Решение № 189 от 03.11.2023, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 309/2023
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 03.11.2023
- В сила
- 14.12.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1, т. 25 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 147 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 148, ал. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 157, ал. 2 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 4 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- § 1, т. 8 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Варна, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20233000500309 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на КПКОНПИ, гр.
София, подадена чрез надлежен процесуален представител, против решение № 574/15.05.23г., по гр.д. № 1816/20г. на ОС-Варна, с което е отхвърлен иска й против С. Р. Д. и Н. М. М. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 279 486.56 лева, както следва:
1.На основание чл. 142. ал. 2. т. 1 във вр. с чл. 141 във връзка чл. 147 от ЗПКОНПИ от С. Р. Д.:
- сумата в размер на 22 645 лв., представляваща намерените и иззети парични средства в жилището, обитавано от проверяваното лице (подробно описани по пачки и купюри) и при обиска му общо 135 лв. (описани по номера на банкноти и номинали);
2. На основание чл. 142. ал. 2. т. 1 и т. 5 във връзка с чл. 141 във връзка чл. 147 от ЗПКОНПИ от С. Р. Д. и Н. М. М.:
- 66 137.53 лв., представляваща сбор от сумите 44 000 лв., равностойността на 2 280 щ.долара и 60 850 турски лири, представляващи иззети парични средства от банков сейф № 158 в „Б. Д." ЕАД (подробно описани по пачки с номинали на купюрите)
3. На основание чл. 142. ал. 2. т. 1. вp. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С.
Р. Д.:
- сумата в размер на 300 лв., представляваща левовата равностойност на 1 наличните 30 дружествени дялове от „Р. К.“ ООД.
4. На основание чл. 142. ал. 2. т. 5 във вp. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н. М. М.:
- сумата в размер на 100 лв., представляваща левовата равностойност на наличните 100 дружествени дялове от „Н. М. Ъ.“ ЕООД.
5. На основание чл. 151 във връзка с чл. 142. ал. 2. т. 1, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С. Р. Д.:
- сумата в размер на 23 680 лв., представляваща непреобразуваната част от пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Ланд Ровер“, модел „Рейндж Ровер“ с peг. № *;
- сумата в размер на 600 лв., представляваща получен паричен превод през 2014г. чрез системата WESTERN UNION от третото лице Вл. Ив.;
- сумата в размер на 50 лв., представляваща непреобразуваната в друго имущество вноска на каса от 22.12.2011г. по разплащателна сметка в евро BG*;
- сумата в размер общо на 24 360.85 лв., представляваща непреобразуваната част от получени преводи от трети лица по разплащателна сметка в евро BG*;
- сумата в размер на 10 лв., представляваща непреобразувани в друго имущество вноска на каса от 27.08.2013г. по спестовна сметка в лева BG*;
- сумата в размер общо на 2 575.50 лв., представляваща непреобразуваната част от получените преводи през 2016г. от трети лица по спестовна сметка в лева BG*.
