Решение № 560 от 17.12.2008, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ номер ……………….…/ 17.12. 2008г, Година 2008, град Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ на седемнадесети ноември Година 2008 в открито заседание при закрити врата в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Д.М.

Секретар К.М. като разгледа докладваното от съдията Д.М. търговско дело номер 382 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на ГПК

2007 година.

Постъпила е искова молба, подлежаща на разглеждане по реда на гл.39 от ТЗ, вр.гл.13 от ГПК от „Свети Свети Константин и Елена холдинг” АД - град Варна, ЕИК ********* срещу „Харимар” ООД - град Варна, ЕИК *********, с която е предявен иск на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл.630 от ТЗ, основан на двете хипотези в алинеите на чл.607а ТЗ. Претендират се и разноски по делото.

Ищецът насочва претенцията си срещу ответника като капиталово търговско дружество, регистрирано по реда на ТЗ (пререгистрирано по ЗТР след постановяване на обезпечителна мярка). Основава иска си на твърдения за неплатежоспособност на този търговец, като твърди, че не изпълнява изискуем паричен дълг по търговска сделка. Сочи доказателства за сключен, обезпечен с ипотека договор за банков кредит № В 288/23.04.2004г. за сумата от 1 280 000 €, който е уговорен с краен падеж на месечните вноски 25.09.2007г., а впоследствие с Анекс от 29.07.2005г. е променен погасителния план и срока за погасяване до 25.09.2009г. Твърди, че обслужването на банковия кредит е преустановено на 31.03.2006г., след което първоначалния кредитор е упражнил уговореното си право да иска предсрочно изпълнение и е пристъпил към принудително събиране на дълга, като се е насочил към ипотекирания имот. Изпълнението е било спряно по молба на взискателя, след като в производството са били предявени претенции и на други кредитори.

Позовава се на придобиване на вземането от обезпечения кредитор чрез две поредни прехвърляния, съобщени на длъжника, съответно с договор за прехвърляне на вземане(цесия) от 26.10.2007г. на „Холдинг Варна А” АД, а впоследствие от него на цесионера „Свети Свети Константин и Елена холдинг” АД, с договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 11.02.2008г. Не оспорва, че е предявил иск за оспорване на собствеността върху имота на длъжника, даден в обезпечение на придобития дълг, като твърди, че той касае само незначителна част от парцела, в който е построен хотелът, експлоатиран от ответника. Вземането се полза и с други обезпечения, които не са били оспорени.

Наличието на търговски интерес от цесията се свързва и с придобиването на вземането със сконто.

Твърди, че затрудненията имат траен и необратим характер, като предходния сезон е извършвана туристическа дейност изцяло на загуба, като забавянето на категоризацията на хотела и причинено от бездействие на самото дружество. Репликира възражението за злоупотреба с право, като сочи, че плащанията са били прекратени преди придобиването на дълга от молителя и иска за собственост е следвал вече наложена възбрана по изпълнителното дело, образувано от първия кредитор. Позовава се на действие и в обществен интерес и в интерес на сигурността и стабилността на търговския оборот, като сочи, че целта на универсалното производство съвпада с очертаните в твърденията на ответника бъдещи действия по преодоляване на финансовите му затруднения.

Отделно от това, ищецът сочи като допълнително основание за претенцията си свръхзадлъжнялост на дружеството, като твърди, че имуществото му не е достатъчно да покрие задълженията към кредиторите.

