Решение № 194 от 06.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Монтана, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20251630102713 по описа за 2025 година

Разглежда се отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.

Предявен е от З. Н. А., ЕГН

********** с адрес: гр.Монтана, ****** срещу ответното дружество *******, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.София п.к.

1766, **** отрицателен установителен иск с пр.осн. чл. 439 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че не съществува вземане на ответното дружество към ищцата, дължимо по Изпълнителен лист от 21.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 80366/2012 г. по описа на РС-Монтана, както следва: 3 205,80 EUR-главница; 93,63 EUR- договорна лихва, дължима за периода от 17.07.2011 г. до 17.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2012 г. до окончателното изплащане; сумите от 65,99 EUR-държавна такса в производството и сумата от 204,68 EUR-адвокатско възнаграждение, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение по отношение на задължението.

Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК.

Към исковата молба се прилагат относими писмени доказателства, които следва да се приемат.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответната страна е постъпил писмен отговор на исковата молба. На първо място се прави възражение за местна неподсъдност на спора на РС-Монтана, тъй като ищцата не действа в качеството й на ,,потребител‘‘ по чл. 113 от ГПК, а на обикновен длъжник, предвид което не би могла да се приложи тази подсъдност. На следващо място, не се оспорва по 1 същество наличието на погасителна давност за вземанията, като не се твърди да са налице действия, прекъсващи давностния срок, но се прави възражение, че производството е процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, тъй като не са предприемани действия по принудително изпълнение, не е налице висящо изпълнително производство, поради което правата на ищцата не са накърнени. Ответникът намира, че не е дал повод за завеждане на делото, предвид което разноските следва да се възложат върху ищцата.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният иск е процесуално допустим. Разгледан по същество, съдът го намира за основателен.

Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Доказателствата по делото са писмени.

Видно е от доказателствата по делото, че последното валидно изпълнително действие по делото е от 09.01.2017 г.- насрочен опис на движими вещи за 09.03.2017 г./неизпълнен/. Оттогава давността не е спирана и прекъсвана, респективно вземанията са погасени с изтичането на 5годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Въпреки, че както възразява ответника, не е налице висящо изпълнително дело срещу ищцата, съдът не намира, че липсва правен интерес от установяване недължимостта на вземането и производството е процесуално допустимо, тъй като видно от приложен на л. 16 от делото отговор на ******* до ищцата, дружеството я уведомява, че има неплатени задължения към него, вкл. и процесното вземане, предприемани са действия от ответника за търсене и събиране на вземането, вкл. и телефонни позвънявания. Предвид посоченото, ищцата има правен интерес от установяване на недължимост на вземането.

Водим от горното съдът намира, че искът, като основателен и доказан, следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото, сългасно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцата има право да й бъдат заплатени от ответника целия размер на направените от нея съдебно- деловодни разноски, съгласно приложен на л. 36 от делото списък на разноските- 196,66 евро-държавна такса и 511,29 евро- адвокатско възнаграждение/общо разноски 707,95 евро/.

Така мотивиран, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. Н. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ****** не дължи на *******, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя ******** суми, дължими по Изпълнителен лист от 21.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 80366/2012 г. по описа на РС-Монтана, както следва: 3 205,80 EUR-главница; 93,63 EUR- договорна лихва, дължима за периода от 17.07.2011 г. до 17.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2012 г. до окончателното изплащане; сумите от 65,99 EUR-държавна такса в производството и сумата от 204,68 EUR-адвокатско възнаграждение , поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК *******, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от управителя ******** ДА ЗАПЛАТИ на З. Н. А., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ****** сумата от общо 707,95 евро съдебно- деловодни разноски, съобразно приложен на л. 36 от делото списък на разноските по чл.

80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3