Решение № 1351 от 08.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1351 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100506900 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 20.03.2020 год., постановено по гр.дело №66835/2018 год. по описа на СРС, ГО, 73 с-в, „ДЗИ-О.З.“ ЕАД е осъдено да заплати на Й. СТ. Й. по искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 368.92 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ – полица №440116211002325 от 10.02.2016 год. за застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от 17.01.2017 год. с лек автомобил с рег.№*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2018 год. до окончателното й изплащане и сумата от 62.41 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 17.02.2017 год. до 17.10.2018 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 108.92 лв., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери, а ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 274.65 лв.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата Й. СТ. Й..

Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционният съд не бил обсъдил всички доказателства по делото. Видно било от удостоверение от 27.01.2017 год. на СДВР, отдел „Пътна полиция“, че на 17.01.2017 год., в 16.03 ч., в дневника за ПТП било регистрирано събитие с процесното моторно превозно средство, за което било заявено, че е 1 самокатастрофирало. Т.е. уведомлението за настъпилото ПТП било направено веднага след настъпването му. В Наредба №Із-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд били посочени случаите, при които органите на „Пътна полиция“ не посещават местопроизшествия. Застрахованият бил изпълнил всички свои задължения по застрахователния договор. На застрахователя били съобщени всички известни данни и обстоятелства, които били от значение за естеството и размера на покритите рискове. Не било налице погрешно уведомяване за съществуването или липсата на обстоятелства от съществено значение за риска. Нямало премълчаване на подобни съществени обстоятелства, действия или бездействия, представляващи увеличение на риска. Застрахованият бил взел всички предписани от застрахователя мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, като своевременно била заплащана дължимата застрахователна премия. Не било налице основание за отказ от страна на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Такъв отказ можело да бъде направен само ако неизпълнението на уговорените в Общите условия задължения от страна на застрахования било способствало за настъпването на застрахователното събитие, оказало било въздействие върху него или е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието. Според нормативната уредба, застрахователят можел да откаже плащане на обезщетение при наличие на поведение, водещо до неизпълнение от страна на ползващото лице, на такова задължение от застрахователния договор, които било значително с оглед интереса му и е било предвидено в закон или в договор. Страните по застрахователното правоотношение били свободни да уговорят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество, така и на основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, но следвало да се имат предвид ограниченията на разпоредбите на КЗ. В случая не се установявало от страна на водача на процесния автомобил да е налице умисъл, а в Общите условия отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение била изключена единствено при умишлени действия от страна на застрахования или от трето ползващо се лице. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „ДЗИ-О.З.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че в случая е приложима клаузата на т. 6.5 от Общите условия по застраховката.

Идентичен смисъл имала и разпоредбата на чл. 407 КЗ. Тъй като процесният автомобил имал частични щети по една и съща полица на обща стойност 1 417.08 лв., то сумата от 3 682.92 лв. се считала за застрахователната сума по процесната полица /5 100 лв. – 1 417.08 лв./. Правилно СРС бил приел също така, че е приложима хипотезата на т. 16 от Общите условия по застраховката, тъй като застрахованият не бил представил изрично предвидените в Общите условия документи за удостоверяване на настъпилото ПТП. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

2

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е частично неправилно.

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се установява, че на 10.02.2016 год. е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско +“ на МПС, клауза „Пълно каско“ – полица №440116211002325, между ищцата Й. СТ. Й., от една страна, като застрахован и „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, от друга страна, като застраховател, с предмет лек автомобил „Ягуар“ с рег.№******* /който е собственост на ищцата/, със срок на застрахователно покритие от 12 месеца – от 12.30 ч. на 10.02.2016 год. до 24.00 ч. на 09.02.2017 год. и застрахователна сума в размер на 5 100 лв., при уговорена застрахователна премия от 450 лв. и данък върху премията от 9 лв., или общо 459 лв., платима на четири вноски, всяка от които в размер на 114.75 лв. – не се спори между страните, че ищцата е заплатила на ответното дружество застрахователната премия, поради което договорът е влязъл в сила. Спазена е формата за действителност на договора съгласно чл. 344, ал. 1 и чл.

345, ал. 1 КЗ. Безспорно е също така, че съществувалия между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие – виж раздел ІІ от Общите условия на ответника за автомобилна застраховка „Каско +“.

Не се спори също така, че във връзка с процесното застрахователно правоотношение били заведени още шест претенции за изплащане на застрахователно обезщетение за застрахования автомобил, като на застрахования били изплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 1 417.08 лв.

Съгласно т. 6.5 от раздел ІІ от Общите условия, при изплащане на обезщетение за частична щета на МПС, автомобилът се смятал за застрахован в размер, равен на разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен в случаите, в които застрахователят има право на регрес срещу неизвестен извършител.

Установено е въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото, че 17.01.2017 год., в 16.03 ч., в дневника за ПТП, воден от отдел „ПП“ – СДВР, било регистрирано събитие с процесния автомобил, за който било заявено, че е самокатастрафирал, а на 01.02.2017 год. третото за спора лице Л.Н.В. уведомил отдел „ПП“ – СДВР, че на 17.01.2017 год., в гр.София, кв.“Малинова долина“, ул.“202“, е претърпял 3

ПТП при управлението на процесния автомобил, който е самокатастрофирал.

На 18.01.2017 год. – в срока по чл. 403, ал. 1 КЗ, ищцата уведомила ответното дружество за настъпилото ПТП, като посочила, че същото е настъпило при движение по стръмна и задънена улица, пресечка на „Бистришко шосе“ – превозното средство поднесло и се ударило в стена.

Превозното средство било огледано от служители на застрахователя /за което не са били калкулирани транспортни разходи/, като бил постановен отказ да бъде изплатено застрахователно обезщетение, тъй като съгласно т. 16.1 от Общите условия на застраховката бил изчерпан лимитът за това.

Видно е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че процесният автомобил към датата на ПТП – 17.01.2017 год. е в експлоатация от около 15 години, действителната му стойност към датата на настъпване на ПТП възлиза на 5 175 лв., а стойността на ремонта по средни пазарни цени – 6 111.74 лв. Установено е също така при разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, че стойността на запазените части на автомобила е в размер на 1 552.50 лв., като малко части на превозното средство били увредени, но на висока стойност /посочени в табличен вид на стр. 2 от заключението/, като нямало увреждане по двигател, скоростна кутия, интериор, задна част на автомобила.

В контекста на изложеното СГС счита, че по валидно сключения договор за имуществено застраховане е настъпило покрито от договора събитие и съответно застрахователят – ответното дружество е в риск. Следователно предявеният иск е установен в своето основание.

По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд приема, че застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се задължава за заплати в случай, че застрахователното събитие настъпи. То има приложно поле при имущественото застраховане и само при него застрахователното плащане има обезщетителен характер – предназначението му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.

Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. При положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези разходи, вместо да се 4 обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си купи вещ със същото качество. Ето защо в подобна хипотеза – каквато именно е и настоящата – увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност – чл. 390, ал. 2 КЗ, размерът на обезщетението е равен на действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането. Както вече бе посочено според заключението по съдебната автотехническа експертиза действителната стойност на процесния автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП е 5 175 лв., като е налице тотална щета – виж чл. 390, ал. 2 КЗ /обстоятелство, което е и безспорно между страните/. От тази действителна стойност следва да бъде приспадната остатъчната стойност на увреденото имущество /стойността на неувредените части/ – в частност в размер на 1 552.50 лв. Т.е. размерът на причинената вреда възлиза на 3 622.50 лв.

Разпечатката съдържа 32 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac957bf2-6d09-4bd4-ab72-a566c9a5b260