Определение № 11691 от 29.08.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11691 гр. Варна, 29.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20253110103249 по описа за 2025 година

Ищцата сочи, че предявява частичен иск по реда на чл.72, ал.1 от ЗС за заплащане на извършени от нея подобрения в качеството й на добросъвестен владелец в чужд имот, който се е оказал собственост на ответниците. Сочи, че предмет на иска е както увеличената стойност на поземления имот с подобрения, които нямат самостоятелно съществуване отделно от недвижимия поземлен имот, така и изцяло стойността на построената от ищцата в имота сграда.

Подобренията са извършени в поземлен имот с идентификатор *** по кад. карта на гр.Варна, одобрена със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 1036 кв. метра.

Ищцата твърди, че е придобила имота с два нотариални договора – договор за замяна по нот. акт №43, т.XV, дело №4077/96г. на нотариуса при ВРС и договор за покупко - продажба вх. peг.№5987 от 16.04.2003г., акт пор.№165, том XVI от 2003г. на Служба по вписванията - Варна.

На 23.06.2020г. е вписана искова молба от ответниците /или от наследодателите на някои от тях/, за делба на поземления имот и на построената в имота от ищцата сграда по гр.д.№3661/20г. на ВРС. С влязло в сила по отношение на поземления имот решение на Варненския районен съд №262176/21г. по делото, а по отношение на сградата с Решение на ВКС №50082/2023г., делбата както на поземления имот, така и на сградата, е допуснато да бъде извършена между ищцата с квота от съсобствеността 1/9ид.ч., и от друга страна ответниците, при квоти за тях както следва: а/К. Д. Д. /наследник на страната по това дело Д. Н. Д./ - 1/9ид.ч.; б/Д. Н. Д. - 1/9 ид. част; в/Д. Н. С., К. С. С., С. С. С. - наследници при равни квоти на страната по делото С. К.

1

С. с квота 1/6ид.ч. от делбения имот - по 1/18ид.ч.; г/Д. К. С. - 1/6ид.ч.; д/С. С. А. - 1/6 ид.ч.; е/З. И. А. - 1/6ид.ч.

Ищцата счита, че ответниците дължат съответна на квотите им от собствеността върху поземления имот и сградата част от стойността на подобренията.

П.Е. счита, че с предявяване на иска за делба срещу нея през 2020г. вземането й за подобренията по т.1 е възникнало и става изискуемо. Преди предявяване на иска за делба нейното владение върху сградата и поземления имот не е смущавано от ответниците, претендиращи общо 8/9ид.ч., както от поземления имот, така и от сградата, поради което едва от датата, на която тя е получила препис от исковата молба за делба нейното владение върху поземления имот и върху сградата в него е смутено от ответниците с иск, който по своя предмет се отнася и до двата независими един от друг обекта на собственост - сградата и поземления имот. Поради това счита, че вземането и възниква като изискуемо от този момент.

Предвид това, че изградената в имота сграда е самостоятелна вещ подобрение представлява цялата й стойност, тъй като с тази стойност се увеличава актива на имуществото на ответниците. Сградата е построена от ищцата въз снова на Разрешение за строеж 353/19.08.2004г. и представлява семеен хотел завършен в груб строеж до 20.12.2005г., когато е съставен акт за приемане на конструкцията. Разгънатата застроена площ на всички етажи е 490кв.м., а на бара с ресторанта 333кв.м., или общо РЗП 823кв.м.

Цялостната ВиК инсталация по проекта по специалност „ВиК", включваща канализация и водопроводна иновация, както и изпълнението на външна връзка за имота, а също така и Електрическата инсталация са изпълнени в периода от месец ноември 2004г. до октомври 2007г.

Всички работи след грубия строеж на сградата, са изпълнени през цялата 2006г. и до края на месец октомври 2007г.

Поради това, че сградата е построена изцяло от ищцата в качеството й на добросъвестен владелец, претенцията към ответниците по този иск е за заплащане на част от 8/9 от цялостната й пазарна стойност към настоящия момент. Ищцата твърди, че цялата пазарна стойност на сградата към момента възлиза на 180 000лв. От тази стойност 8/9 се равняват на 160 000лв., дължими общо от всички ответници.

Претендира част от дължимите от ответниците 160 000 лв. в размер на 6 400 лв. общо за всички ответници, като от тази част от ответниците се претендират суми съобразно с квотите им от съсобствеността върху сградата, както следва: а/от К. Д. Д. - 1/9, или 800лв.; б/от Д. Н. Д. - 1/9, или 800лв.;

2 в/от Д. Н. С., К. С. С., С. С. С. - по 1/18, или по 400лв.; г/от Д. К. С. - 1/6, или 1200лв.; д/С. С. А. - 1/6, или 1200лв.; е/З. И. А. - 1/6, или 1200лв.;

Относно останалите подобрения в поземлени имот, които нямат самостоятелно съществуване и увеличават стойността на поземления имот.

