Определение № 1792 от 02.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1792 гр. София, 02.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000501334 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по: частна жалба с вх. № 26979/26.02.2026 г. на ищцата И. К. З. срещу разпореждане № 4947/17.02.2026 г. по гр. д. № 2865/2021 г. на Софийския градски съд, с което е върната исковата молба; частна жалба с вх. № 31882/9.03.2026 г. на ответниците Р. Г. Б. и М. Д. П., чрез техния адвокат, срещу определение № 4936/4.03.2026 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК за присъждане на разноски.

Жалбоподателката – ищца счита обжалваното разпореждане от 17.02.2026 г. за нищожно, евентуално – за недопустимо или неправилно. Разпореждането било постановено в спряно съдебно производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, без същото да е възобновено. Твърди, че съдът преждевременно е върнал исковата молба – преди да уважи исканията на ищцата, които щели да уточнят размера и периода на претенцията й. Сочи, че евентуално следвало да се приеме, че претендираните имуществени вреди обхващали периода от 18.11.2016 г. до датата на обявяване за недействителна на процесната заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г. или, в случай на нейното оттегляне от органа, датата на съобщаването на оттеглянето на ищцата. Неправилно съдът приел и, че с исковата молба ищцата злоупотребявала с процесуални права – същата, макар и да имала множество заведени съдебни дела, то те били с различен предмет, а и всички били заведени в упражняване на конституционното й право на защита.

Жалбоподателите – ответници твърдят, че неправилно съдът е отказал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Поддържат, че не е нужно доказване на някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА, а е достатъчно да липсва уговорено адвокатско възнаграждение.

Ищцата оспорва частната жалба на ответниците в писмен отговор, а ответниците не вземат становище по частната жалба на ищцата.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частните жалби, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. К. З. с искова молба от 25.10.2021 г., с която срещу Р. Г. Б. и М. Д. П. са били предявени искове за солидарно заплащане на парични 1 суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди от незаконна заповед за уволнение № 8121К-4695/18.11.2016 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата била служител в МВР, чието служебно правоотношение било прекратено със заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г., издадена от първата ответница в качеството на министър на МВР по предложение на втория ответник.

Твърди се, че предложението и издадената заповед са основани на неверни факти – относно здравословното състояние на ищцата, както и на невлязло в сила към онзи момент ЕР на ТЕЛК. По този начин бил преграден пътят на ищцата да упражнява трудова дейност, вследствие на което тя претърпяла имуществени вреди, които били съпричинени от двамата ответниците, поради което отговорността им била солидарна. Тези имуществени вреди се изразявали в: 1) пропуснати ползи за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед, като се приспадне евентуалната стойност, ако и колкото бъде изплатено обезщетение по ЗМВР /до 6 заплати/ в размер около 60 000 лв.; 2) пропуснати ползи – средства от полагащ се платен годишен отпуск за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед – около 5 000 лв. /или 7 500 лв./;

3) пропуснати средства за храна от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 6 840 лв./; 4) пропуснати средства за облекло за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 2 000 лв./; 5) пропуснати средства за пътни разходи за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 150 лв./; 6) пропуснати средства от допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, чрез прилагане на СУЦ, за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 1200 лв./; 7) належащи разходи, породени от пропуснато обучение, което се следва към служебното правоотношение, с цел професионално и служебно развитие, за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 2 500 лв./; 8) евентуални разноски за невнесено социално и здравно осигуряване, в случай че не бъдат възстановени, за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /сумата е необходимо да бъде изчислена по съответния ред/; 9) пропуснати средства от доходи, следващи кариерно развитие, относимо към квалификацията ми, за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 30 000 лв./; и 10) извършени разходи за градския транспорт за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /сумата е спрямо два билета дневно и към момента на исковата молба е около 5 500 лв./.

С разпореждане от 10.11.2021 г. съдът е указал на ищцата в 1-седмичен срок от съобщението да отстрани следните нередовности: 1) да посочи ЕГН на ищцата, 2) да посочи конкретните фактически обстоятелства, ангажиращи отговорността на всеки от ответниците, 3) да уточни размера на исковете срещу ответниците и как е формирана съответната сума, както и посочване на начален и краен период, 4) да посочи какво е основанието за солидарната отговорност на ответниците, 5) да посочи дали е обжалвала процесната заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г., и 6) да формулира петитум на исковата молба, съответстващ на уточнената обстоятелствена част.

С молба от 22.11.2021 г. ищцата е посочила, че с процесната заповед № 8121К4695/18.11.2016 г. е прекратено служебното правоотношение на ищцата в МВР с посочено основание – по здравословни причини, установени с ЕР на ТЕЛК. Вината на ответниците се изразявала в това, че били недобросъвестни – било им е известно, че цитираното в предложението и заповедта ЕР на ТЕЛК било с невярно съдържание и не отговаряло на истината по отношение на здравословното състояние на ищцата. Същото ЕР на ТЕЛК към момента на издаване на заповедта не било влязло в сила, тъй като било оспорено от нея.

