Решение № 86 от 29.06.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. *****, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***** в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. И. при участието на секретаря МИХАЕЛА ПЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от СТЕЛА ИВ. И. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263500600124 по описа за 2026 година Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат А. Н. от ТАК – повереник на частния тъжител В. Я. С., срещу присъда № 11/04.03.2026 г., постановена по НЧХД № 995/2025 г. по описа на Районен съд – *****, V състав.

С атакуваната присъда съдът е признал Д. А. Х., ЕГН **********, за невинен в това, че на ***** г. в гр. ***** причинил на В. Я. С., ЕГН ********** от гр. ***** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето, като го е оправдал по обвинението му за извършено престъпление по чл.130, ал. 2 от НК и е отхвърлил предявения от В. Я. С. против подсъдимия Д. А. Х. граждански иск за сумата от 10 000 лева (5 112,92 евро), представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от *****г., като неоснователен. С оглед изхода на делото, тъжителката е била осъдена да заплати на подсъдимия разноски в размер на 703,17 евро, както и разноски в размер на 115,39 евро по сметка на РСТ за изготвената СМЕ по делото.

В жалбата се сочи, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, допълнителни съображения за което жалбоподателката ще представи след запознаване с мотивите на съда.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. А. Д. от АКВарна – защитник на подсъдимия Д. Х., в която изразява становище, че 1 постановеният съдебен акт е правилен, доколкото по делото не е установено подсъдимият да е посягал на тъжителката на ***** г., съответно липсва причинно-следствена връзка между получените от последната увреждания, медицинското удостоверение за които е издадено месец след посочената дата, и противоправно действие от страна на обвиняемия. Акцентира се върху обстоятелството, че и след процесната дата В. е продължила да търси Д. – същата е отишла да почете празника Байрам със семейството му, като двамата са били заедно и на море. Отправено е искане за оставяне без уважение на подадената жалба.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от упълномощения повереник на частния тъжител – адв. А. Н. от ТАК, която моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият – признат за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява становище, че безспорно установено от показанията на свидетеля очевидец е, че на ***** г. тъжителката и подсъдимият са били на посоченото място в близост до конната база и между тях е възникнал конфликт, което е провокирало самия свидетел да отиде при тях и да предупреди подсъдимия, че ако нещо се случи с момичето, ще се обади в полицията. Счита, че показанията на двете момичета, приятелки на тъжителката, също са превратно тълкувани, тъй като и двете изразяват впечатленията си, че са видели по лицето на В. увреждания, както и последващото й поведение – изпадането й в тежко психично състояние и обстоятелството, че тъжителката е преустановила срещите си с подсъдимия.

Акцентира върху признанието на подсъдимия пред една от свидетелките, че на инкриминираната дата е ударил на тъжителката два шамара. Възразява срещу необсъждането от страна на ТРС на представената вайбър кореспонденция преди и след случилото се на ***** г., която свидетелства за трайно установеното поведение на подсъдимия спрямо тъжителката.

Частната тъжителка В. С. изразява становище, че след случилото се живее в непрекъснат страх, сринала се е психически и започнала да получава паник атаки. След като подсъдимият започнал и да я преследва с колата, нещата ескалирали и тя решила да сподели на родителите си, веднага след което подали сигнал в полицията. Иска подсъдимият да си получи заслуженото.

Процесуалният защитник на подсъдимия Х. – адв. А. Д. от АК-Варна, изразява позиция, че от събраните по делото доказателства не се установява психическо или физическо насилие от страна на Д. върху В.. Акцентира върху показанията на свидетеля очевидец, който не е видял следи от физическо насилие върху момичето, като същият не е могъл да обясни защо тъжителката е била разстроена. Същевременно, една от приятелките на В. е заявила, че не е видяла никакви белези по нея, а другата е потвърдила наличието на такива следи, но не е могла да посочи къде се намират. Моли се за потвърждаване на оправдателната присъда.

Подсъдимият Д. Х. заявява, че никога не е наранявал тъжителката нито 2 физически, нито психически. Искал е да се разделят нормално, но тя го е преследвала. В последната си дума моли да бъде признат за невинен.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е приел следната фактическа обстановка, която е правилна, съответна на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав:

На *****г. подс.Х. и тъжителката пътували с автомобила на подсъдимия в покрайнините на гр.*****, в посока гр.*****. Между двамата възникнал конфликт, при който подсъдимият спрял колата, а тъжителката побягнала навън, плачейки. Подсъдимият тръгнал след нея и скандалът между двамата продължил. Те били забелязани от св.Д., който се намирал на около 500м.

Същият видял, че тъжителката е на земята, а подсъдимият ръкомахал над нея и отишъл с колата си до тях. Попитал какво става, а подсъдимият отвърнал, че си решават семейните проблеми. Тогава свидетелят предложил да откара тъжителката с негова кола, но тя отказала и се качила в колата на подсъдимия.

