Решение № 12 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330203726 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0432-000647 от 09.05.2023 год. на Началник Първо РУ МВР гр.Пловдив, с което на П. Н. Д., ЕГН: **********, са й наложени кумулативно административни наказания ГЛОБА в размер 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, в нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № 1з-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.

Жалбоподателят П. Н. Д., по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание адв. К., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, Началник Първо РУ МВР гр.Пловдив, редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда от страната, е депозирана писмена молба-становище, с която пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Евентуално, моли за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до минимум, предвиден в Наредбата № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

На 31.01.2023г. в 09:40ч. в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ № 79, по път, отворен за обществено ползване, в посока на движение от запад към изток, жалбоподателят П. Н. Д. управлявала лек автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № ********, държава България, когато била спряна за рутинна проверка от В. Т. Ш., полицейски служител към Първо РУ- Пловдив. В хода на проверката било установено,че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като на 08.10.2018г. регистрацията му била служебно прекратена по смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът не е регистрирал МПС в законоустановения срок. Процесното МПС е притежание на ЕООД ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ-КЛОН ПЛОВДИВ, ЕИК 1750961930097, придобито с договор за покупко-продажба от 07.08.2018г.

За тези констатации на контролните органи срещу жалбоподателя Д. бил съставен АУАН бл. № 798289 на 31.01.2023г. за извършено нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, която го подписала с отбелязване,че има възражения по констатациите в акта.

По случая е била извършена предварителна проверка по образувана преписка № 432 ЗМ-80/2023г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-Пловдив и прокурорска преписка № 1836/2023г. по описа на РП-Пловдив, с оглед установяване на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Процесното наказателното постановление № 23-0432-000647 от 09.05.2023 год. на Началника на Първо РУ МВР гр. Пловдив било издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, във връзка с постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 27.04.2023г. на прокурор Е. К. прокурор в РП - гр. Пловдив. Препис от постановлението било изпратено на Началника на 01 РУ-ОДМВР-Пловдив, с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на Д..

Тази фактическа обстановка безспорно се установява от приложените по преписката писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като съответстващи помежду си и служещи за установяване на обективната истина.

Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не ангажира доказателства, с които да опровергае установеното.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да опорочават производството и да накърняват правото на защита на наказаното лице. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По делото безспорно се установява вмененото на Д. нарушение с 2 определената правна квалификация нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП Безспорно лекият автомобил „Хюндай Туксон“, рег. № ******** не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията на същото е било служебно прекратена още към 08.10.2018г. По смисъла на чл. 143, ал.

15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Относно възражението, което навежда жалбоподателят, че не бил уведомен той/собственикът за прекратената регистрация на МПС-то, съдът го намира за неоснователно. Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав, без да е необходимо нарочно волеизявление на контролен орган или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посоченото съответства на предвиденото в чл.18б, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Ето защо съдът не споделя възражението на жалбоподателя, тъй като не засяга настоящият случай. В случая безспорно се установява извършване на нарушението от субективна страна. Отделно от горното следва да се посочи, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

При това положение, независимо, дали водачът е собственик или не на МПС, то последният е длъжен да се увери, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно ЗДвП. При това положение ирелевантно е, че жалбоподателят не знаел за служебно прекратената регистрация, доколкото КАТ нямат задължения за уведомяване в тази хипотеза и доколкото Д., като водач на конкретното МПС, е била длъжна да се увери,че е годно за управление. В този смисъл е и установената трайна актуална практика на Административен съд - Пловдив.

Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която са наложени наказанията, съответно за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, нормата е чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Правилно наказващият орган е индивидуализирал и наказанията, кумулативно предвидени за това нарушение. Съгласно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели 3 с регистрационен номер. В случая са наложени глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, в техния минимум, който не подлежи на корекция от съда.

Случаят не е„маловажен“, първо предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която сочи,че за нарушенията по този закон не се прилагат нормата на чл.28 от ЗАНН, от друга страна - казусът не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този вид нарушения. Напротив, към момента на проверката МПС-то е било дерегистрирано повече от 4 години, което никак не е малък времеви период.

Ето защо основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така установеното административно нарушение, а процесното НП следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане за разноски и не е била представлявана от юрисконсулт или друг процесуален представител, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид потвърждаването на НП, неоснователно е искането за разноски на жалбоподателя.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0432-000647 от 09.05.2023 год. на Началник Първо РУ МВР гр.Пловдив, с което на П. Н. Д., ЕГН: **********, са й наложени кумулативно административни наказания ГЛОБА в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, в нарушение разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.

175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4