Претендираните суми са уточнени по следния начин: 1) сумата, която ищцата щяла да получи, равняваща се на стойността на основното и допълнително възнаграждение, като се приспадне евентуално обезщетение по ЗМВР за периода от 18.11.2016 г. до момента на 2 отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 60 000 лв./; 2) сумата, която ищцата щяла да получи или стойността на облагите, които щяла да ползва, равняваща се на стойността /остойностяването/ на платен годишен отпуск за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 5 000 лв. /или 7 500 лв./; 3) сумата, която ищцата щяла да получи, равняваща се на стойността на средства за храна от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 6 840 лв./; 4) сумата, която ищата щяла да получи, равняваща на стойността на средства за облекло за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 2 000 лв./; 5) сумата, която ищцата щяла да получи, равняваща се на стойността на средства за пътни разходи за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 150 лв./; 6) сумата, която ищцата щяла да получи, равняваща се на стойността на средства от допълнителни възнаграждения за постигнати резултати, чрез прилагане на СУЦ, за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 1200 лв./; 7) стойността на облагите, които ищцата щяла да ползва, съответстващи на стойността на обучение, следващи се с цел професионално и служебно развитие, за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 2 500 лв./; 8) стойността на облагите, които ищцата щяла да ползва, съответстващи на стойността на внесени социални и здравни осигуровки, в случай че не бъдат възстановени, за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /сумата е необходимо да бъде изчислена по съответния ред/; 9) сумата, която ищцата щяла да получи, съответстваща на стойността на актуализиране на възнаграждение или на длъжност и на кариерно развитие, относимо към квалификацията, за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 30 000 лв./; и 10) сумата на разходи, които ищцата нямало да извърши, ако била ползвала облагите за градски транспорт за периода от 18.11.2016 г. до момента на отмяната/нищожността на същата заповед /ориентировъчна стойност – около 5 500 лв./. Посочено е, че стойността на исковете можело да се определи едва след настъпване на момента на евентуалната отмяна/нищожност на заповедта, като тя трябвало да бъде определена по съответния ред.

С разпореждане от 23.11.2021 г. съдът е указал на ищцата в 1-седмичен срок от съобщението: 1) да посочи конкретните фактически обстоятелства, ангажиращи отговорността на всеки от ответниците; 2) уточнение на размера на исковете срещу ответниците и как е формирана съответната сума, както и посочване на начален и краен период; 3) уточнение кой е номера на делото и съда, пред който е висящо същото, с предмет обжалваната заповед за уволнение.

С молба от 14.12.2021 г. ищцата е уточнила, че процесната уволнителна заповед била оспорена от нея по адм. дело № 14168/2016 г. на ВАС. По отношение на цената на исковете е повторила изложението по предходната молба от 22.11.2021 г.

С разпореждания от 14.12.2021 г. и 30.12.2021 г. съдът е указал на ищцата в 1-седмичен срок от съобщението да посочи номера на съдебното дело, което твърди, че е завела срещу лицата, издали процесната заповед и е висящо пред гражданския съд.

С молба от 10.01.2022 г. ищцата е заявила, че няма друго висящо гражданско дело, което да е завела срещу ответниците.

С определение от 28.03.2022 г. производството е било спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по адм. дело № 14168/2016 г. на ВАС, имащо за предмет жалба на ищцата срещу процесната заповед № 8121К-4695/18.11.2016 г.

Посоченото адм. дело № 14168/2016 г. на ВАС е приключило с определение от 18.01.2023 г., с което жалбата на ищцата е оставила без разглеждане, което е потвърдено с определение № 3884/11.04.2023 г. по адм. дело № 2233/2023 г. на ВАС, 5-чл. състав. Впоследствие в производство по чл. 238 АПК е отхвърлена и молбата на ищцата за отмяна на влязлото в 3 сила определение № 3884/11.04.2023 г. по адм. дело № 2233/2023 г. на ВАС, 5-чл. състав.

С разпореждане от 11.11.2025 г. съдът е прекратил исковото производство, приемайки за недопустим предявения иск. Приел е, че тъй като административното дело срещу процесната заповед за уволнение е приключило с отхвърляне на жалбата на ищцата, което предполагало недопустимост на иска срещу лицата, представлявали МВР при прекратяване на служебното правоотношение. Посочено е, че ако заповедта не е отменена или не е установено престъпно обстоятелство /в предходно наказателно производство/, то служителите на МВР не могат да носят отговорност за прекратяването на правоотношение на ищцата.

Разпореждането от 11.11.2025 г. е отменено с определение № 3326/12.12.2025 г. по ч.гр.д.

№ 3241/2025 г. на САС, с което е прието, че липсата на отмяна на уволнителната заповед е свързано с основателността, а не с допустимостта на претенцията.

С уточнение на иска от 16.12.2025 г. ищцата е поискала допускането на експертиза със задачи да изчисли размерите на претендираните от нея обезщетения. Уточнила е размерите на исковете при запазено основание: 1) за пропуснато възнаграждение – ориентировъчна стойност над 86 000 лв.; 2) за отпуски – ориентировъчна стойност над 10 000 лв.; 3) за средства за храна – ориентировъчна стойност над 15 000 лв.; 4) за средства за облекло – ориентировъчна стойност над 2 800 лв.; 5) за средства за пътни разходи – ориентировъчна стойност над 210 лв.; 6) за средства за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати – ориентировъчна стойност над 1 600 лв.; 7) за средства за обучение – ориентировъчна стойност над 2 500 лв.; 8) за средства за социални и здравни осигуровки – сумата е необходимо да бъде изчислена по съответния ред; 9) за стойността на актуализиране на възнаграждение или на длъжност и на кариерно развитие, относимо към квалификацията – ориентировъчна стойност над 45 500 лв.; и 10) за направени разходи за транспорт – ориентировъчна стойност над 7 000 лв.