Ищцата сочи, еч в имота е изграден басейн изпълнен изцяло по одобрения проект и въз основа на Разрешение за строеж №648/01.11.2007г. през периода от м.ноември 2007г. до м.юни месец 2008г.

Оградата на имота е изградена въз основа на Разрешение за строеж №224/29.04.2008г.

Облагородена е и цялата оставаща свободна от застрояване площ на поземления имот - изпълнена е вертикална планировка, подпорни стени, трамбоване и полагане на трайна настилка от естествен камък - гнайс.

Тези подобрения са извършени в периода от м.ноември 2007г. до м.юни 2008г. успоредно с изпълнението на басейна.

Сочи, че тези подобрения нямат самостоятелно съществуване и увеличават стойността на поземления имот.

Претенцията към ответниците по този иск е за заплащане на част от 8/9 от стойността, с която е увеличена стойността на имота към настоящия момент възлизаща на 18 000лв. От тази стойност 8/9 се равняват на 16 000лв., дължими общо от всички ответници.

Претендира част от дължимите от ответниците 16 000лв. в размер на 800лв. общо за всички ответници, като от тази част от ответниците се претендират суми: а/от К. Д. Д. - 100 лв.; б/от Д. Н. Д. - 100 лв.; в/от Д. Н. С., К. С. С., С. С. С. -по 50 лв.; г/от Д. К. С. - 150 лв.; д/С. С. А. - 150 лв.; е/З. И. А. - 150 лв.;

Твърдя, че не е знаела за претенциите на ответниците относно собствеността върху имота към момента, в който е извършила всички подобрения в него.

Моли съда, да осъди ответниците да и заплатят суми и за подобрения, както следва:

Общата сума от 6 400лв. от цялата пазарна стойност на сградата, от които: а/К. Д. Д. - 800лв.; б/Д. Н. Д. - 800лв.;

3 в/Д. Н. С., К. С. С., С. С. С. -по 400лв.; г/Д. К. С. - 1200лв.; д/С. С. А. - 1200лв.; е/З. И. А. - 1200лв.;

Общата сума от 800лв. от увеличената стойност на поземления имот с идентификатор *** по кад. карта на гр.Варна, одобрена със Заповед РД18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, целият с площ 1036кв.м., като от тази част да осъдите ответниците за суми, както следва: а/К. Д. Д. - 100лв.; б/Д. Н. Д. - 100лв.; в/Д. Н. С., К. С. С., С. С. С. - всеки по 50лв. г/Д. К. С. - 150лв.; д/С. С. А. - 150лв.; е/З. И. А. - 150лв.; и да се присъдят разноските по делото.

Ответниците са подали отговор в срока по чл.131 от ГПК в който сочат, че mредявените искове са недопустими, евентуално неоснователни, поради което ги оспорва изцяло.

Сочи, че между страните (или техни наследодатели) са водени следните граждански дела:

По предявен от К. Д. Д. срещу П. Д. Е. иск с правно основание чл.108 от ЗС за процесния поземлен имот - гр.д.№2835/2006г. на ВРС. К. Д. Д. е една от наследниците по закон на реституирания собственик на поземления имот Д. Д. Д., а ответниците в настоящото производство Д. Н. Д. и К. Д. Д., са нейни провоприемници - съответно нейн син и нейна внучка (дъщеря на починалия син Д. Н. Д.). Искът по чл.108 от ЗС е предявен на 26.04.2006г. и вписан на 11.09.2006г., като по силата на влязлото в сила понего решение настоящата ищца е осъдена да предаде владението върху целия поземлен имот №4232 по ПНИ с площ 1000 кв.м.

На 11.05.2010г. П.Е. е предявила срещу К. Д. Д. частичен иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС за сумата 60000лв., представляваща част от цялата сума в размер на 804 321лв., търсени като увеличена стойност на процесния поземлен имот с идентификатор *** вследствие извършени от нейна страна подобрения върху имота, включващи строителството на процесната сграда, нанесена в КК като „вилна сградаеднофамилна" с ид. ***, и на басейн. По предявения иск е образувано гр.д.

