Решение № 321 от 03.07.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Русе, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело № 20254500500442 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „С и М 666” ООД-гр.Русе, чрез редовно упълномощен процесуален представител против решение № 543/09.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 5149/2024 г. по описа на РРС, с което е отхвърлен изцяло предявения от жалбоподателя положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК. Развива оплаквания за неправилност на решението като противоречащо на материалния закон. Моли, въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Претендират се разноски.

Ответницата по жалбата Д. А. Т., чрез редовно упълномощен процесуален представител счита жалбата за допустима, но неоснователна по съображения, изложени в отговора по чл.263 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и провери атакуваното решение с оглед наведените в жалбата оплаквания, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от жалбоподателя против ответницата Т. иск с правно основание чл.422 ГПК- за установяване 1 на вземанията на ищеца по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2447/2024 г. по описа на РРС за сумата от 2347.00 лв., представляваща възнаграждение по договор за посредничество от 12.01.2024 г.

От събраните по делото доказателства е установено, че на 12.01.2024 г. между страните е сключен договор за посредничество, по силата на който ответницата като възложител е възложила на „С и М 666” ООД като изпълнител да осъществява посредничество, състоящо се в извършването на една и/или няколко от описаните в чл. 2 от договора услуги, за сделка с имот, представен от дружеството, установено с подписването на протокол за оглед, представляващ приложение към договора. Дружеството съгласно чл. 2 от договора е поело задължение да представя имоти на възложителя съгласно търсенето му, да посредничи при комуникацията със собственика на имота, да консултира възложителя, при писменото поискване от него, за окомплектоването на всички документи, обичайно необходими за сключването на окончателен договор, да приложи при писмено поискване от него, проект на предварителен договор за покупко-продажба, както и да подпомогне възложителя, при писмено поискване от него в организиране на нотариалното изповядване на сделката. В чл. 4 от договора е уговорено възнаграждение за осъществените по настоящия договор услуги в размер на 3% върху офертната стойност, съгласно договора и приложенията му, но не по-малко от 1000.00 евро. Възнаграждението е дължимо в деня на подписване на предварителен или окончателен договор. Съгласно приложения към договора между страните протокол за огледи, на 12.01.2024 г. от служител на ищцовото дружество е представен на ответницата за оглед недвижим имот в гр. Русе, ул. „******“, бл. „*******“, вх. *, ет. *, ап. **, с офертната цена 39000.00 евро.

По делото е представен, сключен на 18.12.2023 г. между ответницата като купувач и „Евелин 93“ ЕООД като изпълнител договор за обслужване на клиент, по силата на който тя е възложила на дружеството да ѝ посредничи при закупуване на недвижим имот срещу възнаграждение. Според представения договор, на 21.12.2023 г. изпълнителят е представил на ответницата за оглед същия имот, с офертната цена от 37000.00 евро. На 18.01.2024 г. между ответницата и „Евелин 93“ ЕООД е сключен договор за блокиране продажбата на недвижим имот, с който ответницата е заплатила сумата от 2000.00 лв. като гаранция, срещу блокиране продажбата на процесния имот. Няма спор по делото, а и се установява от представения НА за покупко-продажба на недвижим имот №**, том І, рег. №****, дело №**/ **.**.****г. на нотариус с район на действие РРС, че Т. е закупила горепосочения недвижим имот за сумата от 58960.00 лв. С покана от 17.04.2024 г., ищцовото дружество е изискало от ответницата да му заплати на основание сключения между тях договор сумата от 2347.00 лв. с ДДС. Няма спор, че претендираната сума не е заплатена от Т..

Гореизложеното се установява от приетите и неоспорени в първоинстанционното производство писмени доказателства.

От приложеното ч.гр.д.№ 2447/2024 г. по описа на РРС се установява, че жалбоподателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Т. за горепосочената сума. Срещу издадената заповед за 2 изпълнение е постъпило възражение от длъжника , по реда и в срока на чл.414 ГПК, поради което заповедният съд е дал указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение.

За да постанови обжалваното решение и да отхвърли иска, районният съд е приел че клаузата на чл. 4, ал.2 от процесния договор от 12.01.2024 г. /съдържаща уговорка за плащане на възнаграждение/ е неравноправна и съответно недействителна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявяването на специалният установителен иск по чл.422 ГПК предпоставя наличие на издадена в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правният интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 ГПК с цел да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта, за да послужи същата като изпълнителен титул за реализиране на вземането срещу длъжника / арг. от чл.416 ГПК/. В конкретният случай е налице издадена в полза на жалбоподателя заповед по чл.410 ГПК срещу която жалбоподателят е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, което е породило и правният интерес от търсената искова защита.