15 дни по-късно – на 22.06.2024г. тъжителката подала сигнал в РУ-***** срещу подсъдимия, а след още 12 дни – на 04.07.2024г. посетила съдебен лекар и й било издадено СМУ, удостоверяващо, че са й били причинени оток по долния клепач на лявото око, белег от охлузване по задната повърхност на лявата предраменница в горната й трета.

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, е достигнал до обосновани правни изводи относно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен. Всички доказателства са анализирани от районния съд поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, в мотивите към присъдата са изложени подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че в хода на първоинстанционното производство не са установени релевантните факти по делото, тъй като задълженията на съда по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем. Настоящият въззивен състав изцяло възприема аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и фактите изведени от тези разпити, приетата експертиза и приобщените чрез прочитане писмени доказателства.

Окръжен съд – ***** извърши на основание чл. 13, 14, 18 и 107, ал. 3 и 5 НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в 3 наказателното производство, при която отчете следното:

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия Д. Х., показанията на свидетелите Х. Д., Т. Н., С. И., Я.М., Н.К., Е.Б., депозирани в хода на проведеното съдебно следствие пред първата инстанция; заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза, съдебномедицинското удостоверение № 190/04.07.2024 г., издадено на тъжителката С., писмените доказателства по ДП № 464/2024г. по описа на РУ-*****, както и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът постави в основата на фактическите си изводи по делото показанията на незаинтересования от неговия изход свидетел очевидец – Х. Д., дадени пред районния съд, които са детайлни, вътрешно непротиворечиви, логически издържани и последователни. На показанията му следва да бъде дадена вяра, доколкото добросъвестно излага информация относно времето, мястото и обстоятелствата, свързани с възникване на конфликта, както и за състоянието на страните, което същият е възприел към момента на неговото развитие. Случайният минувач пресъздава свои лични впечатления от заварената на място фактическа обстановка – тъжителката е избягала по черния път, където подсъдимият я последвал, същата била на земята, а той се надвесил над нея и ръкомахал; подсъдимият бил изнервен, а тъжителката – разстроена. Свидетелят е категоричен, че не е видял нанасянето на удар от подсъдимия спрямо тъжителката, като изразява и личните си съмнения именно това да е причината момичето да се озове на земята. Същият изключва и вероятността тъжителката да е паднала в тревата. Заявява, че не е видял упражняването на физическа сила, нито следи от насилие по момичето – единствено е възприел, че плаче.

Данни за състоянието на пострадалата и за влошените отношения между страните се извличат от показанията на св. Т. Н. и С. И. /приятелки на тъжителката/, които са разбрали за случилото се от В. С.. Съгласно изложеното от св. Н., тъжителката и подсъдимият се скарали докато били в автомобила, като подсъдимият й нанесъл удар в главата и започнал да я души, при което В. излязла от автомобила и започнала да бяга с целта да намери човек, който да й помогне. Озовала се на някакво поле, където подсъдимият я свалил на земята и започнал да й говори, че няма да я остави намира. Едва тогава дошъл човек, който предложил да я закара до тях, но тъй като не го познавала, тъжителката отказала. Св. Н. поддържа, че за този случай В. й е споделила същата вечер по телефона, но не са излизали, като заявява, че синина от удара не е виждала. След описаното събитие В. преустановила контакт с Д., но той продължил да я търси и преследва. В тази връзка излага сведения за друг инцидент, развил се на паркинга до „Ритейл парк“, както и за трети конфликт, възникнал на ***** г. на кафе „Енерджи“. След това свидетелката допуска възможността 07.06 да е била датата на удара, когато В. й се е обадила по телефона. Твърди се, че на другия ден тъжителката и свидетелката разговаряли с родителите на В. за случилото се, след което 4 подали и жалба в полицията.

Св. С. И. също разказва за случая, касаещ душенето в колата – В. и Д. се скарали за някакво зарядно, при което конфликтът ескалирал и Д. тръгнал да удря В. и да я души. И тази свидетелка излага данни относно възникнал между същите страни конфликт в кафе „Енерджи“, последвало преследване с автомобили и спречкване между мъжете в компанията. Свидетелката поддържа, че е имало следи от насилие по В. – зачервявания и синини по ръката и по врата, където явно подсъдимият й е ударил главата.

Съгласно показанията на свидетеля Я.М. – баща на тъжителката, същият е уведомен за инкриминирания случай на следващия ден, т.е. на 08.06.2024 г., от дъщеря си и от нейната приятелка св. Н., веднага след което подали и сигнал в полицията, като извадили медицинско удостоверение по-късно, тъй като д-р Г. бил в отпуск и изчаквали завръщането му. Посочва, че дъщеря му имала синини около врата и леко под лявото око, което е констатирал на осми сутринта.

От разпитите на свидетелите Н.К. /майка на подсъдимия/ и Е.Б. /негов приятел/ се потвърждава обстоятелството, че страните са имали връзка и са ходили заедно на море през м.юни 2024 г. В останалата им част показанията им не съдържат факти от значение за делото във връзка с инкриминирания случай на ***** г., поради което и съдът не формира фактически констатации върху тях.