6. На основание чл. 151 във връзка с чл. 142. ал. 2. т. 5, във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н. М. М.:
- сумата в размер на 32 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване 18.06.2019г. на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ:
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ- МАГАЗИН, с идентификатор *** в сграда № 8 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, р-н „Младост“, ул. „*“ № *, с площ по документ за собственост от 23 кв.м., а съгласно данъчна оценка - с площ от 20кв.м.;
- сумата в размер на 17 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване 18.06.2019г. на следния НЕДВИЖИМ ИМОТ: ГАРАЖ № 3, със застроена площ от 18.30 кв.м., находящ се в град Варна, общ. Варна, обл. Варна, с административен адрес: ул. „*“ № *, етаж *, попадащ в сграда № 29 в поземлен имот с идентификатор ***;
- сумата в размер на 28 946.29 лв., левова равностойност на 14 800 евро представляваща платен депозит за предстоящо закупуване на недвижим имот АПАРТАМЕНТ № 40, находящ се на пети етаж и на ПАРКОМЯСТО 17-18 на 2 ниво -1, разположен в жилищна сграда на етап идеен проект, която предстои да бъде изградена в УПИ VI-1801, кв. 11а, 26 м.р. с идентификатор ***;
- сумата в размер на 1 910 лв. представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Пежо“, марка „206“ с peг. № *;
- сумата в размер на 7 260 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Ауди“, марка „С 8“, с peг. № *;
-сумата в размер на 16 580 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „КУ 7“, peг. № *;
- сумата в размер на 20 лв., представляваща непреобразувани в друго имущество вноска на каса от 09.02.2015г. по разплащателна сметка в лева BG*;
- сумата в размер общо на 10 126 лв., представляваща непреобразувани в друго имущество вноски на каса по разплащателна сметка в лева BG*;
- сумата в размер на 7 000 лв., представляваща непреобразуваната част от получен входящ превод от разплащателна сметка № BG*;
- сумата в размер общо на 10 000 лв., представляваща непреобразувани в друго имущество вноски на каса по разплащателна сметка в лева BG*;
- сумата в размер на 18.37 лв., представляваща начислена лихва върху сума с неустановен произход по разплащателна сметка в лева BG*;
- сумата в размер общо на 7 950 лв., представляваща получени преводи и вноски на каса от трети лица по сметка с дебитна карта в лева BG*;
- сумата в размер на 17.03 лв., представляваща непреобразувани в друго имущество вноска на каса от 24.04.2019г. по сметка с дебитна карта в лева BG*;
Във въззивната се поддържа, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на съда, че по делото не е установено наличието на фактическо съжителство между двамата ответници, което да обоснове основателността на иска. Позовава се на приета по делото справка от МВР, в отговор на искане от Комисията от 16.01.20г., в която е посочено, че ответницата М. живее от 9 години на семейни начала с проверяваното лице С. Р. Д.. Освен това е било установено, че през последните 4 години двамата живеят заедно с дъщеря си Ст. в гр. Варна, ул.
„*“, № *, ет. *, ап. *. Направеният от съда извод е основан на свидетелските показания, дадени от заинтересувани в полза на ответниците свидетели, и е следвало да бъдат преценявани с оглед нормата на чл. 172 от ГПК. Поради това анализът за определяне на несъответствието следва да включва данните за двамата ответници. Позовавайки се на І-ви вариант от заключението на 3
СИЕ, което сочи на несъответствие между имуществото на ответниците и нетните им доходи в размер на общо 310 359.89 лв., въззивникът претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В предвидения в закона и указан от съда срок са депозирани отговори на въззивната жалба от насрещните страни Н. М. М. и С. Р. Д., и двамата представлявани от адв. Т. П. от АК-София. Изцяло се споделя извода на съда за недоказаност по делото на фактическо съжителство между двамата ответници, което да съответства на дефиницията му, дадена в § 1, т. 18 от ДР на ЗПКОНПИ. Цитираната от въззивника справка на МВР е частен свидетелстващ документ и няма обвързваща съда доказателствена сила.
Освен това съдът е кредитирал не само показанията на разпитаните по делото свидетели, но е взел предвид и писмените доказателства за наличието на регистрирани различни поС.ни и настоящи адреси на двамата ответници.
Поради това в отговора си М. сочи, че не е налице основание за ангажиране на нейната имущества отговорност по предявения от Комисията иск, още повече, че двамата с ответника Д. нямат общо придобито имущество. Освен това се сочи, че след като не е установено наличието на „значително несъответствие“ по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ при проверяваното лице Д., то не е налице основание за отговорност и на ответницата М..
