Решение № 817 от 30.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2821/2022
- Вид
- Решение № 817
- Подписан
- 30.05.2023
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 ал.1 т.3,т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 ал.1 т.3,т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 ал.1 т.3,т.4 и т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.4,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.4,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.4,т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- §5, т.40 · Закон за устройство на територията
- чл.126 т.6 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.415в ал.1 · Кодекс на труда
- § 1 т. 5 · Кодекс на труда
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 817 гр. Варна, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110202821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. К. С. с ЕГН ********** от гр.Варна против НП № 03-2200299/20.04.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, като се твърди, че същото е съставено при съществено нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Твърди се, че вмененото нарушение не е индивидуализирано, като от съдържанието на НП не ставало ясно каква заповед има предвид административно-наказващия орган и кой я е издал, нито защо жалбоподателя има качество на длъжностно лице по акта, нито какви задължения има да изпълнява. На следващо място се сочи, че жалбоподателя не е присъствал по време на проверката извършена от служители на Д ИТ Варна, както и че е нямал задължение да извършва инструктаж на А.С., както и че не е бил запознат с приложената по административно наказателната преписка декларация попълнена от името на С..На следващо място се твърди, че НП не е било издадено в законния срок, както и че са допуснати нарушения на чл.42 ал.1 т.3,т.4 и т.5 от ЗАНН, на чл.57 ал.1 т.4,т.5 и т.6 от ЗАНН.На последно място се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо, като при определянето му е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН.
В съдебното производство жалбоподателя, редовно призован не се явява, представлява се от адв.Р. Ч., ВАК, която в хода по същество пледира за отмяна на НП на наведените в жалбата основания.Претендира разноски.
Въззиваемата – директора на Дирекция Инспекция по труда-Варна, редовно призован се 1 представлява се от юк Ошавкова, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Претендира разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 17.03.2022 год. и на 21.03.2022 год., служители от Дирекция Инспекция по труда-Варна, свидетелите С. И. и М.М. извършили проверка по спазване трудовото законодателство на дружеството „Варекс Консулт-С“ ООД, ЕИК 205 092 403, представлявано от М. К. С. с основна дейност „строителство на жилищни и нежилищни сгради“ в обект-строителен обект-жилищна сграда в УПИ VIII-631, с идентификатор ***, кв.5 по плана за кв.Виница, находящ се в гр.Варна, кв.Виница, ***.
По време на проверката не им били представени документи,доказващи, че работодателя е провел ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа на А.М.С., на длъжност „пазач“ при извършване на СМР, в Книга за инструктаж / приложение 1 /. Констатираното при проверката било описано в изготвения Протокол за извършена проверка, ПР. № 2208900/30.03.2022 год.. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 30.03.2022 г.
Въз основа на установените факти на 30.03.2022 год. св.Б. А. съставил на жалбоподателя АУАН № 03-2200299, като приел, че описаното деяния осъществява нарушение на чл.126 т.6 от КТ във вр. с чл.11 ал.5 във вр. с чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / ДВ бр.102/2009 г./.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на нарушението. Към момента на съставяне на акта нарушителя не посочил, че има възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН са депозирани възражения, идентични с изложените в жалбата срещу НП.
АНО не приел така направените възражения и въз основа на така съставения акт АНО издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателя С. за нарушение на чл.126 т.6 от КТ във вр. с чл.11 ал.5 във вр. с чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / ДВ бр.102/2009 г./, на осн. чл.415в ал.1 от КТ административно наказание глоба в размер на 200 лв..
Разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят Б. Д. потвърждават констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че на обекта са извършени две проверка като и при двете в обекта е бил установен А.С., който ги посрещнал и им заявил, че е пазач в обекта.Представил им личната си карта от където установили самоличността му. Дадена му била да попълни декларация.
2
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит като свидетел Т.С.М., от чиито показанията се установява, че работи във фирмата на жалбоподателя като общ работник, както и че А.М. му е брат. Свидетеля твърди, А.М. е неграмотен, не е работил във фирмата на жалбоподателя, а е преспивал в обекта, тъй като нямало къде да живее.Препитавал се като събирал железа, но през 2022 год. получил инсулт.
