Решение № 37 от 05.02.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр. Добрич, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20233200500744 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 15386/04.09.2023 год. на “Карима“ ЕООД, ЕИК 124618276, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, *** срещу решение № 671 /15.08.2023 год. по гр.д.№ 20223230102548 по описа за 2022 год. на Районен съд Добрич ,с което дружеството е осъдено да заплати на “*** Агро“ ЕООД, ЕИК 203943321, със седалище и адрес на управление с. П., Община Генерал Тошево, *** , на основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ, сумата от 22 210. 34 лева, представляваща неиздължен остатък от продажна цена по договор № 004207/01.04.2022 год. за покупко-продажба на земеделска продукция – 40, 908 тона царевица от български произход, реколта 2021 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата,както и разноски по делото в размер на 4688. 41 лева .

С доводи ,че обжалваното решение противоречи на материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по съществото на спора за отхвърляне на осъдителната претенция в пълния размер на нейното заявяване.

1

Въззиваемата страна“*** Агро“ ЕООД, с. П., Община Генерал Тошево счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Спори се между страните , дали е основателно заявеното от въззивника възражение за прихващане ,което да обуслови отхвърляне на исковата претенция ,поради погасяване на вземането на “*** Агро“ ЕООД за сумата от 22 210.34 лв. по договора за търговска продажба от 01.04.2022 год. с вземането на “Карима“ ЕООД на същата стойност,представляващо обезщетение по чл. 79 от ЗЗД,във връзка с чл. 195 от ЗЗД,във връзка с 288 от ТЗ за претърпени вреди от неизпълнение на договор за търговска продажба на пшеница от 20.04.2022 год.Различни са вижданията им относно изводите на първоинстанционния съд за силата, с която ответникът –въззивник е доказал фактическите твърдения на които основава защитата си срещу иска, съобразно вменената му доказателствена тежест, доказателственото значение и стойност на съставени приемо –предавателни ,превозни и платежни документи,начин на осчетоводяване на стопански операции и дадени свидетелски показания и съответно точно ли е приложен материалния закон по въпросите за наличие на действително облигационно правоотношение по договор за продажба,неизпълнение на договорно задължение на ищеца да предостави на ответника пшеница със здрави и цели зърна, в добър търговски вид, годна за преработка, без чужди миризми, без чужди предмети и жива зараза във всички стадии на развитие, без токсични примеси и отровни семена, пестициди, рицинови семена; настъпването на имуществени вреди в размер на 22 210. 34 лева, изразяващи се в директна и индиректна обработка на ПЧМВ – разтоварване и инспекция по време на експедиция от Бюро Веритас България ЕООД; причинна връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на вредоносения резултат. Спори се между дружествата ,какви са последиците за изхода по спора от наличието на правоотношения по договори за продажба между четири субекта – „Билдком“ ЕООД, „Карима“ ЕООД, ЕТ „*** – ***“ и „*** Агро“ ЕООД , подписването на договора от дата 20.04.2022 год., след като стоката е била предадена и транспортирана от базата на ответника до базата на ищеца на дати 08.04.2022 год. и 10.04.2022 год. и разпоредил ли се е ответника с доставена от ищеца продукция с лошо качество в полза на трети лица, което да обуслови основателност на претенция за обезвреда поради неизпълнение на договора в 2 качествено отношение.

При данни ,че първоинстанционния съдебен акт е бил връчен на дата 21.08. 2023 год. , жалба рег.№ 15386/04.09.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез уважаване на исковата претенция и е процесуално допустима.

Обжалваното решение е постановено по осъдителна претенция по чл.

