Решение № 51 от 02.02.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Дупница, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510101017 по описа за 2025 година

И. Г. В., ЕГН **********, е предявил срещу Върховния касационен съд с адрес: гр.

София, ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ вр. с чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца: - 1000 лв., представляващи имуществени вреди /пропуснати ползи/ поради лишаването му от владение и собственост на част от поземлен имот с идентификатор ***, заедно с обезщетение за забава от 02.06.2017 г. до окончателно изплащане на дължимото; - обезщетение в размер на 6 000 лв. за неимуществени вреди, заедно с обезщетение за забава от 02.06.2017 г. до окончателно изплащане на дължимото; 3285, 30 лв. – разноски по производството по гр. дело № 1916/2014 г. по описа на РС – Кюстендил общо за всички инстанции, ведно с обезщетение за забава от датата на всяко отделно плащане до окончателно погасяване на дължимото.

Ищецът сочи, че с определение № 247/02.06.2017 г. по гр. д. № 5153/2016 г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 133/06.06.2016 г. по в.гр.д. № 7/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, въпреки видните от материалите от първоинстанционното и от въззивното производство многобройни нарушения на правата на касационните жалбоподатели. Тези нарушения се изразявали в изопачаване и превратно тълкуване на свидетелски показания, несвоевременно упълномощаване, приемане на невярна съдебно-техническа експертиза и използването й при мотивиране на решенията, необосновано отхвърляне на доказателствени искания. Въпросите в касационната жалба били ясно формулирани, а с определението не бил даден отговор на соченото противоречие на въззивното решение със задължителна съдебна практика.

Освен че неоснователното отхвърлил всичките доказателствени искания, въззивният съд формирал решението си с мотив за липса на субективния елемент на владението, тъй като майката на ищеца била владяла спорния имот в съвладение със своите сестра и брат и 1 не изявила спрямо тях намерение за своене. Това твърдение на въззивния съд било при налични представени доказателства по делото за: извършена доброволна делба 14-15 години по-рано; впоследствие двукратна промяна на собствеността на имота, част от който е предмет на владелческия иск; неколкократно потвърждение от ответниците в писмения отговор по чл. 131 от ГПК на твърденията за факта на владение. Самият касационен съд отбелязал в определението си наличието на доброволната делба, но не е сметнал за нередно мотивирането и формирането на въззивното решение въз основа на един несъществуващ факт. По същество въззивният съд е създал доказателство, измисляйки съсобственост за процесния имот. Това, освен че не е белег за задълбочена преценка, е и основание за нищожност на въззивното решение. Ако съдебните актове се основават на несъществуващи факти, то не би трябвало да пораждат никакво действие. В противен случай се обезсмисля цялата процедура по събиране на доказателства и изобщо съдебния процес.

В определението на ВКС не било взето предвид и немотивираното твърдение за липса на намерение за своене. В нито един момент, с нито едно действие не е правен дори опит за оборване на презумпцията на чл.69 от ЗС. Извън законовата презумпция, по делото са събрани безспорни доказателства за факта на владение на спорния имот от страна на майката на ищеца в продължение на над 20 години за една част от имота и повече от З0 години за останалата част.

Изопачаването на факти, както и създаването на факти/доказателства от съда (извършено във въззивната инстанция и неотстранено от касационната) винаги е съществено нарушение на ПЕС в аспекта на зачитане на ценностите на справедливостта и правовата държава. Също такова нарушение е и неспазването на националното законодателство: в нито един момент не е повдигано възражение за липса на намерение за своене в делата по случая; не е представяно никакво доказателство в такава насока и единствено съдът произволно решава за отсъствие на анимуса в противоречие с необорена законова презумпция и с всички събрани доказателства.

С недопускане до касационно обжалване е отнета и възможността за обезщетение във връзка с иска по чл. 45 от ЗЗД, като по делото е приета от съда оценителна експертиза за нанесените имуществени вреди на ищеца. Този иск също неоснователно е отхвърлен, независимо от многобройните нарушения при изграждане на оградата, чрез което са нанесени вредите. Тези нарушения са посочвани многократно в съдебните заседания и в писмените документи по делата, като например според представените от ответниците документи, разрешението за строеж на оградата е влязло в сила една седмица преди изобщо това разрешение да бъде издадено. С доклада на съда по чл. 146 от ГПК, в тежест на ответниците било възложено да докажат законосъобразността на своите действия. Това възлагане останало пожелателно, но и неизпълнението му не породило съответни последици.

Поради изчерпването на процесуалния ред за защита на правата им, касационното определение е източник на имуществени и неимуществени вреди за ищеца и родителите му.

Имуществените вреди се изразяват в пропуснатите ползи поради лишаването от владението (а също и от собствеността) на спорния имот. Към момента на отнемане на владението били изпълнени всички условия за придобиване по давност на спорния имот и в двете хипотези на чл. 79 от ЗС, представени са доказателства и многократно е посочвано пред първите две инстанции, че майката на ищеца владее спорния имот от много дълго време и след като владението преминало от нейния баща към нея, никой друг освен майката на ищеца не е владял този имот дори и за един ден. След смъртта й през 2020 г., ищецът е неин единствен наследник.

