Решение № 48 от 08.04.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Сандански, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20231250200373 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. П. З., ЕГН – **********, чрез пълномощника си адв.К. Ч. – САК, със съдебен адрес- гр. С., ул.“П.“ № *****, против Наказателно постановление № 23-1116-000701/06.04.2023 година на Началник група в ОД МВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция, с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че се допуснати множество процесуални нарушения, като не е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. Иска се от съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован - не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа 1 жалбата по изложените в същата съображения. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя сочи писмени и гласни доказателства. В хода на делото по същество, пледира за отмяна на НП, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си и представя писмено становище.

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Сандански, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебни заседания, както и гласни такива.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 10.01.2023 година длъжностни лица при ОДМВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция - актосъставителят А. Г., в присъствието на свидетеля Г. Т., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 697590/10.01.2023г., затова, че на същата дата /10.01.2023г./ в 21.15 ч по ПП-1 Е 79 в , срещу бензиностанция „ОМВ“ посока на движение към с. Струмяни, управлява лек автомобил “********“ с рег. № ********, собственост на Лизингова компания АД, Б. ********, като водача отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Драг Тест 5000“ с фабричен номер ARPK-0022, като на водача е издаден талон за медицинско изследване с номер 134012, с което е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП. Актът е предявен на нарушителя и му е бил връчен лично, като същия го подписал без възражения.

Въз основа на този акт, Началник група в ОД МВР – Благоевград, Сектор Пътна полиция, е издал атакуваното НП № 23-1116-000701/06.04.2023 година, с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, и на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000/две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

НП е връчено лично на жалбоподателя на 11.5.2023г., видно от отбелязването в разписката върху самото НП, приложено по делото.

2

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на актосъставителя А. Г. и на свидетеля Г. Т..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Постановлението е издадено от компетентен за това орган /в тази насока се представи Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на издателя на обжалваният акт – Началника на Сектор "ПП" при ОДМВР-Благоевград, са делегирани правомощия за контрол по ЗДвП, в това число и издаване на НП и електронни фишове, при констатиране на нарушения.

При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В двата акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН / за АУАН/ и респ. по чл. 57 от ЗАНН / за НП/, а именно: дата и място на съставянето им, дата и място на извършена проверка за твърдените нарушения, правна квалификация на нарушенията и доказателства за тяхното установяване. Наред с това обаче съдът констатира, че при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като е налице фактическа и правна неяснота относно изпълнителното деяние, вида и броя на вменяваните нарушения на жалбоподателя в този казус, на които е направена идентична правна квалификация по чл. 174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде 3 извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от 2000 лв. Следователно, законодателят е въвел две различни основни алтернативни хипотези на изпълнително деяние за нарушение като процесното на водач на МПС, а именно: при отказ от негова страна за тестване относно установяване употреба на алкохол и съответно при отказ от негова страна за тестване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. От своя страна всяка от тези две алтернативи на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, има няколко различни подалтернативи и форми на изпълнително деяние за реализиране, като конкретно отказа за тестване на водача за употреба на наркотични вещества или техни аналози, може да се реализира чрез: отказ за тестване с техническо средство и/или неизпълнени предписания за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване /т.е. с 2 различни форми на изпълнително деяние за такъв отказ/.

В конкретният случай на жалбоподателя е съставен АУАН, затова, че „управлява процесният лек автомобил “Б********“ с рег. № ********, собственост на Лизингова компания АД, Б. ********, като водача отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Драг Тест 5000“ с фабричен номер ARPK-0022, и му е бил издаден талон за медицинско изследване…“.

Описаното нарушение е подведено под нормата на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП, с посочване на следното съдържание: „отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписания за химико-токсикологично лабораторно изследване за употребата на наркотични вещества или техни аналози“. По идентичен начин описанието на нарушението е пренесено и в НП и е квалифицирано като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В казуса обаче санкционният орган е посочил като изпълнително деяние за вменяваното 4 едно нарушение, и двете алтернативни форми за него по закон, което несъмнено е съществено нарушение на правото на защита, поради липса на яснота за рамката на нарушението, изпълнителното деяние, с което се счита за реализирано последното, както и относно обстоятелствата, при които е извършено твърдяното неизпълнение на предписания, след като същите нито са конкретизирани в акта и в НП, нито са посочени фактически кога, от кого са направени и стигнали до знанието на дееца, нито как е констатирано, че не са изпълнени от жалбоподателя.

Поставя се въпросът установени ли са все пак всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение. Последното изисква анализ на санкционната разпоредба, обикновеният прочит на който сочи на извода, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т.е. създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно, и което и да е от визираните възможности: да бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за медицинско изследване, с оглед употребата на съюза „или” в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче, настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел действително е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната за употреба на алкохол или наркотични вещества, под страх от административнонаказателна отговорност и отчитайки, че и двата способа, визирани в текста на чл.174, ал.3 ЗДвП са насочени именно към проверка на съдържанието на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози на тези лица. В потвърждение е и принципното и законово положение, че възприемането на показанията на техническото средство от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от 5 несъгласието на жалбоподателя да съдейства за изготвяне на химическа експертиза, т.е. акцентът е върху субсидиарния характер на този подход /чрез техническо средство/ за определяне количеството на алкохол в кръвта и/или наркотици по арг. от чл.5 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни средства, и от анализа на редакцията на чл.174, ал.1 ЗДвП. Всъщност самата редакция на разпоредбата на чл.2, ал.2 от цитираната наредба сочи на извода, че следва да се приеме така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство е основание употребата на алкохол в кръвта и/и л и наркотични вещества или техни аналози да се установява с лабораторно изследване, каквото по делото не е изпълнено. От друга страна, в конкретната хипотеза за актосъставителят действително единствено възможна е била опцията да състави АУАН за неизпълнение на задължението на жалбоподателя да съдейства за изпробването му с техническо средство, тъй като не е можел, нито е бил длъжен да знае дали водачът ще изпълни впоследствие разпореждането за медицинско изследване.

Наказващият орган обаче е разполагал с възможността впоследствие да установи /което всъщност не е сторил/ дали жалбоподателят е дал кръвна проба в рамките на указания в талона за медицинско изследване срок и съответно какъв е резултата от същата. За пълнота следва да се добави, че да се възприеме тълкуване, различно от смисъла, изложен по–горе, а именно в смисъл, че за съставомерност на деянието е достатъчен отказ от страна на водача за изпълнение на само едно и което и да е от визираните като възможности задължения за съдействие за определяне на концентрацията на алкохол, с оглед употребата на съюза „ или” в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП би довело до абсурдния извод, че освен житейски възможно, и юридически би било допустимо, в обратната хипотеза - ако водачът надлежно е съдействал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и/и л и наркотични вещества или техни аналози , но не се е подложил на медицинско изследване, защото не оспорва показанията на уреда, той пак да бъде санкциониран, но по втората алтернатива на чл.174, ал.3 ЗДвП. За нарушения, свързани с управлението на моторни превозни средства под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози в 6 стойности над законоводопустимите и за дължимото съдействие на водачите на МПС за осъществяване на контрола, регламентиращи обществени отношения от особено значение, законодателят е предвидил достатъчно и сериозни гаранции, които обаче контролните органи следва да прилагат стриктно, за да не се стигне както в случая до незаконосъобразна репресия на законово основание, каквото не е осъществено, за сметка на това, което в действителност е следвало да бъде приложено. Подобно поведение на контролните органи на свой ред също и в никакъв случай не следва да бъде толерирано от арбитъра в тези отношения, какъвто се явява съдът.