Решение № 125 от 08.06.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125 08.06.2023 година град

Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: БОЙКА

ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА

ТОДОРОВА при секретар Албена Ангелова и с участието на прокурор Гриша Мавров като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 82 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв. Д.Д. ***, против Решение № 11 от 23.02.2023г., постановено по АНД № 295/ 2022г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 60 от 07.12.2022г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление е нарушено изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като била налице неяснота в какво точно се изразява възприето съставомерно деяние и съотв. какво е вмененото на санкционираното лице административно нарушение. Поддържа, че направеното прецизиране на описанието на нарушението в наказателното постановление, не представлява изменение на формулираното в акта за установяване на административно нарушение административнонаказателно обвинение. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 60 от 07.12.2022г. на Директора на РИОСВ - Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е постановил отмяна на наказателното постановление, поради неговата процесуална незаконосъобразност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара

Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Раднево се е развило по жалба на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, против Наказателно постановление /НП/ № 60 от 07.12.2022г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 60 от 13.07.2022г., на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 30.05.2022г. от експерти на РИОСВ - Стара Загора проверка по задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, зауствани от рудник „Трояново-1”, експлоатиран от „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, е взета 1 брой проба отпадъчна вода от Пункт № 1 - точка на заустване в канала ,с посочени географски координати. Направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода съгласно Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-1054/ 20.06.2022г. на Регионална лаборатория Стара Загора, показали превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/ 10.06.2009г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/ 12.10.2017г. издадено от

Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, по показател сулфати.

Наказващият орган е приел, че „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД е допуснало нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ – дружеството зауства отпадъчни води във воден обект, като нарушава емисионни норми – „Индивидуални емисионни ограничения”, поставени в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/ 10.06.2009г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/ 12.10.2017г., издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, във връзка с установено превишение по показател „сулфати“, като основание за налагане на административна санкция по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.

Радневският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление не съдържа изискуемото се по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН пълно и ясно описание на нарушението.

В мотивите към решението са изложени съображения, че описанието на деянието не дава възможност да се разбере в какво точно се изразява възприето съставомерно деяние и съотв. какво е вмененото на санкционираното лице административно нарушение. Формулиран е и извод, че не е установено и доказано по несъмнен начин извършването на нарушението.

Решението на Радневския районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.

Не се споделя извода на въззивния съд, че наказателното постановление не съдържа пълно и ясно описание на нарушението от фактическа страна съгласно изискването по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД е санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция от 2000лв. до 10 000лв, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Административнонаказателното обвинение от правна страна се основава на допуснато нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ, която норма регламентира като задължение на водоползвателя – титуляр на разрешително, да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. От фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с това, че „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, като водоползвател - титуляр на разрешителното, зауства отпадъчни води във воден обект, като нарушава емисионни норми – „Индивидуални емисионни ограничения”, поставени в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/ 10.06.2009г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/ 12.10.2017г., издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, по показател „сулфати“.

Превишаването на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с разрешителното за заустване на отпадъчни води, се свързва с неизпълнение от водоползвателя – титуляр на разрешителното, на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ – да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното. Аргумент за това е и регламентация по Наредба № 2 от 08.06.2011г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Посочената Наредба е издадена в изпълнение на законово делегираната на Министъра на околната среда и водите компетентност по чл.135, ал.1, т.13 от ЗВ, да регламентира реда и начина за издаване на разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и изискванията при определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в разрешителните за заустване.

Един от параметрите, които следва да се определят с издаваните по реда на Наредба № 2 от 08.06.2011г. на МОСВ разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, е за индивидуалните емисионни ограничения на характерни замърсители/ показатели на отпадъчни води по потоци. Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване се определят за всеки конкретен случай чрез прилагане на комбинирания подход по см. на §1, ал.1, т.53 от ЗВ, който представлява регулиране на заустването на отпадъчни води в повърхностни водни тела чрез едновременно прилагане на най-добрите налични техники и/или емисионни норми при източника на отпадъчни води, от една страна, и изискванията за постигане на целите за качеството на водите в повърхностното водно тяло - приемник на отпадъчните води, от друга страна. Заустването на отпадъчни води при неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, представлява съставомерно изпълнително деяние по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, квалифицирано като нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика. Следователно обвинение, основано на извършено заустване на отпадъчни води във воден обект, в нарушение (при неизпълнение) на разрешително за заустване на отпадъчни води в част „индивидуални емисионни ограничения”, от водоползвател - титуляр на разрешителното, поради допуснато превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води, представлява именно нарушение на чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ – неизпълнение на регламентираното с тази законова норма задължение да се поддържа необходимото качество на водата /от гл.т на определените индивидуални емисионни ограничения/, в съответствие с условията на разрешителното. В този смисъл с оглед на направеното в НП описание на нарушението от фактическа страна, не е налице нито неяснота в какво точно се изразява възприето съставомерно деяние, нито неяснота какво е вмененото на санкционираното лице административно нарушение. Административнонаказателното обвинение е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа страна чрез посочване на съставомерното изпълнително деяние по чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ - (ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в отклонение от предвидените условия в разрешителното), при описание на фактическите обстоятелства, релевиращи неизпълнение от водоползвателя – титуляр на разрешителното, на задължението му по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното – установено превишаване на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешителното за заустване на отпадъчни води, по показател сулфати.

Противно на приетото от въззивния съд, налице е изискуемия се конекситет между фактическото обвинение (фактическото описание на съставомерното изпълнително деяние) и неговата правна квалификация (от гл.т на посочената като нарушена законова разпоредба и приложената санкционна норма).

Абсолютно необоснован е и изводът на

Радневския районен съд, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение не е установено и доказано по несъмнен начин. Не е спорно, че по „Индивидуални емисионни ограничения”, поставени в Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120022/ 10.06.2009г., последно актуализирано с Решение № РР-3184/ 12.10.2017г., издадено от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, определените допустимите емисионните норми на това място на заустване на отпадъчни води по показател „сулфати“, е 400мг/л.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ac920431-5fb8-4bdf-82d0-a3d53b936af9