Ответникът възразява по допустимост на производството, евентуално по същество, като оспорва легитимацията на ищеца като кредитор по търговска сделка, с довод за недействителност на цесията, основан на възражение за противоречие, евентуално заобикаляне на закона и добрите нрави и сключена при злоупотреба с права. Твърди, че предметът на цесията е по естеството си непрехвърлимо задължение по отношение на друг търговец, който осъществява конкурентна дейност на длъжника. Сочи, че действителната цел на договора за цесия не е била придобиване на вземане, а увреждане на конкурент на пазара, чрез придобиване на формална легитимация за настоящото производство. Доводи за установяване на тази цел се черпят от поведението на същия кредитор при упражняване на друго процесуално право – предявяване на иск за собственост за значителна част от основния актив, предшестващ цесията, поддържането на който прави житейски несъвместно новото активно кредиторово качество на цесионер, целящ осребряване на същия този актив като част от имуществото на длъжника. Евентуално твърди, че дори и да е действителна, цесията не е търговска сделка. Отделно, ответникът е възразил с твърдение за наличие на само временни затруднения, а не на невъзможност за изпълнение на паричните си задължения. Сочи от една страна, че затрудненията му са резултат не на лош мениджмънт, а от спецификите на сезонен характер на отрасъла и първоначални обективни трудности, предшестващи въвеждането на значителен търговски обект в експлоатация. Сочи като причина за временните затруднения неблагоприятните условия за рефинансиране в периода непосредствено преди спиране на плащанията и образуването на изпълнително дело, че хотелът не е бил въведен в експлоатация, не е бил категоризиран и стойността на имота, който е можел да бъде предлаган за обезпечение е била многократно по-ниско от сегашните условия поради повишението на цените на недвижимите имоти и инвеститорския интерес след присъединяването на България към Европейския съюз. Към този момент е съществувало и ограничението за придобиване на земя от чужденци. В момента е подобрена и правната рамка за чуждестранни инвестиции, които промени се отразяват обективно благоприятно и правият затрудненията временни. Забавянето на категоризацията свързва с бездействие на съответните административни органи, чието съгласувано становище е било необходимо, без инвеститорът да може да влияе върху него. Твърди, че в близко бъдеще затрудненията могат да бъдат преодолени както с очаквани приходи от текущ туристически сезон, така и от бъдещи приходи от алтернативно използване на наличният дълготраен актив, чрез преустройството на част от хотела в жилищни обекти и разпродажбата им, както и допълнителни инвестиционни намерения за придобиване на нови обекти, също предназначени за продажба, с цел удовлетворяването на кредиторите. Отделно се позовава на злоупотреба с процесуални права по претендиране на право на собственост върху предмета на обезпечението по придобития дълг, водещо до осуетяване на възможностите за своевременно преодоляване на затрудненията с рефинансиране на дълга. Интересът от предявяване на иск за реална част от терена, върху който попада и хотела се изчерпва според ответника с отблъскването на евентуалните купувачи на актива или части от него. Сочи, че намеренията за преодоляване на загубата с разпореждането на актива, не се свежда до прекратяване на дейността на дружеството, тъй като туристическата дейност, включително и хотелиерската, може да бъде развивана и без задължително притежание на собственост и съществуването на права върху такъв актив. Отделно посочва, че временния характер на затрудненията, налични към спирането на плащанията е можело да бъдат преодолени с ново кредитиране, което също е било осуетено от вписване на исковата молба.

Комулативно се позовава на основанията за отхвърляне на претенцията по чл.631 ТЗ, като сочи, че наличното имущество е на значителна стойност и надхвърля съществуващите изискуеми вземания, като счетоводното му отразяване в баланса не съответства на действителните пазарни стойности. Моли претенцията да бъде отхвърлена.

По допустимостта на претенцията:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на фактите, в хипотезите на двете алинеи на чл. 607а ТЗ. Възраженията на ответника по допустимостта на иска могат да се обобщят като оспорване на активната процесуално легитимация с довод за липса на вземане на ищеца (недействителност на цесията, която го легитимира) евентуално липса на търговски характер на тази прехвърлителна сделка.

Тези доводи обаче се свързват с елементите от фактическия състав на неплатежоспособността и касаят материално правната, а не процесуалната легитимация( в този смисъл е постоянната практика на съдилищата, част от която и публикувана: Решение № 732 от

15.04.2002 г. на ВКС по гр. д. № 2324/2001 г., V г. и Определение от 15.08.2005 г. на САС по гр. д. № 1551/2005 г., търговско отделение, 6 с-в). Съдът приема, че предявеният иск е допустим. Към молбата си кредиторът е представил изискуемите съобразно чл.628 ал.3 и 4 от ТЗ писмени доказателства, както и изискуемите уведомления по ДОПК. Сезиран е компетентен съд.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна по съществото на спора :

І. По легитимацията на ищеца:

