Решение № 7701 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7701 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100505482 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Т. Ц. чрез адвокат В. - назначен за служебен адвокат по реда на ЗПрП срещу Решение 20107 от 06.12.2023г., постановено по гр. д. № 44579/2020г. по описа на Софийски районен съд, 161 с-в, която са уважени предявените от „Софийска вода“ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове по чл. 422 от ГПК с предмет дължимост на суми за доставени „ВиК“ услуги по издадени фактури за периода 03.08.2017г.-04.04.2020г. и лихви за забава за периода 03.09.2017г.-04.04.2020г. .

Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради процесуални нарушения - СРС не обсъдил направените възражения за плащане. Не било съобразено искане от нейна страна за представяне на допълнителни писмени доказателства касови бележки, установяващи плащане по споразумение от 2017г., което споразумение и плащанията по него не били обсъдени. Счита, че е налице хипотеза на чл. 266 ГПКпоради непълен доклад, с оглед на непредоставена възможност да се представят тези писмени доказателства, но няма представени към жалбата никакви документи и няма искане за приемане на нови доказателства.

Не е постъпил отговор на жалбата.

След проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивния съд намира обжалваното 1 решение за валидно и допустимо. За проверка допустимостта на исковете са изискани от Софийски районен съд и приложени по настоящото дело следните ч.гр.дела, а именно ч.гр.д. 5875/2020г.-заповедно , 44 с-в, както и ч.гр.д. 77286/2017г.-заповедно, 162 с-в, както и ч.гр.д. 21751/2017г.-заповедно, 113 с-в, както и ч.гр.д. 29448/2020г. – заповедно 226 с-в. всички между същите страни. От тях се установява, че се отнасят за вземания на ищцовото дружество за периоди различни от заявения в настоящият процес, като частично дублиране на периода е имало по ч.гр.д. 5875/2020г, но заповедта за изпълнение по посоченото дело е обезсилена с влязло в сила разпореждане на СРС преди даване на ход на устни състезания по настоящото дело и не е налице пречка по чл. 126 ГПК.

По същество жалбата е неоснователна. Противно на твърденията в нея СРС е обсъдил представените от ответника-жалбоподател доказателства 9макар да не е бил длъжен-не е подаден отговор на иска и е настъпила преклузия, но с оглед на споразумението което касае друг период (2020-2023г.) ги е счел за неотносими и правилно е уважил исковете с оглед на липсата на оспорване на наличието на облигационно отношение и на размера на дължимите суми. За споразумение с ЧСИ С.Х. е направено твърдение в ОСЗ на 12.12.2022г. и с възражението по чл. 414 ГПк, но доказателства в тази насока и че то касае процесния период не са събрани по делото.

След постановяване на обжалваното решение с молба от 02.01.2024г. са представени запорно съобщение от ЧСИ С.Х. и квитанции за плащания, но с жалбата не е направено искане за събиране на нови доказателства, а и от запорното съобщение касае изпълнителен лист по дело от 2014г. и няма как да се отнася за процесния по настоящото дело период.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20107 от 06.12.2023г., постановено по гр. д. № 44579/2020г. по описа на Софийски районен съд, 161 с-в

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2