Смисълът и съдържанието на определението на ВКС, както и последиците на този акт, според ищеца противоречат на правото на Европейския съюз – нарушават чл.2, чл.4, §3, чл.6, §3, чл.19, §1, ал.2 и преамбюла на ДЕС, чл.47, §1 и §2, ал.1, чл.20, чл.17 и преамбюла 2 на ХОПЕС, както и съдебната практика на СЕС. След оставянето на исковата молба без движение от състав на Районен съд – Кюстендил /с определение от 15.08.2022 г./, с уточнителна молба от 31.08.2022 г. ищецът отново е посочил като конкретни нарушени норми от правото на Европейския съюз чл.19, §1, ал.2 ДЕС, чл.47, §1 и §2, ал.1, чл.20, чл.17 от ХОПЕС.

В резултат на постановеното от Върховния касационен съд определение на ищеца е отнето владението /лишен е от собственост, придобита по давност/ върху недвижим имот, което представлява пропусната полза от правото на собственост и евентуалната продажба на имота. Ищецът оценява пропуснатата полза на 1000 лв.

Направените разноски по производството по гр. дело № 1916/2014 г. по описа на РС – Кюстендил ищецът претендира като имуществени вреди /претърпени загуби/ в размер общо на 3285, 30 лв. за всички инстанции.

Претърпял е и неимуществени вреди – интензивни негативни емоции поради липсата на справедливост, чувство на безсилие, незачитане на личното му достойнство чрез действия, противоречащи на закона и морала. Ищецът и до момента не може да осмисли факта, че при тези предпоставки, обстоятелства и доказателства, не само било постановено такова решение, но то придобило сила на пресъдено нещо чрез действията на касационния съд. Всичко, изречено и изписано относно върховенство на правото, равенство на гражданите пред закона и справедливо правосъдие, губи изцяло съдържание и смисъл при подобни случаи. Така се създава недоверие и отчуждение на гражданите от държавата и атомизиране на обществото. При практическите действия по отнемането на владението, на мястото присъствали много хора от махалата, които добре знаят ситуацията около имота през годините дотогава. Оценката на никого не била, че ставащото има нещо общо със справедливост. В този имот са вложени старания, лишения и усилия на предците на ищеца, както и негов собствен труд за поддържането и обработването му. Земята не е просто вещ, чието отнемане може да бъде компенсирано парично. Поддържането и обработването на земеделска земя изисква значителни усилия и постоянни грижи, а с оглед възрастта и здравословното състояние на родителите му, в последните години преди отнемане на владението той лично, със собствен труд, извършвал по-голяма част от работата по този имот. Тези усилия, заедно със съзнанието за приемственост от предните поколения, създават особена емоционална връзка между човека и вещта. Срещу тези неща стои едно разглеждане на спора при многократно нарушаване на правата на ищеца и близките му, на правните норми и на съдебната практика.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Върховния касационен съд, с който е изразено становище за неоснователност на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното гр. дело № 1916/2014 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, производството по него е образувано по искова молба от Л.И. В.а срещу Б.Б.Х. и Е.Н.З. с правно основание чл.75 ЗС и чл.45 ЗЗД. В първото заседание по делото, проведено на 09.03.2015 г., ищцата се е явила с упълномощен от нея адвокат; поискала е да бъде представлявана и от своя син, като съдът е указал представяне на доказателства за родствената връзка. В следващото съдебно заседание, проведено на 30.04.2015 г., въз основа на представения акт за раждане съдът е указал, отново в присъствието на упълномощения от ищцата адвокат, че ищцата следва да представи пълномощно, с което упълномощава сина си да я представлява по делото. След изпълнението на дадените указания И. Г. В. е участвал по делото като процесуален представител на ищцата, наред с участващия от първото съдебно заседание адвокат. С решение №463/06.11.2015 г. предявените искове са счетени за неоснователни и отхвърлени.

3

Срещу решението на Районен съд – Кюстендил е подадена въззивна жалба от Л.И.

В.а, по която е образувано в.гр.д. № 7/2016 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил. С определението за насрочване на делото от 25.01.2026 г. съдът се е произнесъл по направените доказателствени искания, като част от тях е счел за неоснователни, а за други е указал необходимостта от обосноваването им. След изслушването на двамата процесуални представители на въззивницата в съдебното заседание, проведено на 16.02.2016 г., съдът е приел, че не е необходим преразпит на вещи лица и свидетели, както и е отхвърлил искането за приемане като доказателства на направени от И. Г. В. снимки на процесния имот. С решение № 133/06.06.2016 г. е потвърдено решението на районния съд.

По постъпилата касационна жалба е образувано гр. дело № 5153/2016 г. по описа на Върховния касационен съд. С определение № 247/02.06.2017 г., след обсъждане на сочените в жалбата основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Представените от ищеца решение №214/27.04.2023г. по гр. дело № 2052/2022г. по описа на ДнРС и скица на ПИ № *** са неотносими към предмета на доказване, поради което не следва да се обсъждат.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Материално-правните предпоставки (условия) на иска за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз са изведени в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) въз основа на принципа на лоялно сътрудничество между държавите-членки по чл.4, параграф 3 ДЕС. СЕС извежда три материални предпоставки за ангажиране на тази отговорност: - нарушената правна норма от правото на ЕС трябва да предоставя права на частноправни субекти; - нарушението трябва да е "достатъчно съществено" или "явно квалифицирано"; - в причинна връзка с нарушението да са настъпили вреди (имуществени и/или неимуществени) за частноправния субект.