Искът е предявен в едномесечния срок, регламентиран в закона, поради което същият е допустим и законосъобразно е разгледан по същество.

Настоящият състав на съда приема, че обжалваното решение, като краен резултат, е правилно, макар и по съображения, различни от изложените в него.

Страните по делото са сключили договор за посредничество, по силата на който ответницата като възложител е възложила на „С и М 666” ООД като изпълнител да осъществява посредничество, състоящо се в извършването на една и/или няколко от описаните в чл. 2 от договора услуги, за сделка с имот, представен от дружеството, установено с подписването на протокол за оглед, представляващ приложение към договора.

Предвид това съдът приема, че съобразно чл.51 ТЗ на ищеца се дължи възнаграждение, ако установи при условията на пълно и главно доказване: 1 наличието на валидно сключен договор за търговско посредничество; 2 оказване на съдействие при покупката на посочения в договора недвижим имот; 3 размер и изискуемост на насрещно дължимото възнаграждение.

Въззивният съд приема, че действително е доказано по делото, че между страните е сключен договор за посредничество. Доказан е и размерът на уговореното комисионно възнаграждение.

Не се установява обаче наличието на втората предпоставка за уважаване на предявения осъдителен иск – да е изпълнено задължението на въззивника „С и М 666” ООДгр.Русе да окаже съдействие за сключване на договора за покупко-продабжа на процесния 3 недвижимия имот.

Съгласно Определение № 126/ 22.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 849/2009 г., I т. о.:

"търговското посредничество по смисъла на чл.49 ТЗ предпоставя фактически действия по сключване на сделките, като в задълженията на посредника не се включват правни действия /сключване на търговски сделки/. Търговският посредник по правило не разполага с представителна власт, не участва в сключването на сделката и не може да замести някоя от страните по нея, както това е възможно при търговския представител. Той има задачата да свърже и подпомогне страните да сключат сделката, като не действа при сключване на сделката нито от свое, нито от чуждо име". В Решение № 37 от 27.04.2012 г. на ВКС по т. д.

№ 1143/2010 г., I т. о. е застъпено, че договорът за посредничество за покупка на имот включва не само организирането на огледи, а и посредничество между страните по бъдещата сделка.

В случая от представените писмени доказателства се установява само че през 2024 г. е проведен оглед на процесния имот с ответницата. От показанията на ищцовия свидетел И.В. и приетия протокол за огледи обаче не се установява при огледа да е присъствал продавачът или негов представител. Тоест няма никакви доказателства за изпълнение на най-важното задължение по договора за посредничество – свързването между страните по бъдещата сделка. А именно в това се изразява същината на договора за посредничество.

Освен горното, процесния имот е закупен от Т. на цена от 58960.00 лв./вж. НА за покупко-продажба на недвижим имот №**, том І, рег. №****, дело №**/ **.**.****г./, която е значително по-ниска от посочената в протокол за оглед-39000.00 евро. Нотариалният акт за сделка, като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса. Страната, която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да докаже пълно /по несъмнен начин/ твърдените от нея различни факти, което обаче не е сторено. Дори и да се приеме, че имотът е закупен на цена от 37000.00 евро/по договор с „Евелин 93“ ЕООД/, то тази цена също е по- ниска от предлаганата от ищеца.

Предвид горното следва да се приеме, че задължението на въззивника да съдейства на въззиваемия за покупка на недвижим имот е останало неизпълнено. Не може да се формира извод, че договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот е сключен именно благодарение на усилията на въззивника. Поради това посредникът няма право на претендираното от него възнаграждение по чл.4 от договора за посредничество, до какъвто краен извод законосъобразно е достигнал и РРС.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция, а именно заплатено адв.възнаграждение в размер на 450.00 лв., следва да се присъдят в полза на Д. А. Т..

4

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №543/09.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 5149/2024 г. по описа на Районен съд-Русе.

ОСЪЖДА „С и М 666“ ООД, ЕИК 206805336, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Стоян Заимов“ №2, вх.3, ет.12, ап.58 да заплати на Д. А. Т. ЕГН ********** от гр. Русе, ул. „******“, бл. „*******“, вх.*, ет.*, ап.** сумата от 450.00 лв.- разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5