От показанията на св.Н. Г. се установява, че е попълнил декларация по чл.402 от КТ от името на А.М.,тъй като последния бил неграмотен.Твърди,че данните в декларацията попълнил по своя преценка, като изписал само имената и ЕГН по личната карта, която С. му дал. Твърди, че попълнил декларацията на С. по начина, по които попълнил и своята, като адреса на фирмата му бил казан от проверяващите от Д ИТ –Варна, двата почивни дни попълнил, тъй като знаел, че по закон се почива два дни.Писал, че С. е пазач, като твърди, че последния му казал, че това е така.Твърди, че е писал за почивките и работното време, тъй като било по закон.Твърди, че С. спял в обекта, твърди, че тъй като на него не му бил провеждан инструктаж, така написал и на С., като не помни дали го е питал за това. За размера на трудовото възнаграждение на С. приел само, че е на минимална заплата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за съответстващи на установената фактическа обстановка.По отношение показанията на св.Т.М. съдът отчита обстоятелството, че А.М. му е брат.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., М. и Г., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – директора на Дирекция“Инспекция по труда“-Варна, съгласно приложената Заповед № 3-0157/16.02.2022 год. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Състава на съда намира, че в хода на административно наказателното производство е допуснати нарушение на чл.57 ал.1 т.6 и чл.42 т.5 от ЗАНН.
В АУАН и НП като нарушение са посочени нормите на чл.126 т.6 вр. чл.11 ал.5 вр.чл.15 ал.1 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и 3 инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
С нормата на чл.126 т.6 от КТ законодателят е вменил задължение на всеки работник при изпълнение на възложената му работа да спазва установените правила за ЗБУТ. Същите са свързани именно с осигуряване на личната безопасност на съответния работник.
От друга страна с процесното НП отговорността на С. е ангажирана затова, че последният в качеството си на „ длъжностно лице” по см. на § 1 т. 5 от ДР на КТ, определено със Заповед от 01.03.2022 г. да провежда инструктаж на работното място на работещите в дружеството не е изпълнил задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно не е документирал провеждането на ежедневен инструктаж / Приложение 1/ на А.М. с ЕГН **********, изпълняващ трудовите функции на „пазач“ в обекта.
Съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г., инструктажите, проведени по реда на наредбата се документират в книги за инструктажи, съгласно Приложение № 1,т.е. при наличието на основанието за това, работодателят е длъжен да провежда ежедневни инструктажи, след което да ги документира в нарочни книги.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за извършване на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.
Анализа на посочените по-горе разпоредби дава основание на състава на съда да приеме, че не може да се установи какво точно нарушение е извършено според наказващия орган – не спазване от работника на правилата по ЗБУТ по смисъла на чл.126 т.6 от КТ или неспазване от страна на задълженото лице задължения за осигуряване на ЗБУТ.
На следващо място, за да възникне задължението за работодателя за провеждане на ежедневен инструктаж, следва лицето - служител или работник да е пряко заето в дейност с висок производствен риск и или дейност на строителен обект на дружеството, покриваща признаците на СМР по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. В конкретния случай по делото не се доказа обстоятелството, на 23.03.2022 г., на посочения в АУАН и НП строителен обект А.С. да е извършвал дейност, която по съществото си да представлява източник на повишен риск. В АУАН и НП е отразено, че С. е „пазач“.От показанията на свидетелите се установява, че грубия строеж на обекта е бил завършен,имало покрив, дограма, било измазано и боядисано, били поставени плочки. Данни, че С. е извършвал строителномонтажни дейности на обекта не се събраха по делото. В показанията си св.Д. посочва само, че С. ги посрещнал и след като се легитимирали ги отвел в стая, която можело да се 4 определи като „битовка“, както и че строителството е дейност с висок производствен риск и трудов травматизъм, но какво е отношението на С. към строителството не се установява.
Най-накрая, но не на последно място, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се доказа по безспорен и несъмнен начин, че на 23.03.2022 год. А.С. е изпълнявал длъжността „пазач“ на посочентия по-горе строителен обект. Това е така, защото се установи, че са некоректно попълнени данните в декларацията по чл.402 от КТ от името на С..
От показанията на св.Г. се установява, че С. е бил неграмотен и той е попълнил декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ вместо него. Г. твърди, че данните свързани с работно време, почивки, трудово възнаграждение е попълнил по свое усмотрение. Г. не е категоричен и дали на А.С. е била възложена работа като "пазач".
Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар С. да се е намирал на обекта не е безспорно установено,че фактически му е била възложена работа като „пазач“ от дружеството и в този смисъл, че жалбоподателя е имал задължението да документира ежедневен инструктаж по безопасност и здраве по отношение същия.