Решение № 1096 от 30.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1096 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20251110215409 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от С.О.У.Р., ЕГН ********** против наказателно постановление № 24-4332-032669 от 15.01.2025 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева (357,90 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП .

С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление и най-вече относно временното отнемане на свидетелството за управление на МПС.

В откритото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба и иска отмяна на атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмени бележки.

За АНО, редовно уведомен, не се явява представител в откритите съдебни заседания. Постъпили са писмени бележки от юрк. Кондова, с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде 1 потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поискан от другата страна.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-София.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2024 г., в 15:26 часа, жалбоподателят С. О. У.Р. управлявал в град София, по ул. „История славянобългарска“, в посока от ул. „***оделска“ към бул. „Рожен“, товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** със скорост от 104 км/ч, която била засечена до номер 4. Разрешената максимална скорост за движение в този участък била общовалидната за населено място от 50 км/ч. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система „ATCC CORDON M2“ № MD1195. Автомобилът бил собственост на юридическото лице „Централна консултантска компания“ ЕООД и бил ползван от жалбоподателя С. О. У.Р.. На 26.11.2024 г. жалбоподателят С. О. У.Р. се явил лично в ОПП-СДВР, където попълнил и представил декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, в която записал, че не можел да посочи водача на автомобила на процесната дата и щял да го доведе до 29.11.2024 г. На 29.11.2024 г. жалбоподателят С. О. У.Р. отново се явил лично в ОПП-СДВР, където попълнил и представил декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, че на процесната дата лично той е управлявал превозното средство.

Поради така декларираните обстоятелства, срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 0619948/29.11.2024 г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , а именно за това, че на 14.10.2024 г., в 15:26 часа, управлявал в град София, по ул. „История славянобългарска“, в посока от ул. „***оделска“ към бул. „Рожен“, товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** със скорост от 104 км/ч (след приспадане на толеранса), при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него, актосъставителя и двама свидетели. Жалбоподателят не 2 вписал възражения.

АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 24-4332-032669 от 15.01.2025 г., с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева (357,90 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля М. П., от представената снимка на нарушението и от приложените по делото писмени доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни фактически изводи. Свидетелят П. разказа, че актът е бил съставен в ОПП-СДВР след явяването на жалбоподателя, който попълнил декларация, посочвайки, че лично е управлявал автомобила. След това актът му бил връчен срещу подпис. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви и изцяло съответстват на приложения по делото писмен доказателствен материал.

В съдебно заседание за разпит беше доведен от жалбоподателя свидетелят С. М. Н., който на въпроси на адв. С. заяви, че се познавал с жалбоподателя от около 3 години и на процесната дата нямало как С. О. У.Р. да е управлявал автомобила, понеже на 14.10.2024 г. двамата с още един техен приятел се били качили на Витоша „да отпуснат нервите“. Качили се по обяд, гледали залеза и после се прибрали. Съдът не кредитира абсолютно нищо от заявеното от свидетеля Н., приемайки, че казаното от него не отговаря на истината, на процесната дата не са били на Витоша и цялата тази история представлява единствено защитна версия, с която се цели жалбоподателят да избегне административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. Това е така, понеже на зададени контролни въпроси на съда, за да бъде проверена достоверността на показанията на свидетеля Н., същият заяви, че се качили с неговия автомобил, но не можел да каже точно къде на Витоша се качили (на Копитото, на Златните мостове, на Алеко или някъде другаде), понеже било преди две години, а иначе в детайли си спомняше датата, пушенето на цигари, гледането на залеза и т.н. Заяви, че 3 просто обикаляли, но не можел да се сети по кой път се качили - дали през кв.

„Бояна“ или през кв. „Драгалевци“. При зададен въпрос да посочи марката, модела и регистрационния номер на собствения му автомобил, с който са се качили, за да бъде евентуално проверено на трафик камерите, дали казаното от него е истина, свидетелят Н. първо заяви, че автомобилът бил марка „***“, но не си спомнял модела. После и след напомняне на наказателната отговорност за лъжесвидетелстване каза, че всъщност не си спомнял марката, модела и регистрационния номер на автомобила, понеже всяка вечер излизал с различни автомобили, което надали би могъл да си позволи с оглед възрастта му преди две години и социалния му статус (безработен). После заяви, че тогава всъщност нямал негов личен автомобил, а ползвал служебен такъв.

Отново при контролни въпроси на съда свидетелят Н. не можа да каже към коя фирма е работел и кой е бил служебният му автомобил като марка и модел.

Сподели, че работел в почистваща фирма, но тя не била регистрирана, а после се поправи, че всъщност той работел без трудов договор, а фирмата била регистрирана или по-скоро просто шофирал автомобила, но всъщност не работел във фирмата, след което силно притеснен и разстроен напусна съдебната зала. На база всички тези противоречия и неясноти, съдът прецени, че няма как да кредитира казаното от този свидетел и неговите думи няма как да оборят попълнената от самия жалбоподател декларация, че той е управлявал автомобила, като и за невярно попълнени данни в тази декларация се носи наказателна отговорност за документно престъпление.

Във връзка с изложеното до тук съдът не дава вяра на заявеното и от самия жалбоподател, че бил на Витоша този ден и явно това представлява единствено негова защитна версия. Да не говорим, че според него бил на Витоша с лице на име *** ***, като всъщност и това трябваше да бъде доведеният за разпит свидетел, но изведнъж беше доведен свидетелят Н. (*** явно не се е съгласил да говори неистини пред съда), за който обаче жалбоподателят не сподели в обясненията си да е бил заедно с него на Витоша. Както вече беше посочено, тези обяснения на жалбоподателя няма как да оборят попълнената от самия него декларация, че той е управлявал автомобила, като и за невярно попълнени данни в тази декларация се носи наказателна отговорност за невярно деклариране, а и не е вписал подобни възражения в съставения му АУАН. Не само това, но на жалбоподателя е била дадена възможност в рамките на три дни да посочи лицето, което е 4 управлявало автомобила, а той не го е сторил, записвайки, че лично е шофирал превозното средство. Да не говорим, че в самите си обяснения си противоречеше, дали работодателят му или неговият родител го е посъветвал да се впише като водач на автомобила.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактология.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен в едногодишен срок от извършване на нарушението и в деня на установяване самоличността на нарушителя. С попълването на декларацията на 29.11.2024 г. контролните органи са установили, че отговорност следва да носи жалбоподателят С. О. У.Р., който посочва, че лично е управлявал автомобила на 14.10.2024 г. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразени са правилно и нарушените законови разпоредби. Актът и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, видно от приложените по делото заповеди. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „За нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, с изключение на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато в свидетелството за регистрация 5 на превозното средство е вписан ползвател – на ползвателя, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В 14дневен срок от получаването му лицето, на което е издаден електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Декларацията и копието на свидетелството за управление на моторно превозно средство могат да бъдат подадени по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление и подписана с квалифициран електронен подпис, освен в случаите по чл. 22, ал. 6 и 7 от Закона за електронното управление. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение, като първоначално издаденият се анулира“. В конкретния случай обаче, тъй като превишаването на скоростта е такова, че се предвижда освен глоба и лишаване от право да се управлява МПС, това наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което е спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП.