Решение № 170 от 09.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20255300503304 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на Х. С. Ш., с ЕГН ********** от ***,, чрез адв.Г. М. от АК Пловдив срещу решение № 4526/21.10.2025г. по гр.д. № 18487/2024г. по описа на РС Пловдив, с което се задължава Х. С. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, вербално и друга форма на насилие по отношение на З. Е. П., с ЕГН **********. Забранено е на Х. С. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да приближава З. Е. П., с ЕГН **********, на по-малко от 100 метра, жилището й, находящо се на адрес: ****, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на същата, за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение – 21.10.2025г.

Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че същото не почива на събраните по делото доказателства, като разпитаните свидетели са потвърдили, че не е имало актове на насилие, а свидетелят К. - син на страните, въпреки че живеел при майка си, е казал истината по настоящото производство. Иска се отмяна на решението и оставяне без уважение на молбата за домашно насилие.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от З. П. в срок, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по 1 делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от легитимирана страна, изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Фактите приети за доказани от РС Пловдив са следните. По отношение случилото се на дата 30.07.2024г., РС Пловдив намира, че ответникът Ш. е нанесъл удари в областта на главата и тялото на молителката. Посоченото обстоятелство се установява на първо място от приобщената по делото декларация по чл.9 ЗЗДН, която има презумптивна доказателствена сила досежноотразените в нея обстоятелства. Изложеното в декларацията, се подкрепя и от прибщената медицинска документация, съобразно която са констатирани оток на челото и кръвонасядания и охлузвания по тялото на молителката при извършен непосредствен преглед от лекар. Показанията на двамата свидетели сочат безпротиворечиво, че между молителката и ответника е имало спор, и двамата са възприели действията на ответника Ш., целящи да предизвикат молителката да излезе от спорния автомобил. ПРС отчита, че и двамата свидетели са присъствали на спора в частта му, в която вече на адрес е присъствал и полицейски екип, следователно те не са успели да формират непосредствени впечатления за градацията на конфликта и за действията на всяка от страните по него.

По отношение случилото се на дата 26.10.2024г., ПРС намира, че е налице достатъчна доказателствена основа, на база на която да се изведе заключение, че спрямо молителката П. е извършен акт на психическо и емоционално насилие. Описаното от молителката в молбата за защита се потвърждава от думите на св.Ш., който е категоричен, че при святкане на лампата в стаята й, майка му се е уплашила, както и че същата не е била уведомена за пристигането в апартамента на бившия й съпруг. Съгласно представеното по делото бракоразводно решение № 260722/08.03.2021г., по гр. д. №15324/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ползването на семейното жилище е предоставено за ползване на З. П., като е посочено, че жилището е придобито от двамата съпрузи по време на брака им, следователно същото е представлявало съпружеска имуществена общност, трансформирана в обикновена съсобственост.

ПРС приема, че с действията си, Ш. е нарушил спокойствието и уединението на ищцата, с подбора на час от денонощието, който е твърде ранен, с което осъзнато е създал предпоставка да я стресне и уплаши, без дори да извършва други действия. Следва да се отчете и факта, че ответникът не следва да пребивава в жилището, обитавано от молителката и децата й – още едно обстоятелство, създаващо предпоставка у молителката да се създаде основателно усещане за уплах. Изложеното изяснява пряката причинноследствена връзка между действията на ответника и причинения психо- емоционален дискомфорт на молителката. Поведението на ответника е квалифицирано като психическо и 2 емоционално домашно насилие, което е предизвикало пострадалата да потърси съдействие от полицейски органи.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни и законосъобразни.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят Х. Ш., че решението не почива на събраните по делото доказателства, като разпитаните свидетели са потвърдили, че не е имало актове на насилие, а свидетелят К. - син на страните, въпреки че живеел при майка си, е казал истината по настоящото производство.

Правилен според настоящият въззивен съд е анализа на свидетелските показания по делото и правилно е оценено, че доказателствата сочат на извършен акт на домашно насилие от жалбоподателя. Събраните устни и писмени доказателства по това дело са правилно преценени от РС Пловдив и правилно е преценено, че доказаните по делото действия и думи на Х. Ш. представляват актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо бившата му съпруга З. П.. РС Пловдив при преценката на доказаните факти по делото правилно е приел, че фактите по делото са доказани от показанията на свидетелите М. Н. и К. Ш., относно първия случай на домашно насилие на 30.07.2024г. и само втория свидетел относно втория случай на 26.10.2024г. Безспорно за първия инцидент е ясно доказано, че жалбоходателят Ш. е извлякъл бившата си съпруга от съсобствен техен автомобил със сила.

