Решение № 448 от 27.11.2025, Районен съд - Гоце Делчев

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 448 гр. Гоце Делчев, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20251220100519 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. Х. И. от с.Абл. обл.Бл. против „ИВ-3 Гр. ЕООД, гр.Г.Д., обл.Бл.. Иска се да бъде признато за незаконно прекратяването на Трудов договор № ** от 29.10.2024 г., тъй като ищцата не е давала съгласие по чл. 321, ал.1, т.1 от КТ, както и поради нарушение на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде осъден ответника за и заплати обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението, и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 и за 2025 г. Иска да й бъдат присъдени и сторените съдебни и деловодни разноски.

Твърди се от ищеца, че е работила в ответното дружество на длъжността „продавач консултант“ въз основа на трудов договор № **/29.10.2024 г. В периода 17.02.2025 г. до 20.03.205 г. била в отпуск по болест, за което й били издадени съответните болнични листове. Тя уведомила работодателя си за заболяването, и му представила своевременно издадените й медицински документи. Работодателя приел без възражение и втория 1 болничен лист. След изтичането на втория болничен лист й бил издаден и трети такъв за времето от 21.03.2025 г. до 09.04.2025 г. При явяването й на работното място на 10.04.2025 г. управителя и представляващ дружеството не я допуснал на работното й място. Същият й съобщил, че трудовият договор с нея е прекратен на 01.03.2025 г. по взаимно съгласие. Тя не е подписала нито съгласие за прекратяване на трудовият договор, нито й е връчена заповед за прекратяването му. Направих няколкократни опита да получа екземпляр от заповедта за прекратяване на трудовия й договор, но работодателят не й предоставил такава. При направена електронна справка в НАП, ищцата установила, че е вписано прекратяване на основание чл . 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

Тъй като нито тя е отправяла предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, нито към нея е отправяно такова предложение, прекратяването му е незаконно. Отделно от това не е поискано съгласие от Инспекция по труда, доколкото при прекратяването му ищцата е ползвала отпуск по болест. В резултат на прекратяването на трудовото правоотношение ищцата е останала без работа, не й е заплатено и обезщетение за неползвания платен годишен отпуск, поради което са предявени настоящите искове.

Предявените искове са с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.358 и чл.360 от Кодексна на труда, чл.225, ал.1 от КТ е чл.224, ал.1 от КТ.

Ответникът представя писмен отговор в определения от закона срок и изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че само след месец от постъпването на работа ищцата представи болничен лист за периода от 09.12.2025 г. до 15.12.2025 г., с диагноза - латерален епикондилит. Един месец по - късно последва втори болничен за периода от 17.02.2025 Г. до 28.02.2025 г., като за втория болничен работодателят не бил уведомен. Звънял по телефона, за да попита какво се е случило и защо не е на работа, при което ищцата заявила, че е в болничен и няма да дойде на работа. При този разговор тя заявила, че от 01.03. желае да й бъде прекратен договора с дружеството, за да нямаме взаимно проблеми.

Същия разговор тя провела и с управителката на магазина, в чат по телефона, в който изразява желание да й бъде прекратен договора. В офиса на фирмата постъпило уведомление от И., че считано от 01.03.2025 г. желае договора й да бъде прекратен по взаимно съгласие. На 01.03.2025 г. сутринта управителя се обадил в счетоводството на фирмата и казал да прекратят този договор, а на 2

И. казал, да мине когато й е удобно, да вземе заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Тя заявила, че заповедта не й е необходима. За поредния болничен лист от 01.03.2025 г. управителят разбрал едва при получаване на книжата по делото. Такъв болничен в офиса на дружеството не е бил представян. Не отговаря на истината, че ищцата не е заявявала съгласие за прекратяване на трудовия договор, такова е заявено и устно и писмено. Не е правила опити да получи заповед. Не е искано съгласие на ИТ, тъй този болничен не е представен пред работодателя. Поради горното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.325, ал.1, т.1, чл.329, чл.333 от КТ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установи и от представените доказателства, че между страните по делото са съществували трудовоправни отношения въз основа на трудов договор № 096/29.10.2024 г. Въз основа на трудовия договор ищцата изпълнявала длъжността „продавач консултант“ в „ИВ-3 Гр.ЕООД, гр.Г. Д. с трудово възнаграждение от ***** лв. на месец.

Трудовите правоотношения между страните били прекратени със заповед № 0089/04.03.2025 г. на управителя на „ИВ-3 Гр. ЕООД, гр.Г. Д., на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от 01.03.2025 г.

В периода от 17.02.2025 г. до 28.02.2025 г. и от 01.03.2025 г. до 20.03.2025 г. ищцата ползвала отпуск поради заболяване, съобразно представените болнични листове на л. 6, 7 и 53 по делото.

Междувременно управителя на ответното дружество издал атакуваната заповед № 0089/04.03.2025 г., с която прекратил трудвото правооттношение на Г. И. на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от 01.03.2025 г. заповедта е издадена въз основа на молба – уведомление от Г. Х. И. до управителя на „ИВ-3 Гр. ЕООД, че желае трудовото й правоотношение с дружеството да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 01.03.2025 г.

От страна на ищцата се представя справка от електронния регистър на НАП за актуално състояние на трудовите й договори към 15.09.2025 г., от която се установява, че тя нама сключени трудови договори след след 3

01.03.2025 г.

