именно вследствие на тази проверка именно да са предприемани действията по промяна на данните в системата.
Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-наказателното преследване, извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП, предвид и Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на електронен фиш следва да намерят приложение сроковете, уредени в разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК. В обратния смисъл извършителят на административно нарушение би бил поставен в понеблагоприятно положение спрямо това на извършителя на престъпление.
Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина, за настоящия случай. За изтичането на тези срокове съдът следи служебно (ППВС № 10/1973 г.). Видно от данните по делото, за нарушението по процесния фиш погасителната давност е започнала да тече на 19.04.2022 г. – датата на нарушението, като до генериране на обжалвания акт с подписването му 28.04.2025 г. е изтекъл тригодишният давностен срок за преследване на нарушението по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, като в този срок не се представят доказателства и не се излагат твърдения да са извършвани действия, годни да прекъснат или спрат давността.
Предвид гореизложеното съдът счита, че е налице основание за отмяна на обжалвания електронен фиш, без да е необходимо да се обсъждат 4 допълнително оспорванията на жалбоподателя и доводите на въззиваемата страна, доколкото това се явява безпредметно и не би променило правния изход по делото.
При този изход на делото право на присъждане на разноски има жалбоподателят. Същият е претендирал разноски, като са представени доказателства за уговорен и сторен разход за адвокатски хонорар в размер на 660,00 лева с ДДС, за уговарянето и заплащането на който се представят доказателства. Направено е възражение за прекомерност от насрещната страна, явяващо се неоснователно предвид минималните размери на адвокатските възнаграждение по разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., която съдът ползва само като ориентир. Предвид това съдът счита, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в претендирания размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № 8505303547, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ и с който на „,,***''“ ЕООД, ЕИК ,,***'', е наложена за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.
3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500,00 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, Код по БУЛСТАТ 000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати „,,***''“ ЕООД, ЕИК ,,***'', със седалище и адрес на управление: гр. ,,***'', ул. „,,***'', на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сумата в размер на 660,00 лева (с ДДС), представляваща сторени в първоинстанционното съдебно производство разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5