Видно от писменото доказателство СМУ /л.15/ на З. П. при това е било причинено отток на челото и кръвонасядане и охлузване по крайниците – крака и ръце. Тоест това извличане със сила от колата е довело до леки телесни повреди, изразени в болка и страдание за пострадалата. Всичко това е напълно достатъчно да покрие дефиницията на домашно насилие по чл.2 от ЗЗДН, което се изразява в казуса в акт на физическо и психическо насилие.

За втория случай на 26.10.2024г. е безспорно доказано, че Х. Ш. не е влизал в спалнята на майка му, но отворил вратата на спалнята и светнал лампата, при което тя се събудила и се уплашила. След което попитал молителката докога ще продължават да се карат и да завеждат жалби, а след това я попитал дали е взимала пари назаем. Предвид факта, че това е било извършено много рано сутринта, докато бившата съпруга е спяла в леглото в собственото си жилище и не е канила или очаквала бившия си съпруг за разговори по това време и на това място, то извършеното също се квалифицира правилно като акт на психическо насилие по чл.2 от ЗЗДН.

Поради което обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди от въззивния съд. Няма искания по разноските и такива несе присъждат. Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4526/21.10.2025г. по гр.д. № 18487/2024г. по описа на РС Пловдив.

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20255300503304 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК във вр. с чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба на Х. С. Ш., с ЕГН ********** от ***,, чрез адв.Г. М. от АК Пловдив срещу решение № 4526/21.10.2025г. по гр.д. № 18487/2024г. по описа на РС Пловдив, с което се задължава Х. С. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, вербално и друга форма на насилие по отношение на З. Е. П., с ЕГН **********. Забранено е на Х. С. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да приближава З. Е. П., с ЕГН **********, на по-малко от 100 метра, жилището й, находящо се на адрес: ****, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на същата, за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на постановяване на настоящото решение – 21.10.2025г.

Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че същото не почива на събраните по делото доказателства, като разпитаните свидетели са потвърдили, че не е имало актове на насилие, а свидетелят К. - син на страните, въпреки че живеел при майка си, е казал истината по настоящото производство. Иска се отмяна на решението и оставяне без уважение на молбата за домашно насилие.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от З. П. в срок, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалваното съдебно решение.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по 1 делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, същата е подадена в законния срок от легитимирана страна, изпълнена е процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Фактите приети за доказани от РС Пловдив са следните. По отношение случилото се на дата 30.07.2024г., РС Пловдив намира, че ответникът Ш. е нанесъл удари в областта на главата и тялото на молителката. Посоченото обстоятелство се установява на първо място от приобщената по делото декларация по чл.9 ЗЗДН, която има презумптивна доказателствена сила досежноотразените в нея обстоятелства. Изложеното в декларацията, се подкрепя и от прибщената медицинска документация, съобразно която са констатирани оток на челото и кръвонасядания и охлузвания по тялото на молителката при извършен непосредствен преглед от лекар. Показанията на двамата свидетели сочат безпротиворечиво, че между молителката и ответника е имало спор, и двамата са възприели действията на ответника Ш., целящи да предизвикат молителката да излезе от спорния автомобил. ПРС отчита, че и двамата свидетели са присъствали на спора в частта му, в която вече на адрес е присъствал и полицейски екип, следователно те не са успели да формират непосредствени впечатления за градацията на конфликта и за действията на всяка от страните по него.

По отношение случилото се на дата 26.10.2024г., ПРС намира, че е налице достатъчна доказателствена основа, на база на която да се изведе заключение, че спрямо молителката П. е извършен акт на психическо и емоционално насилие. Описаното от молителката в молбата за защита се потвърждава от думите на св.Ш., който е категоричен, че при святкане на лампата в стаята й, майка му се е уплашила, както и че същата не е била уведомена за пристигането в апартамента на бившия й съпруг. Съгласно представеното по делото бракоразводно решение № 260722/08.03.2021г., по гр. д. №15324/2020 г. на Районен съд – Пловдив, ползването на семейното жилище е предоставено за ползване на З. П., като е посочено, че жилището е придобито от двамата съпрузи по време на брака им, следователно същото е представлявало съпружеска имуществена общност, трансформирана в обикновена съсобственост.