Решение № 337 от 23.02.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 802/2023
- Вид
- Решение № 337
- Подписан
- 23.02.2023
- В сила
- 15.03.2023
- Състав
- Божидар Иванов Кърпачев
Цитирани разпоредби
- чл. 33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.3, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 270 · Наказателен кодекс
- чл. 35 · Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци
- чл. 207 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 337 гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20235330200802 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
№ 22-6207-000572/
14.12.2022г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР-ПЛОВДИВ, РУ ТРУД, с което на Н. Р. П. са наложени:
-глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП;
- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП въз основа на конкретно изложени съображения. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото отменяне по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 22.11.2022 г., в 15:45 часа, в община Марица, на път ТРЕТИ КЛАС № 80, км.
3+900м Н. Р. П. управлява лек автомобил НИСАН с рег.№ ******* като извършва следните нарушения:
1/ Навлиза след пътен знак В1, поставен на преместваема стойка за въвеждане на временна организация на движението, а именно затворен пътен участък за движение на МПС поради строителни дейности по пътното платно;
2/ Не спира за проверка при ясно и разбираем за водача подаден сигнал от униформен служител на МВР облечен със светлоотразителна жилетка тип МВР. Водачът е сам в автомобила.
По делото не съществува спор, че:
-жалбоподателят е управлявал процесното МПС на посочените в АУАН време и място;
-че процесният пътен участък е бил сигнализиран с Пътен В1;
-че жалбоподателят навлезнал в процесния пътен участък в нарушение на знак В1;
-че жалбоподателят не спрял при вида на полицейски служител, а продължил движението си с МПС.
Посочените обстоятелства се установяват освен това по несъмнен начин от писмените материали по приложената прокурорска преписка.
Това, обаче не е достатъчно за законосъобразност на НП.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 6, Т.1 ЗДВП, ВР. ЧЛ. 183,
АЛ.7 ЗДВП.
За допуснатото формално несъобразяване с предписанията на пътен 2 знак В1 деецът е санкциониран по квалифицирания състав на чл. 183, ал.7 ЗДвП.
Наличието на основното съставомерно обстоятелство, изложено в НП и обуславящо отговорност по този квалифициран състав обаче, а именно валидно въведена временна организация на движението, се опровергава от събраните по делото официални писмени доказателства.
Съгласно чл.3, ал.4 ЗДвП: „Условията и редът за създаване на временна организация за безопасност на движението по пътищата се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи“.
В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.
Съгласно чл. 81, вр. чл. 80 от Наредбата временна организация на движението за път трети клас, какъвто е процесния, се въвежда със Заповед на оправомощено длъжностно лице от Областно пътно Управление на АПИ.
С оглед гореизложеното, по служебна инициатива на съда бе изискана информация от ОПУ-Пловдив дали към дата 22.11.2022 г. за път ТРЕТИ КЛАС № 80, км. 3+900м е била издадена Заповед за временна организация на движението.
В отговор е постъпило Писмо от ОПУ-Пловдив Вх.№
13552/10.02.2023г., с което се уведомява съда, че подобна заповед не е налична и не е издавана.
При липса на издадена заповед по чл. 81 от Наредбата се налага извод, че към процесната дата е липсвала валидно въведена временна организация на движението, поради което деецът не може да се санкционира за нейното нарушаване, независимо от фактически поставени от неизвестен субект, не по надлежния ред пътни знаци.
Така Решение № 74 от 14.01.2022 г. по к. адм. н. д. № 3077 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 859 от 16.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 547 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд Пловдив От гореизложеното следва, че жалбоподателят не е нарушил валидно 3 въведена временна организация на пътя и деянието му, така както е описано в АУАН и НП, се явява несъставомерно.
Налице е и допълнително основание за отмяна на НП в тази част.
В НП е посочено, че деецът се санкционира на основание чл. 183, ал.7 ЗДвП за несъобразяване със знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна организация на движението.
В АУАН и НП е посочено, че според контролния орган тази временна организация на движението е сигнализирана с пътен знак В1.
Този извод противоречи на материалния закон.
Според изричния текст на чл. 22, ал.1 и 2 от цитираната наредба забраната за движение в даден участък при временна организация на движението се въвежда със затваряща табела С19.
Същевременно според чл. 54 от Наредбата освен със затваряща табела С19, краткотрайните ремонтни дейности могат да се сигнализират и със знак А23.
Съгласно чл. 35 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци: Пътен знак А23 "Участък от пътя в ремонт" се използва за сигнализиране на пътен участък в обхвата на пътя, в който се извършват строителни или ремонтни работи, дейности по поддържането, при аварийни ситуации и др. и движението на пътни превозни средства, по който не е спряно.
При систематичното тълкуване на двете разпоредби се налага извод, че употребата на двата знака: затваряща табела (С19) и ПЗ А23 е алтернативно и има различно приложно поле:
-затваряща табела (С19) се използва, когато пътят е изцяло затворен за движение;
-знак А23 се използва, когато пътят не е изцяло затворен за обществено ползване.
В процесните АУАН и НП липсват каквито и да било твърдения за налични знаци С19 или А23, които да сигнализират въведена временна организация на движението.
Липсват също така изложени твърдения дори за същината на твърдяната временна организация –дали движението по пътя е изцяло забранено, или 4 пътят не е изцяло затворен за обществено ползване, дали ремонтните дейности са били краткотрайни или продължителни.
Посоченият порок е неотстраним на съдебна фаза чрез събиране на доказателства относно тези непредявени на дееца съставомерни обстоятелства и тяхното установяване за първи път на етап съдебно следствие, доколкото съгласно ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС деецът има право да бъде запознат със съставомерните факти, които са предпоставка за реализиране на отговорността му още при съставяне на АУАН, като установяването им за първи път със съдебния акт, представлява съществено изменение на административно обвинение, което е недопустимо.
Действително знак В1 сигнализира забрана за навлизане по процесния пътен участък, но без надлежен знак и по-конкретно затваряща табела С19 или знак А23, който да сигнализира временна организация на движението, той не е достатъчен да обуслови отговорност по чл. 183, ал.7 ЗДвП.
ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 103 ЗДВП.
Съдът намира, че деянието, така както е описано в АУАН и НП, съществено нарушава процесуалните правила-чл. 42 и 57 ЗАНН.
Съгласно трайната съдебна практика, за да е осъществен състава на чл.
103 ЗДвП сигналът подаден от контролния орган следва да бъде по един от лимитативно изброените в чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със сигнали, които не са нормативно уредени водачите не са длъжни да се съобразяват.
В процесния случай в АУАН и НП основния съставомерен факт е описан с думите „не спира за проверка при ясно и разбираем за водача подаден сигнал…“
Видно е, че липсва каквато и да било конкретика за начина на подаване на сигнала, освен субективната преценка на контролния орган, че той е бил достатъчно ясен, като тази липса лишава съда от възможността да прецени бил ли е длъжен водача да се съобрази с посочения сигнал.