327 ал.1 от ТЗ,във връзка с чл. 79 от ЗЗД на “*** Агро“ ЕООД, ЕИК

203943321, със седалище и адрес на управление с. П., Община Генерал Тошево, *** срещу “Карима“ ЕООД, ЕИК 124618276, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, *** за сумата от 22 210.34 лв.,заявена с искова молба рег.№ 14937/30.08.2022 год. и основана на твърдения, че на дата 01.04.2022 год. между страните бил сключен договор за покупко-продажба на 40.908 тона царевица,реколта 2011 год. срещу цена от 640 лв./тон или общо 26 227.20 лв. и на същата дата доставчикът –ищец по делото издал фактура № 123 с получател ответното търговско дружество. Съставен бил приемо предвателен протокол от дата 02.04.2022 год., удостоверяващ че закупената стока е доставена на купувача с автомобили с конкретно посочени регистрационни номера и местоназначение на доставката.По правилото на чл.

303а ал.3 от ТЗ, падежът на задължението за плащане на продажната цена настъпвал в 14 –дневен срок от датата на предаване на стоката-02.04.2022 год. На 31.05.2022 год. ответното търговско дружество заплатило сумата от 4 016.86 лв.,представляваща част от продажната цена,като в основанието за плащане на задължението, ответникът е вписал „Ф123.4.22 и прихващане 573.2 7.5.2 Пшеница рек. 21 г“.Към датата на плащането между страните не били налични други взаимоотношения, обосноваващи прихващане с насрещни вземания на ответника. Отправено е искане, на основание чл. 327 ал.1 от ТЗ ,купувачът “Карима“ ЕООД да бъде осъден да заплати остатъка от продажната цена в размер на 22 210.34 лв. , ведно със законната лихва считано от предявяване на иска -30.08.2022 год. и до окончателното издължаване.

С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 19524/09.11.2022 год. , ответникът “Карима“ ЕООД , ЕИК 124618276, със 3 седалище и адрес на управление гр. Добрич, *** е оспорил основателността на претенцията, поради погасяване на вземането на ищеца за цена на доставена царевица по договор от дата 01.04.2022 год. поради прихващане с негово вземане в същия размер за обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на договор от дата 20.04.2022 год. за продажба на пшеница.

Потвърдил е , че на 01.04.2022 год. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на 40. 908 тона царевица от български произход, реколта 2021 год. при цена от 640 лв./тон; че е била издадена фактура № 123/01.04.2022 год.; че стоката е предадена с приемо-предавателен протокол от 02.04.2022 год.; както и че за него като купувач е възникнало задължение за плащане на договорената цена.

Посочил е ,че между “Карима“ ЕООД и “Билком“ ЕООД е бил сключен на дата 31.03.2022 год. договор за транзитна продажба по смисъла на чл.329 от ТЗ с предмет 10 000 тона пшеница,реколта 2021 год.,на основание на който стоката била предавана от доставчиците на ответника на това дружество.

Същевременно е изложил и твърдения, че страните по делото имат дългосрочни търговски взаимоотношения. Едноличният собственик и управител на “*** Агро“ ЕООД К. А. К. извършвал търговска дейност с предмет-производство на земеделска продукция и чрез ЕТ “***“, ЕИК ***,регистрирани на един и същ адрес на управление, а добитата продукция се прибирала и складирала едновременно и общо в една складова база в с. П., собственост на ищеца по делото.

И двамата търговци ,доставяли на дружеството –ответник през 2022 год. пшеница,реколта 2021 год.

В периода от 08.04. 2022 год. до 10.04.2022 год. от базата на ищеца били извозени 1 464.680 тона пшеница, за което едва на дата 20.04.2022 год. бил подписан договор между “Карима“ ЕООД и “*** Агро“ ЕООД на цена от 640 лв./тон и издадена фактура № 125/20.04.2022 год.

ЕТ “***- ***“,сключил договор от 01.04.2022 год. за 924.780 тона на цена от 640 лв./тон и издал фактура № 602/01.04.2022 год.ЕТ издал и фактура № 603/11.04.2022 год. за предадени още 1 000 тона при същата продажна цена,като общо количество от 1 924.240 тона било извозено от базата на ищеца до 05.04.2022 год.В изпълнение на описаните правоотношения ,на 4 дата 05.04.2022 год. ,ЕТ изпратил с товарителница № 037364 и приложена кантарна бележка № 1094/05.04.2022 год. до Пристанище-Варна, чрез “Карима“ ЕООД 35.260 тона пшеница с получател “Билком“ ЕООД.