По делото е разпитана като свидетел И. Т. на длъжност продавач – консултант в ответното дружество. Според свидетелката двете с ищцата работели на един обект – магазин на „ИВ-3 Гр. ЕООД. В периода от 17.02.2025 г. до 28.02.2025 г. Г. била в болничен. На 28.02.2025 г. по поръка на управителя на дружеството свидетелката се обадила на ищцата, за да я пита дали ще отиде на работа. След отговор на ищцата, че ще отиде, свидетелката я уведомила, че трябва да отиде на работа втора смяна. При това Г. И. заявила, че има уговорка да работи първа смяна, не иска да работи втора смяна и ще подаде молба за напускане. На следващия ден сутринта ищцата дошла в магазина, където в момента свидетелката обслужвала клиенти и влязла в намиращия се отзад офис. След малко ищцата излязла и казала на свидетелката, че е оставила вътре документ за Н.. Когато Т. влязла в офиса, видяла, че е оставена молба за освобождаване от работа. Уведомила управителя, а той се обадил в счетоводството да изготвят заповед за освобождаването на И. от работа.

Ищцата оспорва авторството на подписа на представената молба – уведомление от нейно име до управителя на „ИВ-3 Груп“ ЕООД, че желае трудовото й правоотношение с дружеството да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 01.03.2025 г.

Във връзка с направеното оспорване е назначена съдебно – графическа експертиза, като заключението на вещото лице е, че подписа в молбата уведомление не е поставен от ищцата Г. Х. И., ЕГН ******** от с.Абл..

По делото е назначена съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която е, че размера на последното, получено от ищцата трудово възнаграждение по смисъла на чл.228, ал.1 и ал.2 от КТ е **** лв. (***** лева и нула стотинки).

Вещото лице е изчислило размера на обезщетението, полагащо се на ищцата по чл.225, ал.1 от КТ, а именно:

- за периода от 01.03.2025 г. до 30.06.2025 г. (датата на изготвяне на заключението) дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е в общ размер на 3732.00 лв (три хиляди седемстотин тридесет и два лева и нула стотинки);

- за максимално предвидения период от 6 (шест ) месеца от 01.03.2025 4 г. до 31.08.2025 г. дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е в общ размер на 5598.00 лв. (пет хиляди петстотин деветдесет и осем лева и нула стотинки);

- размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, изчислено за 1 месец е 933,00 лв (деветстотин тридесет и три лева и нула стотинки);

- размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, изчислено за 1 ден е 45,15 лв (четиридесет и пет лева и петнадесет стотинки).

Размерът на трудовото възнаграждение на ищцата за пълен работен месец през 2025 г. и в периода от 01.03.2025 г. до 31.08.2025 г., съобразено с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и НКПД 2011:

52232001 следва да бъде 1077,00 лв. (хиляда седемдесет и седем лева и нула стотинки).

През 2024 г. ищцата е имала право на платен годишен отпуск в размер на 3 (три) работни дни, който не е ползван.

Размерът на обезщетението за неизползвания от ищцата платен годишен отпуск за календарната 2024 година е 161,55 лв. (сто шестдесет и един лева и петдесет и пет стотинки).

През 2025 г. ищцата е имала право на 3 (три) работни дни платен годишен отпуск и го е ползвала в периода от 05.02.2025 г. до 07.02.2025 г.

Не се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за календарната 2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са подадени в срок, от правоимащо лице, срещу надлежен ответник и са допустими.

Разгледани по същество исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ са основателни, по следните съображения:

Установи се по делото и не се спори между страните, че от 29.10.2024 г. между страните по делото са съществували трудовоправни отношения въз основа на трудов договор № 096. Съгласно посоченият трудов договор, ищцата започнала работа на длъжността „продава-консултант“ в „ИВ-3 Гр.“ ЕООД, гр.Г. Д. с договорено възнаграждение от **** лева.

5

Не се спори между страните също така, че трудовите правоотношения между Г. И. и ответното дружество са били прекратени със заповед № 0089/04.03.2025 г. на управителя на „ИВ-3 Гр. ЕООД, гр.Г. Д., на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, считано от 01.03.2025 г. Заповедта е издадена въз основа на молба – уведомление от Г. Х. И. до управителя на „ИВ3 Гр. ЕООД, че желае трудовото й правоотношение с дружеството да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 01.03.2025 г.

Във връзка с повдигнато от ищцата оспорване, беше доказано по делото, че подписа на в молбата - уведомление не е поставен от ищцата Г. Х.

И., ЕГН ***** от с.Абл. Съответно от нейна страна не е направено искане за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие на страните.

След като ищцата не е отправила искане за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, а не се твърди и от страна на ответното дружество да е отправено такова предложение, което да е прието от нея, не са налице основания за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда – по взаимно съгласие на страните.

Поради изложеното атакуваната заповед № 0089/04.03.2025 г. на управителя на „ИВ-3 Гр. ЕООД, гр.Г.Д. е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

С оглед приетото от съда, че между страните не е постигано взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не са налице основания за постановяване на атакуваната заповед, съдът намира, че не следва да се произнася по възражението за липса на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение от страна на Инспекция по труда.

Предвид изложеното, исковете да бъде отменена като незаконосъобразна № 0089/04.03.2025 г. на управителя на „ИВ-3 Гр.“ ЕООД, гр.Г. Д., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 и да бъде възстановена ищцата на предишната работа на длъжността „продавач консултант“, се явяват основателни и следва да се уважат.