Оспорва се и поддържаното от Комисията за наличието на „значително несъответствие“ и при самата ответница М.. В отговора на Д. е посочено, че установеното по делото имущество, придобито през проверявания период е в размер на 51 936.78 лв. (вариант 2 на заключението на СИЕ). Освен това дори и да се приеме наличието на фактическо съжителство между ответниците, то в имуществото не следва да се включват преминалите през банковите им сметки парични суми, които не са налични в края на проверявания период, не са трансформирани в друго имущество, а само са били потребени. Същото се отнася и до паричните средства, получени при отчуждаването на вещи, които не са били преобразувани в друго имущество и не са налични. Застъпеното от ищеца становище за противното, противоречи на т. 1 от ТР № 4/18.05.23г. по т.д. № 4/21г. на ОСГК на ВКС. Всеки от въззиваемите претендира отхвърляне на въззивната жалба чрез потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените разноски по делото.
В настоящото производство на ищеца КПКОНПИ, гр. София (въззивник в настоящото производство), са дадени указания да направи уточнение дали претендираните за отнемане парични суми, за които е посочено в исковата молба, че представляват: пазарни стойности на отчуждени недвижими имоти и на МПС, получени преводи по банкови сметки, извършени касово вноски по банкови сметки и начислени лихви по банкови сметки, са налични в патримониума на съответния ответник в края на проверявания период. С молба от 11.08.23г. представител на КПКОНПИ е уточнил, че Комисията няма данни да са налични в патримониума на съответния ответник претендираните за отнемане парични суми към края на проверявания период.
4
В с.з. изразените във въззивната жалба и в отговорите становище се поддържат чрез процесуални представители на страните.
За да се произнесе настоящият съд прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по подадената на 24.07.20г. искова молба, с която Комисията е предявила на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ иск за отнемане на имущество на обща стойност от 297 356.56 лв. (след допуснатото изменение на иска в с.з. на 27.04.23г., отразено в изготвения на 03.05.23г. протокол от заседанието, общата стойност на претендираното за отнемане имущество е в размер на 279 486.56 лв.) от ответниците С. Р. Д. от гр. Варна и Н. М. М. с постоянен адрес в с. Ст. О., общ. Д. Ч., за което се твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената против Д. проверка от 25.04.2009г. до 25.04.2019г. В исковата молба Комисията е посочила, че е образувала проверката въз основа на постъпило уведомление от органите на прокуратурата за привличане на С. Р.
Д. като обвиняем по ДП № 223/19г. по описа на ОД на МВР-Варна, пр.пр. № СП 1064/19г. на ВОП, за това, че на 18.04.19г. в гр. Варна, сам и в съучастие като извършител с посочени лица, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение на високорискови наркотични вещества (подробно описани по вид и количество) – престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Същото попада в хипотезата на чл. 108, ал. 1, т. 25 от ЗПКОНПИ.
С решение № 252/05.02.20г. на Комисията е било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а с решение № 1273/15.07.20г. на Комисията е прието да се внесе искане в съда за отнемане на незаконно придобито имущество от ответниците (в т. І, л. 46-83).
За да обоснове основателността на предявения иск Комисията е посочила, че в хода на образуваното наказателно производство на 18.04.20г. са били извършени обиск и изземване, както и претърсване и изземване на следните вещи: при обиска на ответника Д. са били намерени общо 135 лв., които той е посочил, че са негови, а от претърсването на неговия апартамент в гр. Варна на ул. „*“, № *, ет. *, ап. * са били намерени и иззети парични средства (подробно описани по видове и брой на купюрите) на обща стойност от 22 510 лв. При извършено на 19.04.19г. претърсване на банкова касета с № 158 във ФЦ „Пр.“ на „Б. Д.“ ЕАД, отворена с ключ, намерен и иззет при претърсването на посочения по-горе апартамент, е била иззета сумата от общо 44 000 лв., 2 280 щ.д. и 60 850 турски лири, с обща равностойност от 66 137.53 лв. (подробно описани по видове и брой на купюрите). Отбелязано е, че банковата касета е била с титуляр ответницата М., но е била ползвана от ответника Д..