На 05.04.2022 год., по време на товарните операции на кораб „Zmirida“, е било установено наличие на оцветени червени зърна в пшеницата натоварена към този момент в хамбар № 3 (количество около 3 800 тона) .

Поради тази причина от рампата е върнат камион с рег. № *** (***),в който са установени аналогични оцветени/обеззаразени семена. На следващия ден “Билдком“ ЕООД е уведомило ответника и е започнало извозване на некачествената стока.Част от същата било складирано в склад в гр.Варна, а остатъка в базата на дружеството в гр.Добрич.От там стоката била върната с приемо-предавателни протоколи на дружеството ищец и едноличния търговец,тъй като некачественото зърно било установено именно в зърното,извозено от склада в с.П.. Издадени били кредитни известия с № 126/26.04.2022 год. към фактура № 125/20.04.2022 год.; с № 609/05.05.2022 год. към фактура № 602/01.04.2022 год. ,в основанието на които било вписано“върнато количество,несъответствие в качеството“.

Ответникът издал фактури с №№ 571/11.05.2022 год. и 572/11.05.2022 год. с предмет “разходи по неизпълнение на договор“,включващи известните до момента разходи за транспорт при натоварване и връщане на стоката,съхранение,фира, анализи и др. , а търговците заплати сумите.

Междувременно „Билдком“ ЕООД е предявило нови претенции към ответника за некачествена продукция, на обща стойност от 44 420. 68 лева разходи за директна и индиректна обработка на ПЧМВ и инспекция по време на експедиция,за което издал фактура № 1000000573/27.05.2022 год. Същата е била префактурирана (по ½ на ищеца и на ЕТ „***“) с фактури с № 573/27.05.2022 год. и с № 574/27.05.2022 год. – по 22 210. 34 лева на всеки от търговците.

Извършените от ищеца действия по приемане на стоката в базата си и документалното им оформление след нейното връщане от ответника, съставлявали извънсъдебно признание за виновно неизпълнение на договора за покупко-продажба на пшеница № 4222/20.04.2022 год.

По правилата на чл.193 ал.1 и 3 от ЗЗД,чл. 288 от ТЗ ,чл. 195 от ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД, ответникът имал изискуемо и ликвидно вземане срещу ищеца 5 за сумата от 22 210. 34 лева,поради което е отправено възражение за прихващане с вземането,предмет на исковата претенция,а като последица и искане за отхвърляне исковата претенция .

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически твърдения и правни доводи както следва:

Относно претенцията на ищеца:

Не е спорно между страните , а в тази насока са и събраните по доказателства ,че на 01.04.2022 год. между тях е бил сключен договор за покупко-продажба на земеделска продукция № 004207 с предмет 40. 908 тона царевица от български произход, реколта 2021 год. при цена от 640 лв./тон; че е била издадена фактура № 123/01.04.2022 год.; че стоката е предадена с приемо-предавателен протокол от 02.04.2022 год.; както и наличието на задължение за плащане на продажната цена по договора. От приложено по делото платежно нареждане се установява, че на 31.05.2022 год. ответното дружество е превело на ищеца 4016. 86 лева от общо дължимата сума по фактура № 123/01.04.2022 г. в размер на 26 227, 20 лева с посочено основание за превода “Ф 123.1.4.22 и прихващане 573.2.7.5 пшеница рек. 21 г.“ След като по делото е установено по несъмнен начин,сключването на валиден договор за продажба на земеделска продукция при конкретни параметри -количества и цена, че стоката е била предадена на купувача ,който не е заплатил цената й в пълен размер след настъпила изискуемост на вземането на продавача, издал фактура № 123/01.04.2022 год. , то на основание чл. 327 ал.1 от ТЗ “Карима“ ЕООД дължи заплащането на остатъка от цената на закупеното количество царевица на продавача “*** Агро“ ЕООД в размер на сумата от 22 210.34 лв.,ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.