№894/2010г. на ВОС, г.о. По делото е постановено Решение №1263/25.06.2012г. на ВОС, с което е уважен изцяло предявеният частичен иск, решението е потвърдено от ВАпС, 4 въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и решението е влязло в сила на 20.06.2013г. Преди да заведе гр.д.№894/2010г. ищцата е поискала от ВОС да допусне обезпечение на бъдещия иск на основание чл.390 вр.чл.397, ал.1 ГПК. С Определение №1125 от 7.04.2010 г. по гр.д.№646/2010 г. ВОС е допуснал обезпечение на бъдещия иск за заплащане на сумата от 60000 лева и осъществяване на право на задържане на имота, в който са извършени подобренията, изразяващи се в съграждането на „Семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена в УГТИ XII 1973, 1974, кв.127 по плана на м."Траката" и „басейн с обща кубатура от 100 куб.м в същия имот", „чрез СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.дело № 20097160400500 на ЧСИ Н. Г., образувано в полза на ответницата срещу молителката, за предаване владението на гореописания недвижим имот, в който са извършени подобренията".

Гр.д.№2122/2013г. на ВОС е образувано по предявен иск от Е. срещу К. Д. Д. за присъждане на стойността на претендираните в производството по гр.д.№894/2010г. подобрения в ПИ с ид.*** над уважения размер по частичния иск. Предявеният иск е приет за допустим и разгледан на същите основания, които са установени със СПН в производството по частичния иск, но е отхвърлен като неоснователен поради насочването му срещу ненадлежна страна.

Е. предявява иск с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС срещу всички наследници по закон на реституирания собственик Д. Д. Д. за присъждане на стойността на подобрения в процесния поземлен имот, представляващи семеен хотел на два етажа, терасовиден етаж и ресторант с бар в сутерена и басейн с обща кубатура от 100 куб.м. По предявеният иск е образувано гр.д.№1601/2016г. на ВОС. С решение №1615/03.11.2017г. на ВОС, потвърдено с решение №49/24.04.2018г. по в.гр.д.№132/2018г. на ВАпС, исковете са отхвърлени като неоснователни поради наведени от ответниците възражения за погасяване по давност на вземането.

С постановление за възлагане от 01.08.2019г. на ЧСИ Ст.Д., peг.№718, П. Д. Е. става собственик на 1/9ид.ч. от процесния недвижим имот с идентификатор *** ведно с 1/9ид.ч. от разположената в него вилна сграда /семеен хотел/, изградена на етап „груб строеж", с идентификатор *** по КККР на гр.Варна. Тази 1/9ид.ч. е била собственост на К. Д. Д. и е придобита от П.Е. по образувано от нея изпълнително дело за събиране на вземането й в размер на 60 000лв., присъдено с решението по посоченото погоре гр.д.№894/2010г. на ВОС.

Към настоящия момент между страните по настоящото дело е висящо гр.д.

№3661/2020г. на ВРС за делба на процесния поземлен имот и построената в него сграда, като по него е допуснато извършване на делбата между страните по делото при квотите, посочени в исковата молба по настоящото дело. В хода на производството по извършване на делбата от страна на П.Е. срещу всичи ответници в настоящото производство са предявени искания за сметки по чл.346 от ГПК за заплащане на направени от нея подобрения в делбения имот - процесиите сграда и други подобрения в процесния поземления имот, тогава оценени от нея съответно на 1 350 000лв. и 337 500лв. С определение 5

№260087/28.05.2024г. ВРС не приема за съвместно разглеждане исканията като недопустими. Определението на ВРС е обжалвано пред ВОС и с Определение №3734 от 03.09.2024г. по в.ч.гр.д.№1680/2024г. въззивната частна жалба е оставена без уважение. В мотивите си ВОС изрично посочва, че „в настоящия случай спорът между П. Е. и наследниците на Д. Д. Д. /ищците в исковото производство/, за осъждане на ищците по исковото производство да заплатят на П.Е., съобразно квотите им в съсобствеността, посочени в решението по допускане на делбата на процесиите имоти, сумата представляваща стойността на извършените от П.Е. подобрения в делбения имот с идентификатор № *** по КККР на град Варна е решен със силата на присъдено нещо с решението постановено по гр. дело №1601/2016г. по описа на ОС-Варна." Срещу това определение е подадена частна касационна жалба, по която е образувано ч.кас.гр.д.№4814/2024г. на ВКС, II ГО. С определение №513/05.02.2025г. не е допуснато касационно обжалване на определението на ВОС, като в мотивите си ВКС изрично приема, че „е случая с влезлите в сила решения, вкл. по гр.д.№1601/2016г., съдът се произнесъл по спорното материално право дължи ли се сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот, вследствие на направени от настоящата жалбоподателка подобрения.