Не е спорно между страните, че ответното дружество е поело задължение за връщане на усвоен банков кредит по сключен, обезпечен с ипотека договор за банков кредит № В 288/23.04.2004г. за сумата от 1 280 000 €, който е уговорен с краен падеж на месечните вноски 25.09.2007г., а впоследствие с анекс от 29.07.2005г. е променен погасителния план и срока за погасяване до 25.09.2009г. от приетите заключения по допуснатите по искане на насрещните страни експертизи (съвпадащи си в тези части) се установява, че погашенията по кредита са извършвани до м. март 2006г., след което не се установява изпълнение на погасителния план. Представен е изпълнителен лист, издаден на банката – кредитор по извлечение от банкова сметка на кредита, обявен за предсрочно изискуем, съответно призовка за доброволно изпълнение по изп. дело № 20077190400001, от които е видно, че кредиторът е упражнил правото си на взискване към дата 10.01.07г срещу кредитополучателя и е насочил изпълнението срещу ипотекирания имот, представляващ хотелски комплекс Мистрал, след вписване на възбрана. Не се установява предприемане на действия от страна на длъжника по оспорване на събираемия дълг. Съдът приема за несъмнено съществуването на неплатена част от главницата по кредита след настъпване на падежа. Оспорването на начислението на част от лихвите, основано на довод за липса на основание за предсрочна изискуемост е без значение, доколкото за настоящото производство е достатъчно да се установи наличието, а не точния размер на задължение, неизпълнено на уговорен падеж. Банковият кредит несъмнено представлява търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, както по субективен, така и по обективен критерий.

В настоящото производство обаче ищецът е придобил това вземане по силата на последователно прехвърляне, извършено с две поредни цесии. Длъжникът оспорва именно тази легитимация.

По делото са представени договор за прехвърляне на вземане(цесия) от 26.10.2007г. на „Холдинг Варна А” АД, а впоследствие от него на цесионера „Свети Свети Константин и Елена холдинг” АД, с договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 11.02.2008г. И към двете прехвърляния са представени и надлежни съобщения до длъжника по реда на чл. 99 ал.3 от ЗЗД, извършени от кредиторите-прехвърлители, като второто прехвърляне следва по време получаването на уведомлението. И в двата договора като предмет на цесия е описано вземането за връщане на банковия кредит, подлежащо на принудително изпълнение, съответно с принадлежащото му упражнено право на взискване, наложените обезпечения и натрупани разноски.

Ответникът възразява за недействителност на договорите за цесия, като твърди, че самото прехвърлено вземане като произтичащо от банкова сделка, може да бъде придобивано само от субект, осъществяващ легитимно банкова дейност.

Действително, нормативния режим ( ЗБ) въвежда редица ограничения и специален лицензионен режим по отношение на лицата, осъществяващи банкови сделки. В случая обаче договора за цесия не може да попадне под подобен режим, доколкото не се касае за прикриване на кредитиране (какъвто е случая с договор за заем, разгледан от съда в цитираното от ответника съдебно решение от 03.05.2004г по гр.д. 1237/03г І г.о. ТК на ВКС) нито пък е прехвърлено едновременно както правото на връщане на кредита, така и право получените средства да се използват за ново кредитиране, каквото в същност е естеството на банковата дейност. В този смисъл придобиването само на вземането за връщане на кредита, вече снабдено и с изпълнителен титул, без останалите права и задължения по договора за банков кредит( включващи насочване на постъпления към сметки в тази банка, извършване на пълно банково обслужване, реализиране на определени кредитни обороти и т.н. ) не попада под специалния режим на банковата дейност и обстоятелството, че приобретателят не е измежду лицата по чл. 1 ал.4 ЗБ не може да се приеме за нарушение на закона. По отношение на естеството на вземането, съдът съобразява обстоятелството, че банката е поела задължение да пази търговска и делова тайна, поверена й при изпълнение на договора. Ответникът твърди, че прехвърлянето на вземането на лице, свързано с друг търговец, осъществяващ конкурентна туристическа дейност застрашава интересите му, тъй като е свързано с предоставяне на поверителна и потенциално увреждаща ответника информация. Доказателства обаче за подобно общо уговаряне за заобикаляне на закона или противоречие с добрите нарови в търговията на участниците в последователните цесии липсват. Само обстоятелството че цесионерите са свързани лица ( контролирани от едни и същи лица) не може да обоснове подобно възражение. Би могло да се говори за порок на сделката, сключена изключително с цел злоупотреба с право ( по см. на чл. 289 ТЗ) само ако действително по повод на цесиите конкурента на длъжника беше придобил някаква особена поверителна информация. В договорите за цесия обаче се сочат като предоставена информация само данните за обезпеченията( които между другото вече са били публично оповестени поради регистрационния им режим) и информацията за образуването вече принудително изпълнение ( което пък от своя страна също е било публично оповестено с вписване на възбраната по изпълнителното дело десет месеца преди първата цесия). Общите данни за финансовото състояние на длъжника по годишните отчети за 2006 и 2005г, на които ищеца се позовава при завеждане на делото, дори да са му били предадени от цедентите ( банката е следвало до разполага с тях съгласно чл. чл.