Решение № 818 от 03.11.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Сливен, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20222230103741 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, с която при условията на обективно кумулативно и пасивно субективно съединяване са предявени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 15.03.2022 г. и на договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, като противоречащи на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за защита на потребителите. Правното основание на предявените искове е чл. 26, ал.1 от ЗЗД във връзка с разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.

В исковата молба на ищцата се твърди, че на 15.03.2022 г. с първия ответник е сключен договор за потребителски кредит, като са изложени съображения за неговата недействителност. Твърди се, че и сключения на същата дата договор за поръчителство с втория ответник също е нищожен и са изложени подробни съображения в тази насока.

От съда се иска да прогласи нищожността на договорите и да присъди разноските по делото.

От страна на ответниците са постъпили отговори на исковата молба, с които се оспорва нейната основателност. Иска се отхвърляне на исковете.

Редовно призованата ищца не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на исковете.

Ответните дружества не се представляват в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на договор за потребителски кредит №2536045 от 15.03.2022г. ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД Кредит“ ООД се е задължило да предостави на ищцата Е. Д. в размер на 3000 лева, от който тя е усвоила 503,91 лева. Срокът за погасяване е определен на 24 месеца, при 1 уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 40,00% и ГПР – 48,21%. В приложение №1 към договора за потребителски кредит, в точка 9, е посочено, че общият размер на всички плащания е 4441,25 лева. В точка 10 от същото приложение се съдържа погасителния план с посочени падежи и съответни вноски за главница и лихва.

На същата дата – 15.03.2022 г. между ищцата и ответното „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с горепосочения потребителски кредит, като е предвидено възнаграждение на поръчителя в размер на 2685,46 лева.

В действителност годишният процент на разходите по договора за потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната, тъй като общо по двата договора следва да се заплати общо от ищцата сумата 7126,71 лева, като неустойката не е включена в ГПР. В случая при главница 3000 лева следва реално да се заплати от ищцата сума 7126,71 лева, което е повече от два пъти повече от главницата.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искови претенции за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем и на договора за поръчителство, сключени на 15.03.2022 г., като противоречащи на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите са допустими, а разгледана по същество са изцяло основателни.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между ищцата и първия ответник е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищцата е следвало да получи в заем сумата 3000 лева, а да върне на първия ответник –кредитор сумата 4441,25 лева.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В 2 тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.

Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48,21 %.

Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при заем в размер на 3000 лева е уговорено да се върне в срок от 24 месеца сумата 4441,25 лева, която обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник.

При включване и на това възнаграждение сумата, което следва да заплати ищцата е 7126,71 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Недействителен е и договора за поръчителство, сключен между ищцата и втория ответник, тъй като реално двата договора за свързани и чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищцата се оставя в неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Предвид изложеното, съдът следва да постанови решение, с което да обяви процесните договори за нищожни.

По правилата на процеса на ищцата следва да се присъдят претендираните разноски, които са в размер на 285,07 лева заплатена държавна такса. На процесуалния представите на ищцата следва да се присъди основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 744,13 лева, платимо от първия ответник и в размер на 568,55 лева, платимо от втория ответник.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски кредит № 2536045/15.03.2022г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ и Е. Г. Д. с ЕГН-********** от гр.************************, на основание чл.22 от ЗПК във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.

ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 15.03.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ и Е. Г. Д. с ЕГН-********** от гр.************************, на основание чл.26 от 3

ЗЗД, във връзка с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „ Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „ Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. Г. Д. с ЕГН********** от гр.************************ сумата 285,07 /двеста осемдесет и пет лева и седем стоитинки/ лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „ Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 744,13 /седемстотин четиридесет и четири лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в

„РАЙФАЙЗЕНБАНК

/БЪЛГАРИЯ/“

ЕАД, с

IBAN:

***********************, с титуляр адв. П. С. П..

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „ Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 568,55 /петстотин шестдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платими по следната банкова сметка в

„РАЙФАЙЗЕНБАНК

/БЪЛГАРИЯ/“

ЕАД, с

IBAN:

***********************, с титуляр адв. П. С. П..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4